Смъртта на близък човек е изпитание за всяко семейство. Когато сред наследниците на починалия има непълнолетно дете – независимо дали е негов син, дъщеря или внук – към мъката неизбежно се прибавят правни въпроси, с чийто отговор родителите и настойниците рядко са запознати. Какво се случва с апартамента, с банковата сметка, с автомобила, оставени в наследство на малолетното или непълнолетно дете? Може ли да се откаже от цялото наследство, ако то е обременено с дългове? Ако наследството бъде прието, при какви условия съдът ще разреши разпореждане с включеното в него имущество? Голяма част от отговорите на тези въпроси са уредени в Закона за наследството и в Семейния кодекс, а други намират отговор в разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2021 г. Решението слага край на противоречивата съдебна практика, съществувала с години, и въвежда ясни правила, задължителни за всички съдилища в страната.
Защо непълнолетният приема наследство само по опис
Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството недееспособните лица приемат наследство само по опис. Малолетните, като изцяло недееспособни, попадат пряко в приложното поле на тази разпоредба. Непълнолетните – т.е. лицата, навършили 14-годишна, но ненавършили 18-годишна възраст – са ограничено дееспособни и също попадат в обхвата на нормата. В този смисъл законът изисква приемането на наследството от малолетно или непълнолетно лице да се извърши само и единствено по опис. Целта на задължителното приемане по опис е защитна – когато наследството се приема по опис, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на полученото имущество – до стойността на получените активи. Така детето никога не може да бъде поставено в положение, при което задълженията на починалия надхвърлят придобитите от детето права, т.е. не може да поеме дълговете на наследодателя само поради факта на наследяване. Приемането по опис се извършва по реда на чл. 61 – чл. 66 ЗН – с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството, подадено от законния представител на детето. Съдът изготвя опис на наследственото имущество, а приемането поражда действие от момента на заявлението. Приемането по опис само по себе си не предоставя свободна възможност за разпореждане с наследеното имущество. Съгласно чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка (нотариален акт, нотариална заверка), с влогове и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето и само ако разпореждането не противоречи на интереса му. Производството е охранително, образува се по молба на законния представител – родителя или настойника, и изисква представяне на доказателства, установяващи кои са страните по предвидената сделка, какво е имуществото – предмет на разпореждане, на каква цена и при какви условия ще се извърши, и по-важното – какво е конкретното предназначение на средствата, ако се касае за продажба. Съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства от значение за интереса на детето и да постанови разрешение само когато е убеден, че извършването на разпоредителната сделка е в интерес на детето. Съгласно чл. 130, ал. 4 СК – дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения, извършени от родител от името на детето или от непълнолетния със съгласие на родителя, са нищожни. Законодателят изначално е преценил, че тези действия са неблагоприятни за детето и ги е забранил абсолютно – без каквато и да е възможност за съдебно разрешение.
Противоречивата практика и нуждата от постановяване на Тълкувателно решение
Преди постановяването на тълкувателното решение в практиката на съдилищата съществуваше противоречие по два основни въпроса. Първият въпрос – допустим ли е отказ от наследство от непълнолетен. Част от съдилищата приемаха, че е допустим, като подлежи на преценка по чл. 130, ал. 3 СК. Други застъпваха обратното становище – че представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и е недопустим. Вторият въпрос беше дали приемането по опис е предпоставка за разрешението по чл. 130, ал. 3 СК. Практиката беше разнородна – от изискване за доказване на формалното приемане, до зачитане на конклудентни действия за достатъчни.
С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. ВКС прие, че отказът от наследство от малолетен или непълнолетен е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Правото, което възниква при откриване на наследството, е правото на наследяване – възможността да се придобие наследството. Отказът от наследство представлява отказ именно от това право, поради което попада в забраната на закона и е нищожен. По втория въпрос ВКС приема, че представянето на доказателства за приемане по опис е задължителна предпоставка за даване на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК. Непълнолетният не може да приеме наследството с конклудентни действия. Подаването на молба за разрешение не представлява приемане и не може да замести формалното изявление по реда на Закона за наследството. С Тълкувателното решение се въвежда ясна последователност, а именно: първо приемане на наследството по опис, а след това подаване на молба за разрешение за разпореждане с имущество. Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС дава окончателен и задължителен отговор на въпросите относно наследяването от непълнолетни. Защитата на детето е изградена на два нива – ограничаване на отговорността чрез приемане по опис и съдебен контрол върху разпореждането с имуществото. Практическият извод е, че всяко действие следва да се предприема при стриктно спазване на последователността и след предварителна правна преценка, тъй като пропуските водят до неблагоприятни правни последици, а оттам – и до значителни разноски.
Кратки отговори на често задавани въпроси
Може ли непълнолетен да се откаже от наследство? Не. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, отказът от наследство от малолетен или непълнолетен е нищожен.
Как се приема наследство от малолетно или непълнолетно лице? Само по опис – с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството, подадено от законния представител на детето. Приемането с конклудентни действия е недопустимо.
Нужно ли е разрешение на съда, за да се продаде наследен имот на дете? Да. Съгласно чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, всяко разпореждане с недвижим имот, влог или ценни книги, принадлежащи на непълнолетен, изисква предварително разрешение от районния съд по настоящия адрес на детето.
Каква е последователността – приемане на наследството по опис или молба до съда? Първо се приема наследството по опис, след което се подава молба за разрешение за разпореждане. Обратният ред е недопустим съгласно ТР № 1/2021 г. на ВКС.
Адвокатска кантора „Гергана Върбанова“ – Варна предлага правни консултации и процесуално представителство в областта на наследственото и семейното право, включително при приемане на наследство по опис, защита интересите на малолетни и непълнолетни наследници, както и водене на производства за издаване на разрешения по чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с наследствено имущество.