Погрешно, но често хората смятат, че разменените съобщения чрез Viber, Messenger, WhatsApp или имейл „не вършат работа“ пред съд – че им липсва доказателствената стойност на писмения документ. Това схващане е неправилно. Тъкмо обратното – именно тази кореспонденция нерядко разкрива действителната воля на страните и затова все по-често се представя като електронно доказателство в процеса, включително по дела, при които е необходима консултация с адвокат във връзка с използването на електронни документи и електронни доказателства.

Съдържанието на чат кореспонденцията и имейлът могат да представляват и да се третират като електронни документи. Съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS), изменен с Регламент (ЕС) 2024/1183, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма – текст, звук, образ или аудио-визуален запис. А чл. 46 от Регламента изрично постановява, че доказателствената стойност на електронния документ не може да бъде отречена единствено на основанието, че той е в електронна форма. Имейлът има и собствено легално определение – § 1, т. 11 от ДР на ЗЕС. Доказателствената сила на електронния документ зависи от това дали той ще издържи на оспорване.

Автентичност и истинност – две различни неща

При електронните документи често се смесват два различни въпроса. Първият е дали електронното изявление действително изхожда от лицето, посочено като негов автор. Това е въпросът за автентичността. Вторият е дали представеният електронен документ се ползва с интегритет, т.е. дали неговото съдържание е пълно, непроменено и отразява разменените между страните електронни изявления.

Когато се оспорва авторството на електронния документ, приложение намира производството по чл. 193 ГПК. В този случай съдът изследва дали документът действително произхожда от соченото за негов автор лице, включително чрез какво устройство, профил, електронен адрес, приложение или друг технически способ е създадено или изпратено съответното електронно изявление.

Различна е хипотезата, при която не се оспорва кой е авторът или участникът в електронната комуникация, а се твърди, че представеното съдържание е непълно, редактирано, изтрито, извадено от контекст или по друг начин не отразява вярно електронния документ в първоначалния му вид. Тогава спорът не се свежда до авторството, а до цялостта и достоверността на съдържанието. В тези случаи съдът може да използва всички допустими процесуални способи за проверка – включително съдебно-техническа експертиза, оглед на устройство, изследване на метаданни, архиви, резервни копия и свидетелски показания, когато те са допустими по общите правила на процеса.

Кой какво трябва да докаже

Като общо правило тежестта да докаже авторството носи страната, която желае да се ползва от електронния документ. Тя трябва да установи, че съобщенията изхождат именно от посочените лица и че кореспонденцията е водена между тях.

Тук се крие и съществен практически капан. При обикновения електронен подпис и усъвършенствания електронен подпис правната им сила е приравнена на саморъчния подпис само ако това е уговорено между страните или ако съгласието може да се изведе от недвусмислени конклудентни действия, от които ясно следва, че страните са приели този начин на подписване и обмен на електронни документи – чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Различно е положението при квалифицирания електронен подпис. Той е приравнен на саморъчен подпис по силата на закона – чл. 25, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Именно затова електронните документи, подписани с квалифициран електронен подпис или снабдени с други квалифицирани удостоверителни услуги, могат да осигурят значително по-висока степен на доказателствена сигурност от обикновения неподписан електронен документ.

Технологичните особености на различните средства за електронна комуникация

От доказателствена гледна точка различните технологии не са равностойни.

SMS съобщенията по правило са по-лесни за проследяване от гледна точка на трафичните данни, тъй като могат да бъдат свързани с конкретни номера и времеви периоди.

Чат приложенията за инстантна комуникация са по-сложни. При част от тях съобщенията могат да бъдат редактирани или изтривани, като следите от тези действия невинаги са видими за участниците в кореспонденцията. Видимата за участниците история невинаги позволява пълно възстановяване на първоначалното съдържание само чрез преглед на приложението, а в някои случаи е необходимо техническо изследване на устройството, базата данни или наличните архиви. При някои приложения се визуализира само потребителско име и профилна снимка, но не и мобилният номер, което отваря възможност за внушаване на чуждо авторство – два профила с еднакво име и снимка, но различни асоциирани номера. WhatsApp използва криптиране „от край до край“, поради което самата компания по правило не може да предостави съдържанието на кореспонденцията.

Екранната снимка (screenshot) не може да се приеме автоматично за автентичен електронен документ. Метаданните ѝ могат да имат значение за установяване кога и с кое устройство е генерирана, но също така и дали е била обработвана с графичен софтуер. Тук е важно да се знае, че платформи като Facebook, Instagram и WhatsApp често премахват или променят част от метаданните на споделените изображения, включително EXIF данни, с оглед защита на личните данни и оптимизация на файловете – т.е. споделеният файл може вече да е „изчистен“ от информацията за произхода си.

Затова при спор обикновено е необходима съдебно-техническа или компютърно-техническа експертиза, която да установи между кои лица, профили, номера и устройства е водена кореспонденцията, дали има архив, дали screenshot-ът е автентичен и дали съдържанието не е манипулирано.

Съгласието на адресата

Важен, самостоятелен въпрос, който често се пренебрегва е дали лицето е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления (чл. 5 от ЗЕДЕУУ). Съгласието може да е изрично или да се изведе от недвусмислени конклудентни действия – например когато едно лице само предостави профила си във Viber или Skype в отговор на обява за услуга. Липсата на такова съгласие може да има значение за доказателствената стойност на кореспонденцията, за преценката дали този канал е бил приет като средство за комуникация и за настъпването на правни последици от електронното изявление.

При записите (аудио, видео) на преден план излиза и неприкосновеността на личния живот по чл. 32 от КРБ. Тук съдебната практика постепенно се развива, като започва да приема, че значение има дали лицето е дало съгласие към момента на извършване на записа, а не дали впоследствие се съгласява записът да бъде възпроизведен или изгледан в рамките на съдебния процес. Наред с това съдът следва да извърши преценка и за баланса между правото на личен живот и необходимостта от защита на други права и законни интереси. Този баланс е особено важен при производства, свързани с домашно насилие, защита на деца, посегателства срещу личността или други отношения, при които засегнатите права се ползват с повишена степен на закрила. В тези случаи записът не следва да се отхвърля автоматично само поради липса на или при липса на последващо съгласие за използването му в процеса, а да се преценява конкретно, с оглед начина на създаване, съдържанието, целта на представянето му и значението му за установяване на релевантните факти.

Как да съхраните доказателството

Най-честата грешка е разчитането единствено на екранна снимка и заличаването на оригинала. Препоръчително е:

1. да се запази оригиналното устройство и наличната база данни/архив на приложението, а не само screenshot;
2. при риск доказателството да бъде изгубено или събирането му впоследствие да се затрудни, да се поиска обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК – този ред позволява своевременна проверка на електронния документ, включително чрез експертиза, и дава възможност насрещната страна да заяви своите оспорвания;
3. съдържанието да се удостовери чрез констативен протокол от нотариус по чл. 593 ГПК, като се има предвид, че нотариалният протокол удостоверява извършените от нотариуса действия и възприятия, но не прави неоспорими нито източника, нито авторството, нито съдържанието на електронната кореспонденция. Рискът при този способ е, че нотариусът обичайно възприема визуализирано съдържание на екран или в профил/приложение, без да извършва техническо изследване на устройството, метаданните, базата данни, архивите или възможните следи от редактиране и манипулация. Затова при последващо оспорване нотариалният протокол може да се окаже недостатъчен сам по себе си и да се наложи назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Изводът

Водената кореспонденция чрез Viber, Messenger, WhatsApp или имейл може да представлява електронен документ и да бъде пълноценно доказателство в съда. Дали ще бъде кредитирана зависи от това дали ще издържи проверката за автентичност, цялост и достоверност на съдържанието, както и дали е била надлежно съхранена. За отношения с по-висока стойност най-сигурният подход остава използването на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, снабдени с квалифициран времеви печат или изпратени чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща – защото законовите презумпции при тях значително улесняват доказването и поставят оспорващата страна в позиция да оборва фактите, удостоверени чрез съответната квалифицирана удостоверителна услуга.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.