В практиката все по-често срещаме една и съща житейска ситуация. Мъж заживява с жена, която вече има дете. С времето той се привързва към него, отглежда го като свое и в един момент, воден от обич, а не от биологична връзка, мъжът го припознава. Минават години. Връзката между партньорите се разпада. И тогава идва въпросът, който мъжът задава на адвоката си с надежда за лесен изход: „Мога ли да се откажа от бащинството? Нали детето всъщност не е мое?“
Отговорът, който трябва да чуе всеки в това положение, е ясен, често разочароващ, но основан на закона – припознаването не е обещание, което може да се оттегли, когато емоцията премине и връзката между мъжа и жената се разпадне. То е правен акт с трайни последици. Затова е важно тези въпроси да се обмислят преди припознаването, а не след него.
Какво представлява припознаването и какви последици поражда
Припознаването е уредено в чл. 64 и сл. от Семейния кодекс (СК). Чрез него едно лице доброволно заявява, че е родител на определено дете и така се установява произход, тоест пълноценна правна връзка между него и детето. Съгласно чл. 65 СК, актът се извършва лично, с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис.
Същественото, което много хора подценяват, е, че припознаването не зависи от предварително доказване на биологична връзка. Законът не изисква при извършване на припознаването припознаващият да доказва, че е биологичен родител на припознатото дете. При припознаването лицето заявява, че е баща на припознатото дете, като от момента, в който припознаването породи действие, между припознаващия и детето възникват всички произтичащи от закона отношения между родител и дете. Следователно последиците от припознаването не са само емоционални, а юридически.
На първо място възникват родителски права и задължения, включително задължението да полага грижи за детето и да участва в упражняването на родителските права. На второ място и това е сред най-чувствителните последици, припозналият като родител дължи издръжка на детето, като това задължение продължава да съществува независимо от евентуална раздяла с майката. На трето място, между припозналия и детето възникват наследствени права по закон – детето наследява припозналия като негов низходящ, а припозналият може да наследи детето при предпоставките на наследяването по закон. С други думи, припознаването създава родител – баща, в правния смисъл. Емоционалният мотив, който е стоял зад него, няма самостоятелно значение за вече настъпилите последици от припознаването.
„Но аз не съм биологичният баща“, защо това не е достатъчно
Много мъже смятат, че щом не са биологични бащи, ще могат по всяко време да докажат този факт и така да „заличат“ последиците от припознаването и бащинството. Действащият Семеен кодекс не дава на самия припознал право на иск, с който да оспори произхода на детето с довода, че не е негов биологичен родител.
Законодателят съзнателно е стеснил възможността за оспорване на припознаването, като е предвидил ограничен кръг лица, които могат да го оспорват и кратки срокове, в които припознаването може да бъде оспорено. Идеята е да се защити придобития правен статус на детето и да не се допусне мъжът да „включва и изключва“ бащинството в зависимост от отношенията си с майката. Веднъж установен, произходът се ползва със стабилност.
Кога припознаването изобщо може да бъде оспорено (чл. 66 СК)
Оспорването на припознаването е уредено в чл. 66 СК, но кръгът на лицата, които могат да го направят, е ограничен. Това са преди всичко другият родител и навършилото четиринадесет години дете, които могат да оспорят припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Дирекция „Социално подпомагане“ също може да оспори припознаването по същия ред, когато това е в интерес на детето. При определени предпоставки, припознаването може да бъде оспорено и по съдебен ред от детето, от лице, което твърди, че е родител на припознатия, както и от прокурора в защита на обществения интерес.
Прави впечатление кой не фигурира в този кръг – самият припознал. Лицето, което доброволно е извършило акта на припознаване, не може след това да го атакува по реда на чл. 66 СК.
Кога самият припознал може да атакува акта (чл. 67 СК)
Единствената възможност, която законът предвижда за самия припознал, е тази по чл. 67 СК – унищожаване на припознаването. Важно е да се подчертае, че това не е оспорване на произход въз основа на ДНК експертиза или на твърдение „не съм биологичният баща“. Това е иск, основан на порок на волята при извършване на самото припознаване.
Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.
Мъжът трябва да докаже не просто, че не е биологичен баща, а че при извършване на припознаването, волята му е била опорочена – например, че е бил умишлено въведен в заблуждение, че е баща на детето. Правото се упражнява с иск пред съда.
Защо изминалото време има решаващо значение
Тук стигаме до най-болезнената за нашите клиенти точка. Срокът по чл. 67 СК е преклузивен т.е. с изтичането му самото право да се иска унищожаване се погасява безвъзвратно.
Затова, когато при нас дойде мъж, който е припознал детето преди няколко години, реалността е такава – дори да е бил въведен в заблуждение, едногодишният срок отдавна е изтекъл и съдът е длъжен да съобрази това. В подобни случаи искането за „отказът от бащинство“ е практически невъзможно, а опитът да се води дело е обречен на неуспех и свързан само с разноски. Това не е формалност, която адвокатът може да „заобиколи“. Това е съзнателен избор на законодателя в полза на стабилността на произхода и на интереса на детето.
Какво да направите
Изводът от всички тези случаи е еднакъв и се отнася най-вече до момента преди припознаването – то трябва да се обмисля трезво, информирано, с ясно съзнание, че поражда трайни и трудно обратими правни последици, независимо от това как впоследствие ще се развие връзката с майката. Привързаността е чудесна основа за родителство, но решението да бъде припознато дете е с последици за цял живот. Ако вече сте припознали дете и обмисляте възможностите си или обратното – предстои ви да вземете такова решение и искате да разбирате точно последиците, потърсете професионална консултация с адвокат. Всеки случай има своите особености и детайли, които определят каква следва да е линията на поведение и защита на интересите Ви.
Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна предоставя консултации и процесуално представителство по семейноправни дела, включително по въпроси на произхода, припознаването, неговото оспорване и унищожаване, родителските права и издръжката. За адвокат по семейно право във Варна, който ще прецени конкретните факти по Вашия случай и ще Ви даде реалистична оценка на възможностите, се свържете с кантората ни.
Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет или консултация.