Упражняване на режим на лични отношения във време на извънредно положение*

От 13.03.2020 г. страната ни е поставена в режим на извънредно положение. Част от гражданските права са ограничени с цел превенция и ограничаване на разпространението на вируса. Разбира се едно такова извънредно положение оставя отпечатък и върху семейните отношения и най-вече отношенията родители – деца.

Преди да се анализира обаче конкретното проявление на извънредното положение върху режима на лични отношения между родители и деца е необходимо да се направят няколко уточнения, които често в практиката остават недоизяснени и е необходимо родителите, упражняващи родителските права да бъдат наясно с тях.

Родителските права възникват от момента на раждането. Това е точния момент, в който за родителите възникват права и задължения във връзка с отглеждане и възпитаване на тяхното дете. Това означава, че и двамата родители придобиват автоматично и по силата на закона онези права и задължения, свързани с отглеждането и възпитанието на роденото дете. Определящо за тях е установения произход, т.е. за майката – фактът на раждане, а за бащата – презумпцията за бащинство или фактът на припознаване на детето. Произходът може да бъде установен и със съдебно решение – при спор за бащинство или да възникне от факта на осиновяването.

Родителските права и задължения са неделими, те принадлежат в еднакъв обем както на майката, така и на бащата. Това титулярство, по отношение на родителските права, не се влияе от факта на раздялата между родителите или от постановеното съдебно решение за развод. Погрешно се смята, че предоставянето на родителските права на единия родител ограничава родителските права на другия.

С предоставяне на родителките права на единия родител само се концентрира ежедневната грижа за децата върху този родител, но това не влияе върху обема на родителските права, които продължават да се упражняват съвместно от двамата родители. Това означава, че при липса на спор родителите винаги упражняват родителските права съвместно, по общо решение и в интерес на детето/децата. Родителите по начало следва да решават съвместно онези важни въпроси свързани с:

• Местоживеенето на детето;
• Избор на училище;
• Религиозни възгледи;
• Въпроси свързани с лечението на детето и прилагане на медицински интервенции и т.н.

При спор и противоречие между родителите въпросът ще бъде решен от съда, съобразно интересите на детето.

От изложеното до тук могат да бъдат направени следните изводи:

• Независимо от факта на раздялата или от постановеното съдебно решение родителските права са неделими и принадлежат и на двамата родители.
• С предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител съда не ограничава обема от родителски права на другия, а само концентрира ежедневната грижа за децата при родителя, на който са предоставени родителските права.
• Въпросите свързани с местоживеенето на детето, образованието, пътуването на детето и др. следва да се решават съвместно от родителите, въпреки раздялата. Когато между родителите не се постигнато съгласие, спорните въпроси се решават от съда по местоживеене на детето.

Изпълнението на режима на лични отношения с неотглеждащия родител е от изключително важно значение за емоционалното развитие на детето, което има нужда да бъде и с двамата си родители, въпреки раздялата им. Няма основание в периода на извънредно положение да бъде ограничен или преустановен контактът на родителя, който не отглежда децата с непълнолетните му деца.  Разбира се, всички мерки за безопасност следва да бъдат спазени, но лишаването на родителя от контакт с непълнолетните му деца е основание за изменение на режима на лични отношенията. Лишаването от контакт дава възможност поведението на отглеждащия родител да бъде в последствие оценено като отчуждаващо поведение спрямо другия родител. Следва да се има предвид, че именно за да не се разруши връзката родител-дете, в периода на извънредно положение съда разглежда дела свързани с определяне на привременни мерки по дела с предмет упражняване на родителски права и определяне на лични отношения на родителите с децата.

Единствено основание за неизпълнение на режима на лични отношения е поставяне под карантина на родителя, като в този случай е редно другият родител да поеме грижите за децата, като осигури възможност за поддържане на връзка (видео и аудио) между родителя поставен под карантина и децата. Извънредното положение не следва да се използва като инструмент за ограничаване на режима на личен контакт и отчуждаване на децата от неотглеждащия родител.

* Настоящият текст не представлява консултация, а само анализ на действащата нормативна уредба и не може да замени консултацията с адвокат.