Настъпване на форсмажорни обстоятелства и извънредно положение

В практиката непреодолимата сила често се обозначава с термина форсмажор или форсмажорни обстоятелства. В българското законодателство е залегнал принципът, че няма отговорност без вина. Този принцип търпи изключения, но те не са обект на настоящото кратко изследване и нямат отношение към проблематика – обявяване на извънредно положение поради разпространение на вирусът.

Съгласно чл.306, ал.1 от ТЗ „Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.“.

От анализа на текста може да се изведе, че длъжникът не отговаря, тогава когато неизпълнението е в резултат на обективната му невъзможност да изпълни. Необходимо е обаче длъжникът да не е изпаднал в забава преди настъпването на непреодолимата сила. В това законодателно разрешение има логика, доколкото всеки недобросъвестен длъжник, изпаднал в забава преди настъпване на форсмажорното събитие, би опитал да се освободи от отговорността си. Длъжникът не може да се позове на непреодолима сила, когато е бил в състояние да изпълни и към този момент не е съществувала обективна причина за неизпълнението му. Практически длъжникът, изпадайки в забава, сам е поставил себе си в положението на неизправна страна по договора, като без значение е настъпилото впоследствие форсмажорно обстоятелство.

Какво обаче се разбира под непреодолима сила?

Съгласно нормата на чл.306, ал.2 от ТЗ „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.“.

Непредвидено е онова събитие, което страните въпреки своя опит и знание, не са могли да предвидят към момента на сключване на договора. Така съдебната практика приема, че непредвидено събитие е природната стихия, настъпването на която страните не са властни да преценят към момента на сключване на договора. По подобен начин и ситуацията с разпространението на вирусът следва да се приеме като непредвидено събитие, ако към момента на сключване на договора страните не са могли да предвидят последиците от неговото разпространение, респективно от обявяването на извънредно положение.  

Непреодолимо е онова събитие, чиито последици не могат да бъдат преодолени или избегнати от длъжника, поради което и изпълнението му е станало обективно невъзможно. Непреодолимостта на събитието следва да е възникнала след сключване на договора и преди длъжникът да изпадне в забава.

Следва да се има предвид, че по отношение на търговците, законодателят  е завишил изискването за дължима грижа. При преценката дали е настъпила непреодолима сила, от значение е и обстоятелството дали търговецът е могъл да избегне или да предотврати непредвиденото събитие[i], а когато това се окаже невъзможно, дали е предприел нужните мерки за ограничаване или преодоляване на последиците от него[ii].

Събитието трябва, освен да е непредвидено и непредотвратимо, да бъде и от извънреден характер. Извънредно е онова събитие, което е необичайно и страните, изхождайки от своя опит и знание, не могат и не са длъжни да предвидят.

Във всички случай, непредвидимостта и непреодолимостта следва да съществуват кумулативно[iii], за да се приеме, че в действителност съществува форсмажорно обстоятелство.

Длъжникът може да се позове на настъпилите форсмажорни обстоятелства, тогава когато към момента на сключване на договора:

• не са били налице непредвидими или непреодолими обстоятелства от извънреден характер,
• не е изпаднал в забава към момента на настъпването на форсмажорните обстоятелства и
• изпълнението на договора е станало обективно невъзможно за длъжник.

Както кредиторът така и длъжникът може да се позове на настъпилата непреодолима сила и да прекрати сключения договор. Правото да се прекрати договора е потестатвино и то не изисква съдействието на другата страна. Достатъчно е страната да се позове на непреодолимата сила, за да настъпят последиците от прекратяването. В съдебната практика се приема, че такова прекратяване на договора има действие за в бъдеще[iv].

Поставя се въпросът дали длъжникът има право да получи стойността на вече извършената част от работата и разноските, които е направил във връзка с изпълнението. Макар и оскъдна, съдебната практика дава утвърдителен[v] отговор на този въпрос, като преценява както клаузите на договора така и обстоятелството, че невъзможността на длъжника е обективна, невиновна. В този смисъл, ако длъжника не е направил разноски във връзка с изпълнението или не е извършил част от възложената му работа, следва да върне на кредитора, това което е получил във връзка с договора.

Не е налице непреодолима сила, тогава когато изпълнението на договора е възможно, но то би било толкова обременително за длъжника, че това би довело до неговото разоряване. В този случай е приложим институтът на стопанската непоносимост, а не на непреодолимата сила. Поради това, всеки казус следва да се разглежда конкретно и да се прецени дали за съответния случай е приложим института на непреодолимата сила или този на стопанската непоносимост.

---

[i]  Виж Решение №255 от 24.04.2002 г. по гр.д.№1079/2001 г., V г.о. на ВКС

[ii] Неизпълнение на договора, авторски колектив; ИК „Труд и право“, София, 2015

[iii] Определение №276 от 07.05.2009  г. по т.д.№68/2009 г. на ВКС

[iv] Виж Решение № 199 от 09.01.2014 г. по търг.д.№ 500/2012 г. на Върховен касационен съд

[v]  Пак там.