Лабиринтът на запазената част или как наследниците могат да възстановят накърнената си запазена част.

В българското наследствено право свободата на безвъзмездното разпореждане с имущество приживе или чрез завещание не е абсолютна. Законодателят е предвидил специален защитен механизъм за най-близките роднини на наследодателя – институтът на запазената част от наследство. Този механизъм гарантира, че низходящите (деца, внуци), съпругът и родителите не могат да бъдат напълно лишени от наследство чрез безвъзмездни разпореждания като дарения и завещания.

Какво представляват запазената и разполагаемата част?

Институтът на запазената част има дълбоки исторически корени, уреден е както в българския Закон за наследството от 1889 г., така и в сега действащия Закона за наследството от 1949 г. Запазена част е тази частта от имуществото на наследодателя, с която той не може да се разпорежда безвъзмездно (чрез дарения или завещания), тъй като тя е “запазена” за определена категория наследници – тези от най близкия му кръг, които ще бъдат призвани към наследяване. Разполагаема част е онази частот наследството, с която наследодателят може свободно да се разпорежда в полза на когото и да е. Размерът на запазената и разполагаемата част е законодателно уреден в чл. 29 от ЗН и зависи от кръга на наследниците.

Примери онагледяващи най-често срещаните житейски ситуации при възстановяване на запазена час:

Когато наследодателят е оставил едно дете: Запазената част на това дете е 1/2, а разполагаемата част на наследодателя е ½, с която последния може да се разпореди приживе.

• Когато наследодателят е оставил две деца: Тяхната обща запазена част е 2/3, а разполагаемата част на наследодателя е 1/3.
• Когато наследодателят е оставил преживял съпруг и едно дете: Запазената част на съпруга е 1/3, на детето – 1/3, а разполагаемата част на наследодателя е 1/3.
• Когато наследодателят е оставил преживял съпруг и две деца: Запазената част на съпруга е 1/4, а на всяко от децата – по 1/4, като разполагаемата част на наследодателя е 1/4.
• Запазената част на родителите или само на преживелия (при липса на низходящи и съпруг) от тях  е 1/3.

Кой и как може да претендира за възстановяване на накърнена запазена част?

Правото да се иска възстановяване на накърнена запазена част принадлежи само на наследниците със запазена част или техните низходящи (наследници). Това са деца, родители и съпруг, които са призовани към наследяване и са приели наследството. Дори съпруг, който е участвал в дарение на имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), може да иска намаляване на дарението по отношение на ½ идеална част, която накърнява запазената му част, тъй като участието му не се счита за отказ от бъдещото му право на иск за възстановяване на накърнена запазена част. В определени случаи, освен накърнена запазена част, наследникът трябва да е предприел и действия по приемане на наследството под опис. Пропускането на тази особеност може да доведе до отхвърляне на иска за възстановяване на запазената част само на  това формално основание – пропускът да бъде прието наследството под опис.

За да се установи дали запазената част е накърнена, съдът трябва да образува масата на наследството. Образуването на масата на наследството започва със събирането на стойността на всичко, което наследодателя е притежавал към момента на смъртта си – имоти, моторни превозни средства и други активи. От така получената обща сума се изваждат всички негови задължения, за да се получи т.нар. „чист актив“ на наследството. Финалната и най-важна стъпка е към този чист актив мислено да се прибави стойността на всички направени от наследодателя дарения, с изключение на обичайните. Целта на тази на пръв поглед сложна сметка е да възстанови „картината“ на имуществото такава, каквато би била, ако тези безвъзмездни разпореждания не бяха правени. По този начин се гарантира, че никой не може да заобиколи правилата за запазената част, като предварително „раздаде“ имуществото си и така лиши най-близките си наследници от това, което им се полага по закон. След като се получи общата стойност на тази наследствена маса, може да се изчисли в парично изражение какъв е размерът на запазената и разполагаемата част на наследодателя и дали запазената част на наследниците е накърнена, съответно подлежи на възстановяване.

Правото по чл. 30 ЗН се погасява с общата 5-годишна давност. При даренията, които накърняват запазената част давността започва да тече от деня на откриване на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя. При завещания давността започва да тече от деня, в който облагодетелстваното от завещанието лице упражни своите права по завещанието. Това може да бъде например обявяване на завещанието по негова молба или извършване на действия, които несъмнено сочат волята му за приемане на завещаното имущество.

Институтът за възстановяване на запазена част е сложен, но той предвижда един справедлив механизъм, който балансира между интересите и свободната воля на наследодателя и съхраняване на имуществените интереси на най-близките роднини на наследодателя и правото им да получат част от неговото наследство. Процесът изисква прецизни изчисления, стриктно спазване на процесуални правила и задълбочено познаване на съдебната практика. Предвид многобройните специфики и потенциални казуистични сложности, ангажирането на опитен адвокат в областта на наследственото право е не просто препоръчително, а наложително за успешната защита на накърнените права на наследниците със запазена част.

* Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация с адвокат, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.