Договорът за дарение е една от най-често използваните, но и най-погрешно разбирани сделки в гражданския оборот. Мнозина приемат, че щом дарението е безвъзмездно, надареният не дължи нищо в замяна. В действителност въпросът дали и какви задължения възникват за надарения има нюанси, а законът свързва дарението с морално задължение за признателност, което при определени обстоятелства се превръща в правно задължение и чието неизпълнение може да доведе до отмяна на дарението. В настоящата статия разглеждаме правната уредба на договора за дарение по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), задълженията на надарения и основанията за отмяна по чл. 227 ЗЗД, съобразно действащото законодателство и тълкувателната практика на Върховния касационен съд.
Какво представлява договорът за дарение (чл. 225 ЗЗД)
Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който с благодарност го приема. Дарението се сключва със съгласието на двете страни, но поражда задължения по принцип само за дарителя, имуществото му се намалява, докато това на надарения се увеличава. Същностният белег на дарението е намерението да се надари, тоест да се извърши имуществено разместване без насрещна престация (безвъзмездно).
Форма на договора за дарение
Формата зависи от предмета на дарението. При дарение на недвижим имот се изисква нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книги, по надлежния начин за прехвърлянето им. Спазването на формата е условие за действителност, поради което при дарение на имот несключването му в предвидената от закона форма води до нищожност.
Нищожност и ограничения (чл. 226 ЗЗД)
Законът поставя няколко ограничения. Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие; дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно; нищожно е и дарението, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, както и когато наложените условия или тежест са невъзможни. Тези правила очертават границите, в които безвъзмездното разпореждане е валидно.
Има ли надареният задължения?
По правило дарението не поражда за надарения задължение да издържа или да се грижи за дарителя, то не е възмездна сделка и не разменя имущество срещу грижа. Срещу полученото обаче надареният има морално задължение за признателност към дарителя. Това морално задължение при определени обстоятелства се трансформира в правно и подлежи на санкция чрез отмяна на дарението. Извън това, задължения за надарения могат да възникнат в две специфични хипотези, при дарение с тежест и при поискана издръжка.
Дарение с тежест (модус)
Допустимо е дарението да бъде направено с тежест (модус), например със задължение надареният да изпълни определено действие или да понесе определена тежест в полза на дарителя или на трето лице. Тежестта не превръща дарението във възмезден договор, но обвързва надарения да я изпълни в рамките на стойността на дареното. Неизпълнението на тежестта може да обоснове искане за изпълнение на задължението или за отмяна на дарението, доколкото тежестта е била уговорена като условие на дарението.
Задължение за издръжка на нуждаещия се дарител
Втората хипотеза произтича пряко от закона. Когато дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка от надарения, моралното задължение за признателност се превръща в правно задължение. Ако то не бъде изпълнено, е налице основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Важно е да се подчертае, че искът по тази разпоредба не е иск за издръжка, а санкцията чрез отмяна на дарението и връщане на дареното.
Отмяна на дарението поради непризнателност (чл. 227 ЗЗД)
Хипотезите за отмяна на дарението са изчерпателно изброени в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване, нито на прилагане по аналогия. Дарението може да бъде отменено, когато надареният: (а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта; (б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба и такава не е подадена; и (в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Общото между трите основания е, че отмяната е санкция за обществено укоримо поведение на надарения, изразяващо непризнателност. Именно затова основанието по б. „в“ предполага степен на укоримост, сходна с тази при останалите основания.
Предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
За уважаване на иска за отмяна поради недаване на издръжка трябва да са налице кумулативно три предпоставки: трайна (а не инцидентна) нужда на дарителя от издръжка; отправено от дарителя до надарения искане за издръжка; и отказ на надарения, изричен или мълчалив, да я даде. Докато дарителят не поиска издръжка, задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
Срок за предявяване и действие спрямо трети лица
Искът за отмяна се предявява в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението (чл. 227, ал. 3 ЗЗД). До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от иска е нищожен (чл. 227, ал. 4 ЗЗД).
Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписването на исковата молба. Затова при риск от разпореждане с имота е съществено своевременното вписване на исковата молба, в противен случай дарителят може да остане само с облигационна претенция, без вещноправно действие спрямо третите лица.
Практически изводи
За дарителя – ако очаквате, че в бъдеще може да се нуждаете от грижа или издръжка, дарението не Ви гарантира това автоматично. Препоръката на нашата кантора е да се консултирате с адвокат, с когото да обсъдите възможните варианти, които ще отговарят най-добре на очакванията Ви. За надарения – приемането на дарение не поражда задължение за издръжка, освен ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска такава, а Вие имате възможност да я давате. И за двете страни е препоръчителна консултация с адвокат преди пристъпване към дарствения акт, тъй като формата, мотивът и евентуалните условия имат пряко значение за бъдещите отношения между страните.
Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка и преглед на документи, както и процесуално представителство по въпроси, свързани с дарение на недвижими имоти, парични средства и други имущества. Кантората консултира както дарители, така и надарени лица относно правните последици от дарението, възможните рискове, отношенията между страните, въпросите на издръжката, запазената част на наследниците, както и основанията за оспорване, унищожаване или отмяна на дарение. За адвокат във Варна, който ще прецени конкретните факти по Вашия случай и ще Ви даде реалистична оценка на възможностите, се свържете с кантората ни.