БУЛСТАТ: 177492846; Адрес: гр.Варна, ул.”Дрин”№10, ет.1

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводство, Еднолично адвокатско дружество “Върбанова” публикува ГФО за 2025 год.
Дружеството не подлежи на задължителен независим финансов одит и не е задължено да изготвя доклад за дейността.

The post Годишен финансов отчет за 2025 год. на Еднолично адвокатско дружество “Върбанова” appeared first on Адвокатска кантора.

При покупко-продажба на недвижим имот понякога се предлага в нотариалния акт да бъде посочена цена, по-ниска от действително уговорената, а разликата да се плати отделно. Обичайният мотив е намаляване на местния данък, нотариалната такса и таксата за вписване. На пръв поглед това изглежда като лесна икономия и приемлив компромис. В действителност обаче страните подписват официално оформен договор, чието съдържание не съответства на действителната им уговорка, и поемат рискове, които многократно могат да надхвърлят спестеното.

Каква е предполагаемата „икономия“?

Разноските по прехвърлянето обичайно включват местен данък при възмездно придобиване, нотариална такса и такса за вписване. Размерът им се определя според приложимата нормативна уредба и конкретния материален интерес, а ставката на местния данък се определя от съответния общински съвет в границите по чл. 47, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Същественото е, че за недвижимите имоти данъчната основа е уговорената цена, а когато тя е по-ниска от данъчната оценка – данъчната оценка. Следователно, ако страните посочат цена под данъчната оценка, местният данък пак ще бъде изчислен върху данъчната оценка. В подобна хипотеза очакваната икономия може да бъде минимална или изобщо да липсва.

Законът изисква да бъде посочено действително уговореното плащане

При възмездни сделки с недвижими имоти участниците в нотариалното производство декларират в самия акт, че посочената сума е действително уговореното плащане по сделката (чл. 25, ал. 9 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – ЗННД). Това не е формална фраза без правно значение. С подписването ѝ всяка страна потвърждава конкретен факт – каква цена е уговорена.

Последици за купувача

1. Риск да не получи обратно цялата действително платена сума

Ако сделката бъде обявена за недействителна, унищожена, развалена или купувачът бъде съдебно отстранен от имота, възниква въпросът каква сума следва да му бъде върната. Нотариалният акт доказва безспорно, че страните са заявили посочената в него цена. За разликата до реално платеното купувачът трябва отделно да докаже както действителната уговорка, така и плащането.

Съгласно чл. 34 ЗЗД при нищожност или унищожаемост всяка страна връща полученото. Това обаче не освобождава купувача от доказателствената тежест за сумата над записаната цена. В Решение № 271 от 05.10.2011 г. по гр. д. № 1577/2010 г., III г. о., ВКС приема значението на доказването на привидността на по-ниската цена за реституцията на действително платеното. Следователно рискът не е, че купувачът по право никога не може да получи разликата, а че ще трябва да я установи в съдебен процес при приложението на ограниченията и изключенията по чл. 164 и чл. 165 ГПК, действително заплатената от него, реална цена.

2. Банковият превод или разписката не премахват проблема

Често се приема, че отделен банков превод, разписка или договор за „обзавеждане“ ще защити купувача. Тези документи могат да имат доказателствено значение, но не преодоляват невярното съдържание на нотариалния акт. Ако основанието за допълнителното плащане не е ясно или е изкуствено конструирано, може да възникне нов спор дали сумата е част от цената, плащане без основание, неизпълнение поради липса на насрещна престация или възнаграждение по друг договор.

3. По-висок данък при бъдеща продажба

При последваща облагаема продажба на имота облагаемият доход на физическото лице се определя по правилото на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ – положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, намалена с 10% разходи. Цената на придобиване по чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ е документално доказаната цена.

Така днешната „икономия“ може да увеличи бъдещата данъчна печалба на купувача. Ако той придобие имота при вписана в нотариалния акт цена от 120 000 евро и по-късно го продаде за 210 000 евро, изходната величина за изчисляване на евентуалния облагаем доход ще бъде значително по-неблагоприятна, отколкото ако реалната придобивна цена от 200 000 евро е била надлежно вписана в нотариалния акт. Разбира се, конкретният доход може да е необлагаем при предпоставките на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, но това зависи от вида и броя на имотите и от изтеклия срок на притежание. Не следва предварително да се разчита, че освобождаването непременно ще е приложимо.

4. Ограничена защита при вреди от нотариално действие

Когато са налице предпоставките за отговорност на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД, законът ограничава отговорността до удостоверявания материален интерес. Занижената цена може да се окаже неблагоприятна именно когато купувачът търси обезщетение за вреди, свързани с нотариалното удостоверяване. Отговорността не възниква автоматично, необходимо е да бъдат доказани противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка, но изкуствено заниженият материален интерес допълнително отслабва защитата.

5. Проблеми при банково финансиране и доказване на произхода на средствата

Банките, нотариусите и другите задължени субекти прилагат мерки срещу изпирането на пари и следят икономическата логика на плащанията. Значителна сума, платена извън цената по нотариалния акт, може да предизвика допълнителни въпроси за основанието и произхода ѝ. При ипотечен кредит банката обичайно изисква плащанията и документите да са съгласувани. Скритата част от цената не само не е защитена от кредита, но може да осуети финансирането или да постави купувача в нарушение на договорените с банката условия.

Последици за продавача

1. Трудност да събере неплатената част от реалната цена

Ако част от реалната цена трябва да бъде платена след подписването на нотариалния акт, а купувачът откаже да я плати, продавачът ще трябва да докаже уговорка, различна от съдържанието на подписания от самия него акт. Това може да изисква разкриване на привидността на клаузата за плащане на продажната цена и едновременно с това да изложи продавача на данъчни и други последици. Така инструментът, избран за „икономия“, може да затрудни именно събирането на собственото му вземане.

2. Данъчни корекции, лихви и санкции

Когато доходът от продажбата е облагаем, физическото лице дължи данък върху действително придобития облагаем доход, а не върху произволно записана по-ниска сума. Чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ изрично предвижда, че продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари. При установяване на по-високата реална цена могат да последват допълнително установяване на задължения, лихви за забава и административни санкции. При продавач – търговец или дружество, могат да възникнат и допълнителни последици по ЗКПО, ЗДДС и счетоводното законодателство според конкретния статут на сделката.

Последици и за двете страни

•  Привидната клауза за цената може да стане предмет на отделен съдебен спор, който увеличава разноските и продължителността на защитата.
•  Плащането извън нотариалния акт може да бъде трудно обяснимо пред банка, приходна администрация, съд, наследници или кредитори.
•  Ако реалната цена надхвърля законовия праг за плащане в брой, плащането трябва да се извърши по предвидения в закона безкасов ред; разделянето на сумата или прикриването ѝ под друго основание не е сигурно решение, а нарушение на императивна правна норма.
•  При последващ спор всяка страна има интерес да се позове на различна версия: купувачът – на по-високата реално платена цена, а продавачът – на по-ниската документално отразена цена. Първоначалното съгласие за „икономия“ често изчезва заедно с добрите отношения.
•  Наследници, кредитори и трети лица могат да не са обвързани по същия начин от вътрешната уговорка и да оспорят нейното съдържание или противопоставимост.

Ниската цена не винаги е фиктивна

Страните по принцип са свободни да уговорят цена, различна от пазарната, включително по-ниска, когато това е действителната им воля. Самото отклонение от пазарната стойност не доказва наличие на симулация. Проблемът възниква, когато в нотариалния акт умишлено се посочва една цена, а действително е договорена и платена друга. Именно несъответствието между декларираното и реалното плащане поражда разгледаните рискове.

Разликата се оформя като „цена за обзавеждане“, каквото не съществува, къде е рискът?

Разпространен вариант е в нотариалния акт да се посочи по-ниска цена, а разликата да се плати по отделен договор за продажба на обзавеждане. Когато обзавеждане действително се продава и предава, това е действителна уговорка между страните, които сами определят каква е цената на продаваното движимо имущество – обзавеждане. Различен е казусът, при който обзавеждане в действителност няма и нищо не се предава, договорът съществува единствено за да оправдае плащането на прикритата част от цената на имота.

От гражданскоправна гледна точка такъв договор е привиден и следователно нищожен (чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД). Той прикрива действителната уговорка – доплащане на цената на имота, чието действие се преценява по правилата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Тъй като договорът за прехвърляне на недвижим имот изисква нотариална форма, действителността на прикритата уговорка за по-високата цена е най-малкото спорна. Практическият резултат е, че платената „за обзавеждане“ сума остава без сигурно правно основание.

За купувача рискът е двоен. При нищожност, разваляне на продажбата или съдебно отстраняване от имота тази сума не се връща автоматично като част от цената – купувачът трябва първо да разкрие симулацията при ограниченията за свидетелските показания по чл. 164 и чл. 165 ГПК. Ако пък се опита да си я върне на самостоятелно основание – поради непредадено обзавеждане, той се позовава на договор, за който сам знае, че е привиден, и се излага на възражението, че никаква престация не е била дължима.

За продавача рискът е огледален. Описаните в договора вещи формално се дължат – купувачът може да претендира предаването им или да развали договора за обзавеждане и да иска връщане на платеното в избран от него момент, включително след влошаване на отношенията. Продавачът ще трябва или да „изпълни“ несъществуващо задължение, или да разкрие симулацията с всички последици от това.

Данъчното измерение също не бива да се подценява. Схемата обичайно разчита на обстоятелството, че доходите на физическите лица от продажба на движимо имущество по принцип са необлагаеми (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ). При установяване на привидността обаче сумата се третира като част от цената на имота с произтичащите последици – допълнително установяване на задължения, лихви и санкции, включително възможност за ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК при данни за укрити доходи. Декларирането на неверни обстоятелства може да постави и въпроса за административнонаказателна, а в определени хипотези и за наказателна отговорност.

Как да се постъпи правилно

•  Консултирайте сделката с адвокат;
• В нотариалния акт да се посочи пълната действително уговорена цена;
•  Начинът и сроковете на плащане да бъдат описани точно – аванс, остатък, банков кредит, условие за освобождаване на сумата;
•  Плащанията да се извършват по проследим банков път, когато законът го изисква или когато това е необходимо за защита на страните;
•  Предварителният договор, нотариалният акт, банковите преводи и счетоводните документи да съдържат необходимите индивидуализиращи данни;
•  Преди сделката да се изчислят реалните разходи. Често след сравнение със стойността на имота и размера на риска става ясно, че предполагаемата икономия не е разумна;
•  При специфично данъчно третиуране на сделката – продажба от дружество, регистрация по ДДС, поредица от сделки, кратък срок на притежание или свързани лица – да се направи предварителна правен анализ и консултация с данъчен екперт.

Заключение

Намаляването на продажната цена в нотариалния акт не е безобидна счетоводна техника. То прехвърля върху страните значителен доказателствен, данъчен и санкционен риск. За купувача най-съществена е опасността част от платеното да остане трудно доказуема и да увеличи бъдещото му данъчно облагане. За продавача – рискът да не може лесно да събере остатъка от реалната цена и да понесе последици за недеклариран доход. И за двамата остава подписаното потвърждение, че записаната сума е действително уговорената проажна цена.

Последиците от невярно посочената цена могат да се проявят години по-късно – при съдебен спор, данъчна проверка, препродажба, наследяване или принудително изпълнение. Затова правната сигурност изсиква сделката да отразяват действителната воля на страните.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации и цялостно правно съдействие при покупко-продажба на недвижими имоти – проучване на собствеността и вещните тежести, подготовка и преглед на предварителни договори и нотариални актове, договаряне на продажната цена и начина на нейното плащане, както и представителство при нотариалното изповядване на сделката. Кантората консултира купувачи и продавачи относно дължимите данъци и такси, рисковете при посочване на цена, различна от действително уговорената, доказването на реално извършените плащания и последиците при недействителност или разваляне на сделката, както и при съдебно отстранение на купувача. За адвокат във Варна с опит в областта на вещното, облигационното и данъчното право при сделки с недвижими имоти, свържете се с кантората ни.

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен или данъчен съвет, нито индивидуална правна консултация. Нормативната уредба е съобразена с действащото законодателство към датата на публикуване.

The post Защо не трябва да се посочва по-ниска продажна цена в нотариалния акт appeared first on Адвокатска кантора.

Какво представлява квалифицираният електронен подпис?

Съгласно чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, издадено от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги. Правната сила на КЕП е уредена императивно в чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, съгласно който квалифицираният електронен подпис има правна сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ препраща към легалната дефиниция на квалифициран електронен подпис по чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Когато нормативен акт изисква писмена форма, тя се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, освен в случаите, в които законът изисква квалифицирана писмена форма или държането на документа или на екземпляр от него има правно значение, т.е. когато самият закон изключва приложението на електронната форма. С Регламент (ЕС) 2024/1183 рамката на eIDAS беше актуализирана и допълнена с европейския портфейл за цифрова самоличност, но принципите относно квалифицирания електронен подпис и отговорността на титуляря се запазват.

Изискването за „единствен контрол“ – доверието в КЕП

Цялата правна конструкция на електронен подпис почива върху презумпцията, че само подписващият има достъп до данните за създаване на подписа. Съгласно чл. 26, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 усъвършенстваният електронен подпис (какъвто по дефиниция е и квалифицираният) се създава чрез данни за създаване на електронен подпис, които подписващият може да използва с висока степен на доверие единствено под свой контрол. Съгласно чл. 18, т. 1 ЗЕДЕУУ (нов – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) лице, различно от титуляря, няма право на достъп до данните за създаване на електронния подпис, електронния печат и електронния времеви печат. Това е изрична законова забрана, а не просто препоръка за добра практика. Предоставянето на смарт картата, USB токена, ПИН кода или достъпа до облачния/мобилния КЕП на трето лице – счетоводител, служител, роднина, съдружник, представлява нарушение на тази забрана. Отделно от това, задължението за опазване на средството за подписване произтича и от общите условия на квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги, които титулярят приема при издаването на удостоверението.

Правните рискове: какво може да се случи, ако дадете КЕП на друг

Обвързвате се с чужди волеизявления

Електронният документ, подписан с Вашия КЕП, се ползва с доказателствена сила и се презюмира, че съдържащите се в него изявления са направени от Вас. Договори, декларации, заявления към институции, т.е. всичко, подписано от третото лице с Вашия КЕП, поражда правни последици директно във Вашата правна сфера.

Законът Ви лишава от възможността да оспорите авторството

Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, не може да оспори спрямо адресата/получателя авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ, когато той е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. С други думи, предоставяйки подписа си, Вие губите по силата на закона правото да възразите пред насрещната страна, че не Вие сте автор на изявлението, като документът Ви обвързва така, както ако Вие сами сте го подписали. Законът предвижда ограничение на тази непротивопоставимост. Съгласно чл. 18а, ал. 2 ЗЕДЕУУ забраната за оспорване по ал. 1, т. 2 не се прилага от деня, в който адресатът получи уведомление, че електронният документ не изхожда от автора, съответно от титуляря – затова незабавното писмено уведомяване на насрещната страна при злоупотреба е от решаващо значение.

Финансови, данъчни и търговски рискове

С КЕП се извършват действия с пряк имуществен ефект – например електронно банкиране, подаване на декларации пред НАП и НОИ, заявления до Търговския регистър и регистър БУЛСТАТ, електронни обществени поръчки, разпореждания с вземания. Недобросъвестно трето лице с достъп до Вашия КЕП може да поеме задължения от Ваше име, да промени обстоятелства по партидата на дружеството Ви или да декларира неверни данни, а правните последици ще настъпят във Вашата правна сфера като титуляр. Необходимостта друго лице да извършва правни действия от Ваше име не се решава с предаване на подписа, а с упълномощаване. Пълномощникът подписва със своя собствен КЕП, като представителната власт се учредява с пълномощно и се заявява пред съответната институция. Пред НАП например упълномощаването за ползване на електронните услуги става с изрично заявление или нарочно пълномощно, а упълномощеното лице използва собствения си квалифициран електронен подпис. Така всяко изявление има ясен автор и отговорността е персонализирана.

Какво да направите, ако вече сте предоставили КЕП на трето лице или подозирате злоупотреба

Поискайте незабавно спиране или прекратяване на квалифицираното удостоверение от Вашия доставчик на удостоверителни услуги – това е първата и най-спешна стъпка. Доставчикът е длъжен да спре действието на удостоверението по искане на титуляря за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа (чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗЕДЕУУ), а искане може да направи и лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на частния ключ (чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗЕДЕУУ).

Уведомете институциите и контрагентите, пред които подписът е могъл да бъде използван (банка, НАП, Търговски регистър).

Потърсете квалифицирана правна помощ, своевременното оспорване на неавтентични електронни документи и правилното процесуално поведение са решаващи за защитата на правата Ви.

Може ли счетоводителят ми да ползва моя КЕП?

Не. Правилният ред е упълномощаване, при което счетоводителят подписва със собствен КЕП въз основа на пълномощно, заявено пред съответната институция. Предоставянето на Вашия подпис нарушава изискването за единствен контрол по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и Ви излага на всички описани по-горе рискове.

Документ, подписан с моя КЕП от друго лице, обвързва ли ме?

По правило да. Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ титулярят не може да оспори спрямо адресата/получателя авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ, когато той е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. Непротивопоставимостта отпада занапред едва от деня, в който адресатът получи уведомление, че документът не изхожда от титуляря (чл. 18а, ал. 2 ЗЕДЕУУ), а също не се прилага, когато адресатът не е положил дължимата грижа (чл. 18а, ал. 3 ЗЕДЕУУ).

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет или консултация. Нормативната уредба е съобразена с действащото законодателство към датата на публикуване.

The post Защо не трябва да предоставяте електронния си подпис (КЕП) на трети лица? appeared first on Адвокатска кантора.

Съдържанието на чат кореспонденцията и имейлът могат да представляват и да се третират като електронни документи. Съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS), изменен с Регламент (ЕС) 2024/1183, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма – текст, звук, образ или аудио-визуален запис. А чл. 46 от Регламента изрично постановява, че доказателствената стойност на електронния документ не може да бъде отречена единствено на основанието, че той е в електронна форма. Имейлът има и собствено легално определение – § 1, т. 11 от ДР на ЗЕС. Доказателствената сила на електронния документ зависи от това дали той ще издържи на оспорване.

Автентичност и истинност – две различни неща

При електронните документи често се смесват два различни въпроса. Първият е дали електронното изявление действително изхожда от лицето, посочено като негов автор. Това е въпросът за автентичността. Вторият е дали представеният електронен документ се ползва с интегритет, т.е. дали неговото съдържание е пълно, непроменено и отразява разменените между страните електронни изявления.

Когато се оспорва авторството на електронния документ, приложение намира производството по чл. 193 ГПК. В този случай съдът изследва дали документът действително произхожда от соченото за негов автор лице, включително чрез какво устройство, профил, електронен адрес, приложение или друг технически способ е създадено или изпратено съответното електронно изявление.

Различна е хипотезата, при която не се оспорва кой е авторът или участникът в електронната комуникация, а се твърди, че представеното съдържание е непълно, редактирано, изтрито, извадено от контекст или по друг начин не отразява вярно електронния документ в първоначалния му вид. Тогава спорът не се свежда до авторството, а до цялостта и достоверността на съдържанието. В тези случаи съдът може да използва всички допустими процесуални способи за проверка – включително съдебно-техническа експертиза, оглед на устройство, изследване на метаданни, архиви, резервни копия и свидетелски показания, когато те са допустими по общите правила на процеса.

Кой какво трябва да докаже

Като общо правило тежестта да докаже авторството носи страната, която желае да се ползва от електронния документ. Тя трябва да установи, че съобщенията изхождат именно от посочените лица и че кореспонденцията е водена между тях.

Тук се крие и съществен практически капан. При обикновения електронен подпис и усъвършенствания електронен подпис правната им сила е приравнена на саморъчния подпис само ако това е уговорено между страните или ако съгласието може да се изведе от недвусмислени конклудентни действия, от които ясно следва, че страните са приели този начин на подписване и обмен на електронни документи – чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Различно е положението при квалифицирания електронен подпис. Той е приравнен на саморъчен подпис по силата на закона – чл. 25, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Именно затова електронните документи, подписани с квалифициран електронен подпис или снабдени с други квалифицирани удостоверителни услуги, могат да осигурят значително по-висока степен на доказателствена сигурност от обикновения неподписан електронен документ.

Технологичните особености на различните средства за електронна комуникация

От доказателствена гледна точка различните технологии не са равностойни.

SMS съобщенията по правило са по-лесни за проследяване от гледна точка на трафичните данни, тъй като могат да бъдат свързани с конкретни номера и времеви периоди.

Чат приложенията за инстантна комуникация са по-сложни. При част от тях съобщенията могат да бъдат редактирани или изтривани, като следите от тези действия невинаги са видими за участниците в кореспонденцията. Видимата за участниците история невинаги позволява пълно възстановяване на първоначалното съдържание само чрез преглед на приложението, а в някои случаи е необходимо техническо изследване на устройството, базата данни или наличните архиви. При някои приложения се визуализира само потребителско име и профилна снимка, но не и мобилният номер, което отваря възможност за внушаване на чуждо авторство – два профила с еднакво име и снимка, но различни асоциирани номера. WhatsApp използва криптиране „от край до край“, поради което самата компания по правило не може да предостави съдържанието на кореспонденцията.

Екранната снимка (screenshot) не може да се приеме автоматично за автентичен електронен документ. Метаданните ѝ могат да имат значение за установяване кога и с кое устройство е генерирана, но също така и дали е била обработвана с графичен софтуер. Тук е важно да се знае, че платформи като Facebook, Instagram и WhatsApp често премахват или променят част от метаданните на споделените изображения, включително EXIF данни, с оглед защита на личните данни и оптимизация на файловете – т.е. споделеният файл може вече да е „изчистен“ от информацията за произхода си.

Затова при спор обикновено е необходима съдебно-техническа или компютърно-техническа експертиза, която да установи между кои лица, профили, номера и устройства е водена кореспонденцията, дали има архив, дали screenshot-ът е автентичен и дали съдържанието не е манипулирано.

Съгласието на адресата

Важен, самостоятелен въпрос, който често се пренебрегва е дали лицето е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления (чл. 5 от ЗЕДЕУУ). Съгласието може да е изрично или да се изведе от недвусмислени конклудентни действия – например когато едно лице само предостави профила си във Viber или Skype в отговор на обява за услуга. Липсата на такова съгласие може да има значение за доказателствената стойност на кореспонденцията, за преценката дали този канал е бил приет като средство за комуникация и за настъпването на правни последици от електронното изявление.

При записите (аудио, видео) на преден план излиза и неприкосновеността на личния живот по чл. 32 от КРБ. Тук съдебната практика постепенно се развива, като започва да приема, че значение има дали лицето е дало съгласие към момента на извършване на записа, а не дали впоследствие се съгласява записът да бъде възпроизведен или изгледан в рамките на съдебния процес. Наред с това съдът следва да извърши преценка и за баланса между правото на личен живот и необходимостта от защита на други права и законни интереси. Този баланс е особено важен при производства, свързани с домашно насилие, защита на деца, посегателства срещу личността или други отношения, при които засегнатите права се ползват с повишена степен на закрила. В тези случаи записът не следва да се отхвърля автоматично само поради липса на или при липса на последващо съгласие за използването му в процеса, а да се преценява конкретно, с оглед начина на създаване, съдържанието, целта на представянето му и значението му за установяване на релевантните факти.

Как да съхраните доказателството

Най-честата грешка е разчитането единствено на екранна снимка и заличаването на оригинала. Препоръчително е:

1. да се запази оригиналното устройство и наличната база данни/архив на приложението, а не само screenshot;
2. при риск доказателството да бъде изгубено или събирането му впоследствие да се затрудни, да се поиска обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК – този ред позволява своевременна проверка на електронния документ, включително чрез експертиза, и дава възможност насрещната страна да заяви своите оспорвания;
3. съдържанието да се удостовери чрез констативен протокол от нотариус по чл. 593 ГПК, като се има предвид, че нотариалният протокол удостоверява извършените от нотариуса действия и възприятия, но не прави неоспорими нито източника, нито авторството, нито съдържанието на електронната кореспонденция. Рискът при този способ е, че нотариусът обичайно възприема визуализирано съдържание на екран или в профил/приложение, без да извършва техническо изследване на устройството, метаданните, базата данни, архивите или възможните следи от редактиране и манипулация. Затова при последващо оспорване нотариалният протокол може да се окаже недостатъчен сам по себе си и да се наложи назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Изводът

Водената кореспонденция чрез Viber, Messenger, WhatsApp или имейл може да представлява електронен документ и да бъде пълноценно доказателство в съда. Дали ще бъде кредитирана зависи от това дали ще издържи проверката за автентичност, цялост и достоверност на съдържанието, както и дали е била надлежно съхранена. За отношения с по-висока стойност най-сигурният подход остава използването на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, снабдени с квалифициран времеви печат или изпратени чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща – защото законовите презумпции при тях значително улесняват доказването и поставят оспорващата страна в позиция да оборва фактите, удостоверени чрез съответната квалифицирана удостоверителна услуга.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.

The post Може ли чат от Viber, Messenger, WhatsApp или имейл да се използва като доказателство в съда? appeared first on Адвокатска кантора.

Какво представлява договорът за дарение (чл. 225 ЗЗД)

Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който с благодарност го приема. Дарението се сключва със съгласието на двете страни, но поражда задължения по принцип само за дарителя, имуществото му се намалява, докато това на надарения се увеличава. Същностният белег на дарението е намерението да се надари, тоест да се извърши имуществено разместване без насрещна престация (безвъзмездно).

Форма на договора за дарение

Формата зависи от предмета на дарението. При дарение на недвижим имот се изисква нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книги, по надлежния начин за прехвърлянето им. Спазването на формата е условие за действителност, поради което при дарение на имот несключването му в предвидената от закона форма води до нищожност.

Нищожност и ограничения (чл. 226 ЗЗД)

Законът поставя няколко ограничения. Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие; дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно; нищожно е и дарението, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, както и когато наложените условия или тежест са невъзможни. Тези правила очертават границите, в които безвъзмездното разпореждане е валидно.

Има ли надареният задължения?

По правило дарението не поражда за надарения задължение да издържа или да се грижи за дарителя, то не е възмездна сделка и не разменя имущество срещу грижа. Срещу полученото обаче надареният има морално задължение за признателност към дарителя. Това морално задължение при определени обстоятелства се трансформира в правно и подлежи на санкция чрез отмяна на дарението. Извън това, задължения за надарения могат да възникнат в две специфични хипотези, при дарение с тежест и при поискана издръжка.

Дарение с тежест (модус)

Допустимо е дарението да бъде направено с тежест (модус), например със задължение надареният да изпълни определено действие или да понесе определена тежест в полза на дарителя или на трето лице. Тежестта не превръща дарението във възмезден договор, но обвързва надарения да я изпълни в рамките на стойността на дареното. Неизпълнението на тежестта може да обоснове искане за изпълнение на задължението или за отмяна на дарението, доколкото тежестта е била уговорена като условие на дарението.

Задължение за издръжка на нуждаещия се дарител

Втората хипотеза произтича пряко от закона. Когато дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка от надарения, моралното задължение за признателност се превръща в правно задължение. Ако то не бъде изпълнено, е налице основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Важно е да се подчертае, че искът по тази разпоредба не е иск за издръжка, а санкцията чрез отмяна на дарението и връщане на дареното.

Отмяна на дарението поради непризнателност (чл. 227 ЗЗД)

Хипотезите за отмяна на дарението са изчерпателно изброени в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване, нито на прилагане по аналогия. Дарението може да бъде отменено, когато надареният: (а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта; (б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба и такава не е подадена; и (в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Общото между трите основания е, че отмяната е санкция за обществено укоримо поведение на надарения, изразяващо непризнателност. Именно затова основанието по б. „в“ предполага степен на укоримост, сходна с тази при останалите основания.

Предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД

За уважаване на иска за отмяна поради недаване на издръжка трябва да са налице кумулативно три предпоставки: трайна (а не инцидентна) нужда на дарителя от издръжка; отправено от дарителя до надарения искане за издръжка; и отказ на надарения, изричен или мълчалив, да я даде. Докато дарителят не поиска издръжка, задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Срок за предявяване и действие спрямо трети лица

Искът за отмяна се предявява в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението (чл. 227, ал. 3 ЗЗД). До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от иска е нищожен (чл. 227, ал. 4 ЗЗД).

Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписването на исковата молба. Затова при риск от разпореждане с имота е съществено своевременното вписване на исковата молба, в противен случай дарителят може да остане само с облигационна претенция, без вещноправно действие спрямо третите лица.

Практически изводи

За дарителя – ако очаквате, че в бъдеще може да се нуждаете от грижа или издръжка, дарението не Ви гарантира това автоматично. Препоръката на нашата кантора е да се консултирате с адвокат, с когото да обсъдите възможните варианти, които ще отговарят най-добре на очакванията Ви. За надарения – приемането на дарение не поражда задължение за издръжка, освен ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска такава, а Вие имате възможност да я давате. И за двете страни е препоръчителна консултация с адвокат преди пристъпване към дарствения акт, тъй като формата, мотивът и евентуалните условия имат пряко значение за бъдещите отношения между страните.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка и преглед на документи, както и процесуално представителство по въпроси, свързани с дарение на недвижими имоти, парични средства и други имущества. Кантората консултира както дарители, така и надарени лица относно правните последици от дарението, възможните рискове, отношенията между страните, въпросите на издръжката, запазената част на наследниците, както и основанията за оспорване, унищожаване или отмяна на дарение. За адвокат във Варна, който ще прецени конкретните факти по Вашия случай и ще Ви даде реалистична оценка на възможностите, се свържете с кантората ни.

The post Договорът за дарение и задълженията на надарения: има ли „условия“ зад безвъзмездния акт appeared first on Адвокатска кантора.

Отговорът, който трябва да чуе всеки в това положение, е ясен, често разочароващ, но основан на закона – припознаването не е обещание, което може да се оттегли, когато емоцията премине и връзката между мъжа и жената се разпадне. То е правен акт с трайни последици. Затова е важно тези въпроси да се обмислят преди припознаването, а не след него.

Какво представлява припознаването и какви последици поражда

Припознаването е уредено в чл. 64 и сл. от Семейния кодекс (СК). Чрез него едно лице доброволно заявява, че е родител на определено дете и така се установява произход, тоест пълноценна правна връзка между него и детето. Съгласно чл. 65 СК, актът се извършва лично, с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис.

Същественото, което много хора подценяват, е, че припознаването не зависи от предварително доказване на биологична връзка. Законът не изисква при извършване на припознаването припознаващият да доказва, че е биологичен родител на припознатото дете. При припознаването лицето заявява, че е баща на припознатото дете, като от момента, в който припознаването породи действие, между припознаващия и детето възникват всички произтичащи от закона отношения между родител и дете. Следователно последиците от припознаването не са само емоционални, а юридически.

На първо място възникват родителски права и задължения, включително задължението да полага грижи за детето и да участва в упражняването на родителските права. На второ място и това е сред най-чувствителните последици, припозналият като родител дължи издръжка на детето, като това задължение продължава да съществува независимо от евентуална раздяла с майката. На трето място, между припозналия и детето възникват наследствени права по закон – детето наследява припозналия като негов низходящ, а припозналият може да наследи детето при предпоставките на наследяването по закон. С други думи, припознаването създава родител – баща, в правния смисъл. Емоционалният мотив, който е стоял зад него, няма самостоятелно значение за вече настъпилите последици от припознаването.

„Но аз не съм биологичният баща“, защо това не е достатъчно

Много мъже смятат, че щом не са биологични бащи, ще могат по всяко време да докажат този факт и така да „заличат“ последиците от припознаването и бащинството. Действащият Семеен кодекс не дава на самия припознал право на иск, с който да оспори произхода на детето с довода, че не е негов биологичен родител.

Законодателят съзнателно е стеснил възможността за оспорване на припознаването, като е предвидил ограничен кръг лица, които могат да го оспорват и кратки срокове, в които припознаването може да бъде оспорено. Идеята е да се защити придобития правен статус на детето и да не се допусне мъжът да „включва и изключва“ бащинството в зависимост от отношенията си с майката. Веднъж установен, произходът се ползва със стабилност.

Кога припознаването изобщо може да бъде оспорено (чл. 66 СК)

Оспорването на припознаването е уредено в чл. 66 СК, но кръгът на лицата, които могат да го направят, е ограничен. Това са преди всичко другият родител и навършилото четиринадесет години дете, които могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Дирекция „Социално подпомагане“ също може да оспори припознаването по същия ред, когато това е в интерес на детето. При определени предпоставки, припознаването може да бъде оспорено и по съдебен ред от детето, от лице, което твърди, че е родител на припознатия, както и от прокурора в защита на обществения интерес.

Прави впечатление кой не фигурира в този кръг – самият припознал. Лицето, което доброволно е извършило акта на припознаване, не може след това да го атакува по реда на чл. 66 СК.

Кога самият припознал може да атакува акта (чл. 67 СК)

Единствената възможност, която законът предвижда за самия припознал, е тази по чл. 67 СК – унищожаване на припознаването. Важно е да се подчертае, че това не е оспорване на произход въз основа на ДНК експертиза или на твърдение „не съм биологичният баща“. Това е иск, основан на порок на волята при извършване на самото припознаване.

Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Мъжът трябва да докаже не просто, че не е биологичен баща, а че при извършване на припознаването, волята му е била опорочена – например, че е бил умишлено въведен в заблуждение, че е баща на детето. Правото се упражнява с иск пред съда.

Защо изминалото време има решаващо значение

Тук стигаме до най-болезнената за нашите клиенти точка. Срокът по чл. 67 СК е преклузивен т.е. с изтичането му самото право да се иска унищожаване се погасява безвъзвратно.

Затова, когато при нас дойде мъж, който е припознал детето преди няколко години, реалността е такава – дори да е бил въведен в заблуждение, едногодишният срок отдавна е изтекъл и съдът е длъжен да съобрази това. В подобни случаи искането за „отказът от бащинство“ е практически невъзможно, а опитът да се води дело е обречен на неуспех и свързан само с разноски. Това не е формалност, която адвокатът може да „заобиколи“. Това е съзнателен избор на законодателя в полза на стабилността на произхода и на интереса на детето.

Какво да направите

Изводът от всички тези случаи е еднакъв и се отнася най-вече до момента преди припознаването – то трябва да се обмисля трезво, информирано, с ясно съзнание, че поражда трайни и трудно обратими правни последици, независимо от това как впоследствие ще се развие връзката с майката. Привързаността е чудесна основа за родителство, но решението да бъде припознато дете е с последици за цял живот. Ако вече сте припознали дете и обмисляте възможностите си или обратното – предстои ви да вземете такова решение и искате да разбирате точно последиците, потърсете професионална консултация с адвокат. Всеки случай има своите особености и детайли, които определят каква следва да е линията на поведение и защита на интересите Ви.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна предоставя консултации и процесуално представителство по семейноправни дела, включително по въпроси на произхода, припознаването, неговото оспорване и унищожаване, родителските права и издръжката. За адвокат по семейно право във Варна, който ще прецени конкретните факти по Вашия случай и ще Ви даде реалистична оценка на възможностите, се свържете с кантората ни.

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет или консултация.

The post Може ли мъж да се „откаже“ от припознато дете? Правни последици и оспорване на припознаването appeared first on Адвокатска кантора.

Договорът за издръжка и гледане не е изрично уреден в действащото българско законодателство, но е признат от съдебната практика като допустим и действителен договор, основан на принципа на свободата на договаряне. Алеаторният характер на договора за гледане и издръжка произтича от обстоятелството, че дължимите от приобретателя издръжка и гледане не са предварително определени по обем и продължителност, а зависят от нуждите, здравословното състояние и продължителността на живота на прехвърлителя. При договор срещу издръжка и гледане задължението на приобретателя е единно и неделимо – то включва както предоставяне на материална издръжка, така и полагане на ежедневни грижи. Съдебната практика приема, че предоставянето само на парични средства без реални грижи, както и полагането на грижи без осигуряване на необходимата издръжка, може да представлява неизпълнение на договор за издръжка и гледане и да бъде основание за неговото разваляне.

Разваляне на договор за гледане и издръжка е допустимо единствено по съдебен ред, тъй като предмет на договора е недвижим имот. Правното основание се съдържа в чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Потестативното право за разваляне на договора се погасява с общата петгодишна давност, като за всяко отделно неизпълнение започва да тече нов давностен срок. Това означава, че иск за разваляне на договор за издръжка и гледане може да бъде предявен и години след сключването на договора, ако е налице неизпълнение през последните пет години.

Основният въпрос при всеки съдебен спор за договор за издръжка и гледане е дали неизпълнението е съществено. Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Именно по този въпрос е формирана богата съдебна практика на ВКС относно разваляне на договор за гледане и издръжка.ВКС последователно приема, че преценката дали неизпълнението е съществено не е само количествена, а и качествена. Съдът отчита всички конкретни обстоятелства – възрастта на прехвърлителя, здравословното му състояние, нуждата от постоянни грижи, характера на неизпълнението и отражението му върху физическото и психическото състояние на лицето. Поради това кратък период на липса на грижи може да бъде достатъчен за разваляне на договор за издръжка и гледане, когато прехвърлителят е тежко болен или зависим от чужда помощ.

В съдебната практика се приема, че когато кредиторът-прехвърлител необосновано отказва да приема дължимите грижи и издръжка или по друг начин препятства изпълнението, липсата на необходимото съдействие може да изключи виновния характер на евентуалното неизпълнение от страна на приобретателя. В подобни хипотези последният разполага и с възможност да поиска от съда трансформация на задължението в паричен еквивалент, с оглед осигуряване на надлежно изпълнение независимо от поведението на кредитора.

При уважаване на иска за разваляне на договор за издръжка и гледане настъпва обратно действие – страните следва да върнат полученото. Прехвърлителят или неговите наследници възстановяват правото си на собственост върху имота, а приобретателят може да претендира обезщетение за реално извършените разходи и положените грижи.

Правото да се иска разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо. След смъртта на прехвърлителя неговите наследници могат да предявят иск за разваляне на договора съобразно наследствения си дял, ако приживе не е било налице точно изпълнение на задълженията.

В практиката делата за разваляне на договор за гледане и издръжка са изключително сложни. От съществено значение са медицинската документация, свидетелските показания, експертизите, банковите преводи, както и всички доказателства, установяващи реалното изпълнение или неизпълнение на задълженията по договора. Именно поради това навременната правна консултация и правилно изградената процесуална стратегия са от решаващо значение за успешния изход на подобни съдебни производства.

Настоящата статия има единствено информационен характер и не представлява правна консултация, правно становище или съвет. Изложеното не може да замести индивидуална консултация с адвокат, тъй като всеки конкретен случай следва да бъде преценяван с оглед неговите специфични особености, относими доказателства и приложима съдебна практика. Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна предоставя правни консултации и процесуално представителство по спорове, свързани с договори за издръжка и гледане, включително при разваляне на договор за издръжка и гледане, защита на права на наследници, искове по чл. 87 ЗЗД, спорове относно неизпълнение на задължения за грижи и издръжка, както и процесуална защита при дела, свързани с прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Кантората осигурява цялостна правна помощ при подготовка на искови молби, събиране и анализ на доказателства, процесуално представителство пред съд и изграждане на стратегия по сложни наследствени и имуществени спорове.

The post Разваляне на договор за издръжка и гледане – кога е възможно и какво приема съдебната практика appeared first on Адвокатска кантора.

Защо непълнолетният приема наследство само по опис

Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството недееспособните лица приемат наследство само по опис. Малолетните, като изцяло недееспособни, попадат пряко в приложното поле на тази разпоредба. Непълнолетните – т.е. лицата, навършили 14-годишна, но ненавършили 18-годишна възраст – са ограничено дееспособни и също попадат в обхвата на нормата. В този смисъл законът изисква приемането на наследството от малолетно или непълнолетно лице да се извърши само и единствено по опис. Целта на задължителното приемане по опис е защитна – когато наследството се приема по опис, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на полученото имущество – до стойността на получените активи. Така детето никога не може да бъде поставено в положение, при което задълженията на починалия надхвърлят придобитите от детето права, т.е. не може да поеме дълговете на наследодателя само поради факта на наследяване. Приемането по опис се извършва по реда на чл. 61 – чл. 66 ЗН – с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството, подадено от законния представител на детето. Съдът изготвя опис на наследственото имущество, а приемането поражда действие от момента на заявлението. Приемането по опис само по себе си не предоставя свободна възможност за разпореждане с наследеното имущество. Съгласно чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка (нотариален акт, нотариална заверка), с влогове и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето и само ако разпореждането не противоречи на интереса му. Производството е охранително, образува се по молба на законния представител – родителя или настойника, и изисква представяне на доказателства, установяващи кои са страните по предвидената сделка, какво е имуществото – предмет на разпореждане, на каква цена и при какви условия ще се извърши, и по-важното – какво е конкретното предназначение на средствата, ако се касае за продажба. Съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства от значение за интереса на детето и да постанови разрешение само когато е убеден, че извършването на разпоредителната сделка е в интерес на детето. Съгласно чл. 130, ал. 4 СК – дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения, извършени от родител от името на детето или от непълнолетния със съгласие на родителя, са нищожни. Законодателят изначално е преценил, че тези действия са неблагоприятни за детето и ги е забранил абсолютно – без каквато и да е възможност за съдебно разрешение.

Противоречивата практика и нуждата от постановяване на Тълкувателно решение

Преди постановяването на тълкувателното решение в практиката на съдилищата съществуваше противоречие по два основни въпроса. Първият въпрос – допустим ли е отказ от наследство от непълнолетен. Част от съдилищата приемаха, че е допустим, като подлежи на преценка по чл. 130, ал. 3 СК. Други застъпваха обратното становище – че представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и е недопустим. Вторият въпрос беше дали приемането по опис е предпоставка за разрешението по чл. 130, ал. 3 СК. Практиката беше разнородна – от изискване за доказване на формалното приемане, до зачитане на конклудентни действия за достатъчни.

С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. ВКС прие, че отказът от наследство от малолетен или непълнолетен е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Правото, което възниква при откриване на наследството, е правото на наследяване – възможността да се придобие наследството. Отказът от наследство представлява отказ именно от това право, поради което попада в забраната на закона и е нищожен. По втория въпрос ВКС приема, че представянето на доказателства за приемане по опис е задължителна предпоставка за даване на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК. Непълнолетният не може да приеме наследството с конклудентни действия. Подаването на молба за разрешение не представлява приемане и не може да замести формалното изявление по реда на Закона за наследството. С Тълкувателното решение се въвежда ясна последователност, а именно: първо приемане на наследството по опис, а след това подаване на молба за разрешение за разпореждане с имущество. Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС дава окончателен и задължителен отговор на въпросите относно наследяването от непълнолетни. Защитата на детето е изградена на два нива – ограничаване на отговорността чрез приемане по опис и съдебен контрол върху разпореждането с имуществото. Практическият извод е, че всяко действие следва да се предприема при стриктно спазване на последователността и след предварителна правна преценка, тъй като пропуските водят до неблагоприятни правни последици, а оттам – и до значителни разноски.

Кратки отговори на често задавани въпроси

Може ли непълнолетен да се откаже от наследство? Не. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, отказът от наследство от малолетен или непълнолетен е нищожен.

Как се приема наследство от малолетно или непълнолетно лице? Само по опис – с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството, подадено от законния представител на детето. Приемането с конклудентни действия е недопустимо.

Нужно ли е разрешение на съда, за да се продаде наследен имот на дете? Да. Съгласно чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, всяко разпореждане с недвижим имот, влог или ценни книги, принадлежащи на непълнолетен, изисква предварително разрешение от районния съд по настоящия адрес на детето.

Каква е последователността – приемане на наследството по опис или молба до съда? Първо се приема наследството по опис, след което се подава молба за разрешение за разпореждане. Обратният ред е недопустим съгласно ТР № 1/2021 г. на ВКС.

Адвокатска кантора „Гергана Върбанова“ – Варна предлага правни консултации и процесуално представителство в областта на наследственото и семейното право, включително при приемане на наследство по опис, защита интересите на малолетни и непълнолетни наследници, както и водене на производства за издаване на разрешения по чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с наследствено имущество.

The post Приемане на наследство по опис от непълнолетен и разрешение за разпореждане с наследствено имущество – правна уредба и новото тълкувателно решение на ВКС appeared first on Адвокатска кантора.

Данъчни рискове при теглене на пари от фирмената сметка без основание

На първо място, търговското дружество е самостоятелно юридическо лице, различно от своите съдружници или едноличния собственик на капитала. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) дружеството придобива права и поема задължения от свое име и за своя сметка. Това означава, че имуществото на дружеството е отделно от имуществото на съдружниците или от това на едноличния собственик на капитала, т.е. имуществото, включително паричните средства, не може да се третира от съдружниците или от едноличния собственик на капитала като тяхно лично имущество.

На второ място, правото на съдружника да получи част от печалбата е строго регламентирано. Съгласно чл. 133, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) (за ООД) съдружниците имат право на дял от печалбата, но само след решение на общото събрание за разпределянето ѝ. При еднолично дружество това решение се взема от едноличния собственик на капитала, но отново при наличие на счетоводно установена печалба. Следователно, извън разпределението на дивидент не съществува правна възможност за свободно теглене на средства от сметките на дружеството или от неговата налична каса.

На трето място, всяко получаване на средства от дружеството трябва да има конкретно правно основание – например възнаграждение по договор за управление, договор за заем или възстановяване на направени реални разходи. При липса на такова основание се стига до неправомерно намаляване на имуществото на дружеството и до незаконосъобразно теглене на средства от фирма.

Често клиентите подценяват данъчния аспект на подобно незаконосъобразно поведение, тъй като съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) „скрито разпределение на печалба“ е налице, когато в полза на съдружник или свързано с него лице се предоставят суми или активи без икономическо основание или при условия, отклоняващи се от пазарните. Подобни плащания подлежат на данъчно третиране като разпределена печалба, включително с начисляване на дължимия данък върху дивидентите, както и на лихви и санкции.

Наред с това, управителят на дружеството носи отговорност за вредите, които виновно е причинил на дружеството. Съгласно чл. 145 от Търговския закон (ТЗ) управителят отговаря за причинените вреди при виновно неизпълнение на задълженията си. Не на последно място, подобни действия лесно се установяват при данъчни проверки и ревизии от НАП, тъй като движението на средствата се проследява по банкови извлечения и счетоводни записвания. Това често води до преквалифициране на плащанията като скрито разпределение на печалба и до неблагоприятни последици както за дружеството, така и за физическото лице.

Когато става въпрос за едноличен собственик на капитала или за съдружници в търговско дружество, същите трябва да знаят, че дружеството не е „лична каса“. Всяко разпореждане със средства следва да бъде обосновано с конкретно правно основание, съобразено както с Търговския закон (ТЗ), така и с данъчното законодателство. В противен случай се създават предпоставки за данъчни санкции, лихви и имуществена отговорност.

Ако имате въпроси, свързани с управление на търговско дружество, разпределение на печалба, дивиденти, данъчни рискове или теглене на средства от фирма, навременната консултация с адвокат е от съществено значение. Правилната правна и данъчна преценка може да Ви спести значителни рискове, санкции и неблагоприятни последици при проверки от НАП.

Адвокатска кантора „Гергана Върбанова“ – Варна предлага правни консултации и процесуално представителство в областта на търговското право, данъчното право и представителство пред НАП при ревизионни производства и данъчни проверки, включително при управление и структуриране на дружества, разпределение на печалба и дивиденти, както и оценка и анализ на риска от скрито разпределение на печалба.

The post Защо съдружникът или едноличният собственик не може да „тегли пари“ от дружествените сметки и да ги ползва свободно appeared first on Адвокатска кантора.

Фактическа рамка на казуса:

Двама съдружници притежават дялове в ООД, като единият държи 70%, а другият 30%. Управлението е съвместно. В контекста на влошени отношения между тях единият съдружник свиква общо събрание с дневен ред, включващ освобождаване на другия като управител. Поканата е изпратена по електронна поща на имейл адреса, посочен изрично в дружествения договор. Адресатът не се явява на събранието. Взема се решение за освобождаване на управителя. Месеци по-късно, след заявяване за вписване на промяната в Търговския регистър, освободеният управител предявява иск с два петитума: нищожност на решенията като „липсващи“ (невзети) и при условията на евентуалност – иск за отмяна на решенията по чл. 74 ТЗ.

Имейлът като надлежна покана за свикване на общо събрание на ООД:

Ищецът оспорва, че изпращането на покана на електронен адрес представлява редовен способ за свикване на общото събрание, позовавайки се на изискването за писмена покана по чл. 138 и чл. 139 ТЗ.

Защитната позиция на ответника се основава на три взаимосвързани аргумента:

Първият е принципът на договорната автономия, приложим в рамките на дружествения договор. Когато той съдържа специална уредба относно реда за свикване на общото събрание, тази уредба има предимство пред общите правила на Търговския закон. В конкретния случай дружественият договор предвиждаше недвусмислено, че поканите до съдружниците се изпращат по електронен път на електронен адрес, посочен в дружествения договор като адрес за кореспонденция. Адресът на ответната страна беше изрично вписан в дружествения договор, който е приет от оспорващия съдружник и подписан от него.

Втората линия произтича от режима на ЗЕДЕУУ. С посочването на електронен адрес в дружествения договор съдружникът е дал съгласие да получава електронни изявления по дружествени въпроси и е приел качеството „адресат на електронното изявление“ по смисъла на чл. 5 от закона. Съгласно презумпцията по чл. 10 електронното изявление се счита получено в момента на постъпването му в информационната система, посочена от адресата, тоест в сървърите на доставчика на електронна поща (в случая Gmail). Потвърждение от адресата не е необходимо, освен ако такова не е изрично уговорено, каквато уговорка в конкретния случай не съществуваше.

Третият и вероятно най-същественият аргумент е поведението на самия адресат след изпращането на поканата. В рамките на няколко дни от получаването ѝ той изпраща серия от имейли, в които настоява поканата за свикване на общото събрание да бъде оттеглена, както и заявява, че няма да присъства на датата на провеждане на събранието. Това поведение не само опровергава твърдението за незнание, но представлява фактическо потвърждение за узнаване на съдържанието на поканата и за своевременното уведомяване.

Съдът възприе тази аргументация изцяло, приемайки, че дружественият договор е предвидил конкретен ред за водене на кореспонденция, съдружникът е посочил електронен адрес за комуникация и е приел да бъде адресат на електронни изявления. Законодателната презумпция за получаване на електронното изявление в информационната система на доставчика беше приложена пряко. Поведението на ищеца след изпращането на поканата беше тълкувано като категорично доказателство за знание.

Google Maps като електронно доказателство в гражданския процес:

Най-нестандартният процесуален момент в производството, който заслужава специално внимание от гледна точка на електронните доказателства в гражданския процес, е използването на изображения от Google Maps като доказателствен източник. Свидетелят на ищеца описваше физическите характеристики на сградата и входа по начин, несъвместим с описанието на свидетелите на ответника: вратата „светла“, стената „светла“, позвъняване на „вход долу“, описание, напомнящо вход за стълбище. Съдът извърши служебна справка в изображенията на Google Maps. Установи, че офисът е на партерен етаж, вратата е от тъмна дограма, а стената е в цвят, определен като „бледокафяво“. В непосредствена близост се намираше друга врата, също от тъмна дограма, но с по-светла стена около нея. Изводът на съда беше, че описанието на свидетеля не съответства на реалната ситуация на място и показанията му не могат да бъдат кредитирани за установяване на факта, че с ищеца са позвънили именно на вратата на офиса. Допълнително изразът „вход долу“ кореспондира с описание на вход за стълбище, а не на врата на партерен офис.

Преклузивният срок и недопустимостта на иска по чл. 74 ТЗ:

Предявеният евентуален иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни беше прекратен. Защитната позиция по допустимостта беше ясна и последователна: спазването на 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ представлява условие за допустимост на иска, а не за неговата основателност. Следователно съдружник, който е редовно поканен, следва да упражни правото си на иск в 14-дневен срок от датата на провеждане на събранието.

Делото, макар и да представлява класически дружествен спор, е показателно за начина, по който електронните комуникации и електронните доказателства все по-често намират приложение в съдебния процес. За дружествата и корпоративните адвокати клаузите в дружествения договор относно реда на кореспонденция и свикване на общото събрание не са формалност. Те могат да имат пряко правно действие и при правилно формулиране да дерогират приложението на общите законови правила. Посоченият имейл адрес може да се окаже правно обвързващ, а адресатът му – задължен да получава електронни изявления. В този смисъл изпратената до съдружника покана може да се счита получена по силата на законовата презумпция, а не да бъде третирана като правно ирелевантна.

Google Maps от своя страна може да се използва като полезен инструмент в процеса на доказване. Дигитализацията не се изчерпва с електронните регистри и платформи – тя вече се проявява и в начина, по който съдът проверява фактите и оценява доказателствата.

Подобни казуси са нагледен пример как традиционните институти на търговското право постепенно се адаптират към цифровата среда. Клаузите в дружествения договор относно електронната кореспонденция между съдружниците могат да имат пряко правно действие и да дерогират общите правила на закона. Посочването на електронен адрес като адрес за кореспонденция може да доведе до приложението на презумпциите на ЗЕДЕУУ относно получаването на електронните изявления, включително покани за свикване на общо събрание на ООД. Практиката показва също, че електронните доказателства заемат все по-важно място в съдебния процес. Използването на цифрови източници като изображения от Google Maps е пример за това как съдът може да проверява факти от обективната действителност и да съпоставя свидетелските показания с визуална информация от публично достъпни платформи.

Анализът на подобни корпоративни спорове е част от практиката на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна, която работи по дела, свързани с търговски дружества, корпоративни конфликти между съдружници, оспорване на решения на общо събрание и искове по чл. 74 от Търговския закон.

The post Електронна покана за общо събрание, ЗЕДЕУУ и Google Maps като доказателство: какво реши съдът по спор с правно основание чл. 74 ТЗ appeared first on Адвокатска кантора.