Производството по развод по взаимно съгласие започва по молба на съпрузите подадена до съответният Районен съд. По правило компетентен е Районният съд по постоянен адрес на един от съпрузите, но е възможно молбата да бъде подадена и до Районен съд, който не е по постоянен адрес и на двамата съпрузи. В Молбата си до съда страните трябва да заявят  сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, както и да представят споразумение по чл.51 от СК, а именно споразумение, което да урежда въпросите свързани с:

• местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права;
• личните отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца;
• ползването на семейното жилище,
• издръжката между съпрузите и фамилното име;
• други последици на развода.

При развод по взаимно съгласие страните трябва да се явят лично пред съда. В случай, че някоя от страните не се яви, без уважителни причини, делото ще бъде прекратено и съдът няма да постанови решение за развод. Това е така защото съдът следва лично да се убеди в сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

Следва да се има предвид, че ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.

При определяне в споразумението на режима на личен контакт, адвокатът трябва да оформи споразумението в тази му част така, че при постановяване на решението съдът в максимална степен да е детайлизирал, как ще се осъществява режимът на личен контакт с родените от брака деца. При един не до там добре определен режим на личен контакт с децата, могат да възникнат спорове между бившите съпрузи, как реално ще се организира и изпълнява режима на личен контакт с децата. Възможно е да възникнат спорове дали децата трябва да се вземат от родителя или да се водят от другия родител за осъществяване на режима на личен контакт. Практиката изобилства със случаи, в които макар и на пръв поглед режима на личен контакт да изглежда достатъчно определен, поражда спорове между бившите съпрузи за начина му на упражняване. Едно добре изготвено и детайлизирано споразумение гарантира възможност за коректни отношения между родителите при желание за добросъвестно спазване на постигнатото споразумение.

По отношение на дължимата издръжка, новият СК въведе правилото, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода.  Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Не е възможно в споразумението за развод да бъде уговорена издръжка в размер, по-малък от предвиденият, а именно по-малък от една четвърт от размера на минималната работна заплата, както и не се допуска в споразумението да бъде записано, че родителят няма да плаща месечна издръжка в полза на родените от брака деца. В този случай, съдът ще даде срок да се отстранят нередовностите, а именно да се уговори в полза на родените от брака деца издръжка. Не бъде ли отстранена нередовността, в дадения от съда срок, делото ще бъде прекратено.

Следва да имате предвид, че съгласно СК семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Това не е задължително собствено жилище на съпрузите. Може да е жилище, което са ползвали под наем или жилище, което е собственост на роднина на някой от съпрузите и същите са го ползвали за задоволяване на жилищните им нужди. В тази си част, споразумението следва да съдържа съгласие за начина на ползване на семейното жилище, възможно е и да бъде посочено, че никой от съпрузите няма да се ползва от семейното жилище тъй като същото е било ползвано под наем и двамата от съпрузите са го напуснали.

По отношение на дължимата между съпрузите издръжка е възможно да бъде уговорено, че единият съпруг ще заплаща на другия съпруг, след развода, месечна издръжка в определен размер и за определен период от време. Такава уговорка обаче е рядко срещана в практиката предвид икономическото състояние на страните в България. Обичайно страните уговарят, че съпрузите няма да си дължат издръжка по между си, след прекратяването на брака.

По отношение  на фамилното име след прекратяването на брака,  съпругата, преценява дали желае да се ползва от брачното си фамилно име или ще възстанови предбрачното си такова. В много случаи съпругата предпочита да запази брачното си фамилно име с цел същото да съвпада с фамилното име на родените от брака деца.

След прекратяване на бракът с развод по взаимно съгласие могат да настъпят обстоятелства, които да доведат до изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. В този случай ще е необходимо да бъде заведено ново дело поради настъпили нови обстоятелства, които налагат изменение на вече установеното със споразумението и съдебното решение. Така например може да е необходимо увеличаване на издръжката на детето, тъй като същото е талантливо и има необходимост от посещение на специализирани курсове. Възможно е да настъпи хронично заболяване, което да изисква лечение със скъпи медикаменти. Въобще живота изобилства с разнообразни житейски ситуации, които могат да доведат до искане за изменение на вече определените местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. 

Държавните такси за развод по взаимно съгласие са:

• държавна такса за образуване на дело в размер на 25 лв.;
• окончателна държавна такса в размер до 40 лв.,
• държавна такса от 2% върху тригодишните платежи по издръжката. Дължи се от родителят, който ще плаща издръжка;