Неплатени фактури или други парични задължения: Как да защитим интересите си?

В динамичната бизнес среда, в която всеки ден се сключват множество сделки, а доверието между контрагенти често се приема за даденост, един проблем продължава да бъде обезпокоително актуален – неплатени парични задължения.

Независимо дали става дума за търговец, който не е получил плащане за доставена услуга или стока, или за физическо лице, отпуснало заем, неизпълнението на парични задължения поставя реален риск пред интересите на добросъвестната страна. Познаването на правните инструменти за обезпечаване и събиране на вземания е ключово за защита на правата на кредитора и за своевременно осигуряване на обезпечение на вземането му.

Преди да се пристъпи към съдебна защита, разумният подход изисква изчерпване на възможностите за извънсъдебно уреждане. Това е не само по-бърз, но често и по-малко конфликтен път, особено ако страните са търговци и желаят да съхранят търговските си отношения. В тези ситуации е препоръчително да се изпратят писмени покани и напомняния – документи с доказателствена стойност, които показват добросъвестното поведение на кредитора и често водят до доброволно плащане. Възможно е в процеса на преговори да се обсъди и разсрочено плащане на задължението, което би могло не само да съхрани търговските отношения, но и да бъде ефективно решение при временна ликвидна затрудненост на длъжника.

Когато тези стъпки не дадат резултат, спорът често бива пренасян на плоскостта на съдебното производство, като искането за обезпечение на вземането се явява наложителна стъпка и гаранция за последващо изпълнение на задължението от длъжника.

Обезпечението на бъдещ иск е един от най-ефективните способи за защита на кредитора, особено когато съществува реален риск длъжникът да се разпореди с активите си, преди да бъде постановено съдебно решение и по този начин да осуети възможността на кредитора да реализира правата си. Молбата за обезпечение на бъдещ иск следва да бъде ясна, да индивидуализира бъдещия иск и да бъде придружена от съответните писмени доказателства. Държавната такса е фиксирана – 40 лв., независимо от броя на исканите обезпечителни мерки. Съдът следва да се произнесе в деня на постъпване на молбата, като този срок е инструктивен. При уважаване на молбата се определя срок до 1 месец за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на получаване на обезпечителната заповед. Непредявяването води до служебна отмяна на мерките.

Съгласно чл. 390 ГПК, молба за обезпечение може да бъде подадена преди предявяване на иска до родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи като обезпечение. Законът предоставя на ищеца избор при определяне на местната подсъдност в зависимост от обстоятелствата по делото.

Обезпечението може да бъде допуснато и в хода на делото. Компетентен да се произнесе е съдът, пред който искът е висящ, включително и въззивната инстанция. Молбата може да бъде подадена отделно или като част от исковата молба. В този случай не се дължи допълнителна държавна такса.

Независимо дали обезпечението е на бъдещ иск или е във вече висящо исково производство, то се допуска, ако са налице едновременно следните предпоставки:

Допустимост на иска: Искът трябва да бъде процесуално допустим – с надлежна страна, в срок и със съществуващ правен интерес.

Вероятна основателност: Искът трябва да бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства. Ако по делото не са представени убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне обезпечение при условие, че бъде предоставена гаранция. Размерът на гаранцията се определя от съда. Практиката е възприела, че обичайно тя е в размер на 10% от цената на иска. Изключение от изискването за гаранция е предвидено за държавата, държавните органи, общините и някои лечебни заведения.

Обезпечителна нужда: Налице е, когато без обезпечението изпълнението на съдебното решение би било затруднено или невъзможно. При парични искове съдебната практика е възприела становището, че обезпечителната нужда се предполага, тъй като всеки разход или разпореждане с имуществото на длъжника може да намали възможността за удовлетворяване на кредитора.

Съдът е длъжен да прецени и дали избраната мярка е пропорционална на дължимата сума и не засяга неоснователно правата на длъжника.

Най-често прилаганите мерки при парични искове са:

Запор върху банкови сметки на длъжника (ответника). Не е необходимо да се посочва номер на сметката – достатъчно е да се упомене банката. Запорът обхваща наличността към момента на уведомяването, но не и бъдещи постъпления. Ако длъжникът притежава повече от една банкова сметка, запорът се извършва чрез последователно преливане от сметка в сметка до достигане на размера на обезпеченото вземане. Обезпечението обхваща само претенцията за главница и законна лихва, но не и разноските, които са направени към момента.

Запор върху движими вещи – пр. автомобил или друг вид превозно средство, притежавани от длъжника (ответника);

Запор върху вземания на длъжника (ответника) от трети лица – банкови сметки, трудови възнаграждения, наеми;

Възбрана върху недвижими имоти, чрез която се възпрепятства прехвърлянето или обременяването на имота с тежести.

Определението, с което съдът уважава или отказва да допусне обезпечение, подлежи на обжалване чрез частна жалба. Обжалването обаче не спира изпълнението на допуснатото обезпечение. Съществува възможност за замяна на един вид обезпечителната мярка с друг.

В случаи на неплатени фактури и други парични задължения, времето и действията в начален етап са от решаващо значение. Всеки ден забавяне увеличава риска вземането да се окаже неудовлетворимо. Законодателната уредба предлага работещи механизми в полза на кредитора, но те трябва да бъдат активирани своевременно и професионално. Консултацията с адвокат още при първите признаци на забавяне на плащането е не само препоръчителна – тя може да се окаже ключова за събирането на вземането. Една навременно изготвена молба за обезпечение на бъдещ иск често е по-ефективна от дълъг съдебен процес и може да мотивира длъжника да изпълни паричното си задължение.

Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.