Стопанска непоносимост и извънредно положение?*

В последните месеци светът е изправен пред сериозна икономическа криза, мащабите на която не могат да бъдат предвидени. Търговският оборот, социалната сфера и държавата са изправени пред ситуация, в която не може да се прогнозира какви ще бъдат дългосрочните последици от първоначално обявения за сравнително безопасен вирус. Тази непредвидимост обаче засяга не само обществения и социалния живот на хората, но и търговците, които в ситуация на криза са изправени пред невъзможност да изпълнят поетите от тях договорни задължения.

Принципът, че договорите имат силата на закон за страните, които са ги сключили, е залегнал в чл.20а от ЗЗД и се прилага и при търговските сделки. Практически това означава, че договорът може да бъде изменен или прекратен само по взаимно съгласие на страните или ако са налице законови предпоставки за това[i]. Едностранният отказ от договора или изменение на същия по начало е изключено, но от това правило съществуват някои изключения, едно от които е стопанската непоносимост[ii].

Институтът на стопанската непоносимост до момента е бил малко приложим, защото е призван да защити търговците в една изключителна, непредвидима ситуация. При нея изпълнението на задължението, макар и възможно, е твърде обременително за длъжника и би довело до неговото разоряване т.е. изпълнението би било в отклонение със справедливостта и добросъвестността.

Стопанската непоносимост е уредена в нормата на чл.307 от ТЗ, при нея, за разлика от непреодолимата сила (чл.306 от ТЗ), изпълнението е принципно възможно. Необходимо е да се преценява дали новонастъпилите извънредни обстоятелства водят до неизпълнението на задължението поради наличието на непреодолима сила и то е невъзможно или макар и принципно възможно, задължението не може да бъде изпълнено, защото това ще доведе до разорително обедняване на длъжника.

Съгласно чл.307 от ТЗ “Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.„

Видно от цитирания текст, предпоставка за възникване на потестативното (преобразуващо) право и предявяване на конститутивния иск по чл.307 от ТЗ е настъпване на такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят към момента на сключване на договора. Затова не може да се позове на стопанска непоносимост търговецът, който е сключил договора в момент, в който тези обстоятелства вече са настъпили и последиците от тях са били предвидими.

Стопанската непоносимост се изразява не само в непредвидимост на обстоятелствата и последиците от тях, но те трябва да засягат една от страните по договора. Засягането е от такъв изключителен характер, че изпълнението макар и възможно, би противоречило на справедливостта и добросъвестността, които са основни принципи в правото.

Стопанската непоносимост е приложима само за търговски сделки, но не и за такива, които нямат търговско качество.

Чрез предявяване на иска по чл. 307 ТЗ се цели прекратяване или изменение на облигационната връзка чрез намесата на съда тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните[iii].

Стопанската непоносимост е сложен юридически факт, който съдържа в себе си следните елементи[iv]:

• Валидно сключена търговска сделка;
• Изпълнението по договора е принципно възможно т.е. не е налице непреодолима сила, която влече след себе си обективна невъзможност за изпълнение на поетите с договора задължения;
• Настъпили са нови обстоятелства, които не са били налице, към момента на сключване на договора и страните не са могли да предвидят тяхното настъпване и последиците от тях т.е. налице е непредвидимост и непредвидимост на изменението в обстоятелствата[v]. Обстоятелствата, освен че са нововъзникнали, трябва да водят до съществено нарушаване на еквивалентността на задълженията на страните по договора. Новонастъпилите промени трябва да бъдат от изключителен и непредвидим характер т.е. страните да не са били длъжни и не са могли да предвидят настъпването на същите и последиците от тях;
• Промените в обстоятелствата не трябва да предхождат сключването на договора и не трябва да са в резултат на действие на страната, която се позовава на стопанската непоносимост;
• Настъпилите изменения след сключването на договора трябва да са такива, че страните не биха сключили договора, ако обстоятелствата бяха такива при сключването му;
• Нарушаване на еквивалентността на престациите е онова разминаване в еквивалентността на задълженията на страните, при което една от страните по договора би обедняла (би се разорила), ако изпълни договорните си задължения;
• Причинна връзка между новонастъпилите обстоятелства и нарушаването в еквивалентността на престациите на страните;
• Запазването на договора, след настъпване на новите обстоятелства, противоречи на добросъвестността и справедливостта.

При предявяване на иск по чл.307 от ТЗ следва да се има предвид, че страната, която се позовава на стопанска непоносимост и иска изменение или прекратяване на договора, трябва да не е изпълнила или да е изпълнила само частично договорните си задължения. В случай че договорът е изпълнен, страната, която е изпълнила, не може да се позове на стопанска непоносимост. Не може да се позове на стопанска непоносимост и страна по прекратен договор, както и която релевира възражение, че неизпълнението ѝ по прекратен договор се дължи на стопанска непоносимост.

Съдебната практика приема, че искът по чл.307 е неприложим и по отношение на предварителните договори, тъй като те съдържат в себе си обещание за сключване на един бъдещ договор.

При уважаване на иска по чл.307 от ТЗ, последиците за страните са занапред, т.е. те нямат обратно действие, а с уважения иск ще се внесе една промяна в чужда правна сфера – тази на другата страна по договора.

В светлината на събитията от изминалите месеци следва за всеки конкретен случай да се прецени дали институтът на стопанската непоносимост ще намери приложение или страните ще се позоват на обективната невъзможност за изпълнение на поетите по договора задължения.

При стопанската непоносимост страните могат да запазят търговската сделка, като засегнатата страна поиска от съда тя да измени конкретен обременителен текст от договора, а прекратяването на договора е само една от възможностите, които дава институтът.

При иска по чл.306 от ТЗ не е необходимо да съществува нееквивалентност на престациите, за страната е достатъчно да се позове на настъпилата непреодолима сила, в резултат на която не може да изпълни задълженията си, а целеният резултат е винаги разкъсване на облигационната връзка т.е.  договорът да бъде прекратен.

* Настоящият текст не представлява консултация, а само анализ на действащата нормативна уредба и не може да замени консултацията с адвокат.

---

[i] Калайджиев, Ал.; Облигационно право, обща част, седмо издание; Издателство Сиби, София, 2016

[ii] Пак там;

[iii] Виж Решение №183/21.11.2018 г. по т.д.№542/2018 г. на I-во ТО, ВКС

[iv] Неизпълнение на договора, авторски колектив; ИК „Труд и право“, София, 2015

[v] Пак там;