По смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), домашното насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Анализа на текста на закона налага и изводът, че закона цели да даде защита срещу всяко едно агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично и/или имуществено благо на пострадалото от домашно насилие лице. Важно е да знаете, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Срещу кого може да се търси защита по ЗЗДН?

            ЗЗДН посочва и лицата, срещу които може да се търси защита за извършено от тях посегателство (акт) представляващ домашно насилие, а именно:

• съпруг или бивш съпруг;
• лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
• лице, от което има дете;
• възходящ;
• низходящ;
• лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
• лице, с което се намира или е било в родство по сватовство* до трета степен включително;
• настойник, попечител или приемен родител;
• възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
• лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Кой може да търси защита по ЗЗДН?

            Съгласно ЗЗДН всяко пострадало от домашно насили лице, може да търси защита срещу посочените в чл.3 от закона лица. Едно от големите достойнства на ЗЗДН е, че същият предвижда отклонение от общото правило, че никой не може да предявява чужди права пред съд. В чл.8 от ЗЗДН изрично е предвидено, че за упражнен акт на домашно насилие спрямо пострадалото лице, защита за пострадалото лице може да потърсят и неговите брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице и директора на дирекция “Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания. Съображенията на законодателя за допускане на тази възможност и отклонението от общото правило, че никой не може да предяви едно чуждо право се основават на вероятността пострадалото лице да се намира в икономическа и/или друга зависимост от насилника и/или пострадалия е поставен в такова безпомощно състояние, което препятства пострадалия да подаде молба за защита от домашно насилие. Непълнолетните лица също могат да сезират съда с молба за защита от домашно насилие без за това да е необходимо съгласието на техните законни представители, като съображенията на законодателят за това отклонение от общото правило са същите както и при отклонението от общото правило, че никой не може да предяви едно чуждо право, а именно, че лицето може да търси защита за извършен спрямо него акт на домашно насилие от законния му представител. В този смисъл поставянето на изискване молбата да бъде потвърдена от законния представител би лишило пострадалото лице от възможност за защита.

Срок, в който може да се търси защита по ЗЗДН?

В случай, че сте пострадало от домашно насилие лице следва да знаете, че съгласно чл.10 от ЗЗДН, Молбата за защита от домашно насилие се подава в срок до 1 (един) месец от извършване на акта на домашно насилие. Важно е да знаете, че срокът по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН е преклузивен и това означава, че молбата е допустима, и като такава подлежи на разглеждане само ако акта на насилие е извършен най-късно един месец преди датата на подаването на молбата до съответния Районен съд.

Кой съд е компетентен да разгледа молбата за защита от домашно насилие?

               Пострадалото от домашно насилие лице може да сезира Районният съд по постоянният или настоящият си адрес на местоживеене. При сезирането на съда с молба за защита от домашно насилие държавна такса не се внася, а разноските по делото се определят с акта по същество. В случай, че съдът постанови Решение и издаде заповед за защита държавната такса и разноските по делото се възлагат за плащане на извършителя на домашното насилие. При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.

Какви мерки за защита, може да наложи съда?

            При постановяване на Решение и издаване на заповед за защита, съдът може да наложи следните мерки за защита от домашно насилие:

• задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
• отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда (от 3 до 18 месеца);
• забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда (от 3 до 18 месеца);
• временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда  (от 3 до 18 месеца), ако това не противоречи на интересите на детето;
• задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
• насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя на акта на домашно насилие и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Важно е да знаете…

Пострадалите от домашно насилие не бива да се срамуват от факта, че са станали жертва на  насилие. Не трябва да криете факта, че спрямо вас е извършен акт на домашно насилие, потърсете помощ от роднина, близък приятел или човек на когото може да разчитате. Не се срамувайте да посетите адвокат и да споделите посегателството спрямо Вас. От съществено значение е при акт на физическо насилие да посетите съдебен лекар, който да издаде съответния документ, така нареченото медицинско свидетелство, в което ще бъдат описани нараняванията получени в следствие на акта на домашно насилие. В общия случай жертвите на домашно насилие се притесняват, че начина по-който са ударени не оставя следи по тялото им, което в общия случай не е вярно. Опитния съдебен лекар може да установи кръвонасядания, ожулвания и охлузвания, подуване и други наранявания, които се дължат на акта на домашно насилие и посегателството на насилника върху телесната неприкосновеност на жертвата на домашно насилие.

Моля, да имате предвид, че настоящата статия цели да даде само кратка информация за разпоредбите на ЗЗДН и няма за цел да даде изчерпателен отговор на всички въпроси свързани със защитата от домашно насилие. В случай, че сте лице пострадало от домашно насилие моля, потърсете правна помощ от адвокат, който ще разгледа случаят ви индивидуално и ще предприеме необходимите правни действия за защита на вашите интереси.