Дарението е безвъзмезден договор, при който дарителят отстъпва незабавно и безвъзмездно определено имущество на дарения, а последният го приема. Това е изрично предвидено в чл. 225, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Безвъзмездният характер на договора обаче не означава, че след извършването на дарението дарителят остава напълно лишен от правна защита. Напротив, законодателят е предвидил редица хипотези, при които вече извършено дарение може да бъде отменено. Една от тези хипотези, и може би най-често срещаната в съдебната практика, е отмяната на дарение поради отказ на дарения да предостави на дарителя необходимата му издръжка.
Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 2 ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тази разпоредба отразява идеята, че макар дарението да е безвъзмездно, то предполага определено морално и правно задължение на дарения към дарителя, особено в случаите, когато последният изпадне в състояние на нужда. Правото на издръжка не възниква автоматично, а след отправяне на покана от страна на дарителя за предоставяне на необходимата издръжка. Едва при отказ или бездействие от страна на дарения дарителят може да пристъпи към предявяване на иск за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД.
Отправянето на писмена покана до дарения има съществено значение както от доказателствена, така и от процесуална гледна точка. Правото да се иска отмяна на дарението се погасява в едногодишен срок от момента, в който е възникнало основанието за отмяна. Това означава, че срокът започва да тече от момента, в който дареният откаже или фактически не предостави на дарителя необходимата издръжка. В съдебната практика този срок се приема за давностен, а не за преклузивен. Това означава, че съдът не следи за изтичането му служебно – правото да се иска отмяна на дарението по съдебен ред ще бъде погасено само ако в рамките на делото надареният направи изрично възражение за изтекла давност. Поради това своевременното предприемане на действия от страна на дарителя има съществено значение за успешното реализиране на правото му.
За да бъде уважен искът за отмяна на дарение на това основание, следва да се установи наличието на няколко съществени предпоставки. На първо място е необходимо да съществува действителен договор за дарение, сключен при спазване на предвидената в закона форма. Когато предмет на дарението е недвижим имот, договорът трябва да бъде сключен с нотариален акт съгласно изискването на чл. 18 ЗЗД. Искът за отмяна на дарение на недвижим имот поради непредоставяне на издръжка на дарителя е една от най-често срещаните хипотези дела по чл. 227 ЗЗД.
На следващо място трябва да се установи, че дарителят действително се нуждае от издръжка. Тази нужда следва да бъде реална и съществена, а не хипотетична или временна. Най-често тя се проявява в ситуации на напреднала възраст, сериозно здравословно състояние, липса на доходи или обективна невъзможност лицето да се издържа самостоятелно.
Съдебната практика приема, че при иск за отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на издръжка съдът следва да прецени цялостното имуществено състояние на дарителя. Това включва както наличните парични средства, така и всички други имущества (активи), от които дарителят може да реализира доход. Когато се определя размерът на месечните средства, с които дарителят разполага, се вземат предвид не само доходите под формата на заплата или пенсия, но и различни добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби от инвестиционни инструменти, както и други допълнителни доходи, които дарителят реално може да реализира от свое имущество.
Освен имущественото състояние на дарителя, от съществено значение е и финансовото състояние и възможностите на дарения. Задължението за издръжка не е абсолютно и не възниква във всички случаи. Не е налице непризнателност респективно основание за отмяна на дарението, когато дареният обективно няма достатъчно средства да предостави издръжка или когато даването ѝ би поставило него или лицата, към които има законово задължение за издръжка, в по-неблагоприятно положение от това на дарителя. В тези случаи се приема, че е налице обективна невъзможност за изпълнение, а не виновен отказ за предоставяне на издръжка. В този смисъл с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, са дадени изрични разяснения и посоченото решение има ключово значение за практиката по делата за отмяна на дарение поради непредоставяне на издръжка на дарителя. От особено значение в съдебната практика е тълкуването на понятието „необходима издръжка“. Върховният касационен съд последователно приема, че това понятие обхваща средствата, необходими за осигуряване на нормалното съществуване на дарителя, включително разходите за храна, облекло, жилище, лекарства, включително за медицински грижи, болногледач или настаняване в специализирано заведение. Преценката на съда се извършва винаги спрямо конкретните обстоятелства, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и социалното положение на дарителя.
В практиката се срещат и случаи, при които дарението е прикрито под формата на привидна покупко-продажба. Това се случва най-често при прехвърляне на недвижими имоти между близки роднини, когато страните формално оформят сделката като продажба, но реалната им воля е имотът да бъде прехвърлен безвъзмездно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидната сделка е нищожна, а прикритата сделка поражда действие, ако отговаря на изискванията за нейната действителност. В тези случаи, ако се установи, че зад привидната продажба стои дарение, се открива възможност за прилагане на правилата на чл. 227 ЗЗД относно отмяната на дарението.
Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 2 ЗЗД изпълнява важна социална функция, като предоставя правна защита на дарителя в случаите, когато след извършване на дарението той изпадне в нужда, а дареният отказва да му осигури необходимата издръжка. Успешното реализиране на това право изисква внимателна преценка на конкретните обстоятелства по казуса, своевременно предприемане на действия и събиране на необходимите доказателства.
Екипът на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ предоставя правни консултации и осъществява процесуално представителство по дела, свързани с отмяна на дарение, включително при отказ за предоставяне на издръжка по чл. 227 от Закона за задълженията и договорите, както и по спорове относно дарение на недвижими имоти и други имущества. Правната помощ обхваща анализ на конкретната фактическа обстановка, подготовка на необходимите документи и процесуално представителство в съдебно производство за отмяна на дарение, при съобразяване с действащата правна уредба и релевантната съдебна практика.