Разпоредбата на чл.49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да поиска развод, при положение, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Семейния кодекс не дава легално определение на понятието дълбокото и непоправимо разстройство на брака като съдържанието му се извежда от житейският опит и съдебната практика. Съдът трябва във всеки един отделен случай да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. В процеса се обследват всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. В практиката се приема, че дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее, да се помирят и да запазят брачният си живот. Единственото основание, поради което се прекратява бракът, е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него. То не е свързано с установяване вината на страните, нито с нейната степен. Ако бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, неговото изкуствено запазване е ненужно. В нашето общество бракът не може да играе роля на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен.

Разбира се в исковата молба за развод не е достатъчно ищецът само да се посочи, че счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Необходимо е да се изложат всички обстоятелствата, които са довели до това дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Твърдения на страните във връзка с дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да бъдат доказани.

Причина за дълбокото и непоправимо разстройство на бракът могат да бъдат най-разнообразни, но най-често като такива се сочат извънбрачна връзка, фактическа раздяла между съпрузите за дълъг период от време, психически и/или физически тормоз над единия съпруг и/или родените от брака деца, дезинтересираност към семейството и брачните отношения, включително здравословни проблеми.

Всички факти и обстоятелства, за които се твърди, че представляват обстоятелства поради които е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака и са наведени в исковата молба следват да бъдат доказани. В бракоразводният процес могат да се използват допустимите и относими към конкретния случай доказателства и доказателствени средства. Така например със свидетелски показания могат да се установят наличието на конкретни брачни провинения. По делото могат да се приложат и писмени доказателства, а именно медицинско свидетелство за нанесените телесни повреди. Възможно е другият съпруг да страда от психиатрично заболяване, което може да се установи и с назначаване по делото на съдебно-психиатрична експертиза. Могат да бъдат ангажирани и свидетелски показания за това дали съпрузите живеят заедно, както и, че само единият съпруг се грижи за родените от брака деца, а другият се е дезинтересирал към децата и семейните си задължения. Въобще доказването и какви доказателствени средства ще бъдат използвани зависи от всеки конкретен случай, както и от това какви обстоятелства ще бъдат доказвани.

Задължително с иска за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака се съединяват и исковете за:

– местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права;

– личните отношения и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца;

– ползването на семейното жилище;

– издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругът след развода.

При определяне на режима на личен контакт, адвокатът трябва да оформи така искането Ви, че при постановяване на решението съдът в максимална степен да е детайлизирал как ще се осъществява режимът на личен контакт с родените от брака деца. Това е така защото при един не до там добре определен режим на личен контакт с децата, могат да възникнат спорове между бившите съпрузи как се осъществява режима на личен контакт, кой и от къде е длъжен да взема и връща децата и др. Практиката изобилства със случаи, в които макар и на пръв поглед режима на личен контакт да изглежда достатъчно определен, поражда спорове между бившите съпрузи за начина му на упражняване.

По отношение на дължимата издръжка, новият СК въведе правилото, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода. Разбира се необходимо е да се положат максимални усилия от адвоката на ищеца да обезпечи доказателства за доходите и имотното състояние на ответника, така, че съдът да определи издръжка, която освен на интересите на детето ще отговаря и на изискванията на СК. Следва да се има предвид, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Несъмнено, най-голямото достойнство на новият СК е изоставянето на задължителното схващане, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на виновното поведение на ответника или на двете страни в бракоразводния процес. Често именно въпросът за брачната вина обтягаше отношенията между съпрузите в бракоразводният процес и донякъде беше пречка за постигане на съгласие за доброволно уреждане на спора и постигане на съдебно споразумение за развод по взаимно съгласие. В действащият СК съдът може да се произнесе по въпросът за брачната вина само и единствено по искане на някоя от страните в процеса, но не и служебно, по своя инициатива.

Във всеки етап на производството съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода, като съдът следва да провери единствено и само дали са защитени интересите на родените от брака деца и дали постигнатото споразумение е в техен интерес. Така например в постигнатото споразумение не може да се съдържа разпоредба, че няма да се заплаща издръжка на родените от брака деца.

Разноските по започване на дело за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака са:

• държавна такса за образуване на дело в размер на 25 лв.;
• такси по съдебното производство – примерно за издаване на съдебно удостоверение 5 лв., както и банкови такси – това са преводни такси и зависят от тарифата на банката; възможно е да е необходимо по делото да бъдат направени една или няколко експертизи и да се даде заключение от вещо лице. В този случай съдът определя какъв е размера на депозитът за вещо лице; разноски за служебен защитник, в случай, че ответникът не може да бъде намерен или същия няма установен адрес и други;
• окончателна държавна такса в размер до 50 лв.,
• държавна такса от 2% върху тригодишните платежи по издръжката. Дължи се от родителят, който ще плаща издръжка.

• други държавни такси с оглед спецификата на конкретният казус и дали се уреждат между съпрузите имуществени отношения.