Може ли да бъде наследен профил във Фейсбук?

Докладът на адв.Върбанова е публикуван в сборник с доклади от 2-ра Национална научна конференция “Правото и бизнесът в съвременното общество”, проведена на 8 ноември 2019 г. в ИУ – Варна

Развитието на дигиталното общуване и съществуването на виртуалния живот паралелно с реалния налагат преосмисляне на традиционни институти в правото. Поставят се въпроси за това какво се случва с всички онези дигитални права, които лицата притежават, след тяхната смърт. Може ли обект на наследство да бъдат потребителски профил, мейл кореспонденция или друго дигитално съдържание и подготвена ли е съдебната система да посрещне предизвикателствата на въпросите, свързани с тяхното наследяване.

„Ако нещо го няма във Фейсбук – значи не се е случило!“. Може би едно такова твърдение звучи пресилено, но дали в действителност е така?

Въведение

Населението
на планетата е приблизително 7,7 милиарда[1],
от него 4.39 милиарда[2] имат
достъп до Интернат.  По данни на Фейсбук активните потребителски акаунти до
месец ноември 2019 г. са малко над 2,41 милиарда. Това показват,
че хората създаваме един цял нов паралелен, виртуален свят, в който живеем и в който се развиват редица отношения.
Социалните мрежи заемат все по-голяма част в общуването и изместват реалния
контакт между хората. Поставя се въпросите какво се случва с акаунта на
потребителя след неговата смърт и със съдържание, качено от него? Кой може да
се разпорежда с този акаунт и може ли изобщо същият да бъде обект на някакво
наследствено правоотношение? Ако акаунтът като такъв може да бъде наследен, то
може ли да бъде и завещан? Въобще настъпва ли „социална смърт“ след физическата
такава или виртуалния живот на хората е призван да продължи дори и след тяхната
смърт.

Наследството
се свърза с имуществени отношения които възникват по повод на откритото
наследство. Под наследство разбираме онази съвкупност от активи и пасиви, които
формират имуществото, обект на наследственото правоотношение. Традиционна
наследството се схваща като икономически актив и/или пасив, т.е. нещо на което
може да се придаде стойност. Стойността обаче не винаги има само финансово
изражение, или това финансово изражение може да настъпи в последствие.

С
напредване на технологиите се поставя и въпросът какво се случва с социалния
профил, мейл кореспонденцията, домейните и въобще онова дигитално съдържание,
което е създадено от човек и което продължава да съществува и след неговата
смърт. Може ли да бъде наследен акаунт в
социална мрежа и надживява ли социалният профил своя създател? Обект на
така нареченото дигитално наследство[3] са
онези активи от виртуалния живот, които в последствие могат да имат някаква
икономическа стойност[4]. Такива
могат да бъдат регистрирани домейн имена от наследодателя, съдържащата се
банкова информация в личната му мейл кореспонденция или дори снимки, качени в
социални мрежи, които са обект на авторско право и които могат да бъдат
наследени. В тази виртуална среда се създава съдържание, което може да бъде
обект на наследяване и което ще е подчинено на правните норми, уреждащи
наследствените правоотношения. Дигиталното
наследство представлява предизвикателство, както за практикуващите юристи,
така и за правната теория, която трябва да отговори на редица въпроси, свързани
с наследяването на дигитални права (активи).

Постановка
на проблема

В
последните години социалните мрежи набират широка популярност, създаде се една
нова инфлуенсър култура, която генерира имуществени блага между потребителите
на социалните мрежи. Редица изследвания акцентират върху договорните отношения,
развиващи се във виртуална среда, електронните доказателства, авторските права
и т.н. Смъртта като обективен факт слага начало на една нова категория
отношения – наследствените, а виртуалният живот вече надхвърля реалния и обект
на наследствените правоотношения вече не са само онези материални блага, активи
и пасиви от реалния живот. Наследство вече съществува и при така наречените дигитални активи и е въпрос на време споровете
във връзка с виртуалното наследство да достигнат до съда. Това налага един
цялостен нов подход и преосмисляне на идеята за това, какво представлява масата
на  наследството и какво остава в нея
след откриване на наследството.

Настоящото
изследване акцентира само върху един от аспектите, свързани с наследяването на
виртуални активи, а именно възможно ли е да бъде наследен Фейсбук акаунт?

Правна
рамка

Съгласно
общите условия на Фейсбук[5]
съдържанието, което всеки потребител качва в своя потребителски профил остава
собственост на потребителя. Фейсбук има неограничено, безвъзмездно и валидно за
целия свят право за хостване, използване, разпространение, модифициране,
възпроизвеждане, копиране, публично представяне или изпълнение на каченото от
потребителя съдържание. Тези права се прекратяват с изтриване на съдържанието
от потребителя от сървърите на Фейсбук. Самият физически акт на изтриване на
съдържание е възможен или чрез изтриване на конкретното съдържание (пр. снимка,
публикация и тн.), или посредством изтриване на потребителския акаунт. На
практика Фейсбук има право и ще може да продължи да използва потребителското
съдържание дори и собственикът на акаунта да почине, стига това да не бъде
отразено в социалната мрежа. Дори и да е отразено, акаунтът продължи да
съществува и съдържанието му е достъпно такова каквото е било до момента на
обективния факт на смъртта.

През
2009 год. Фейсбук въвежда нова функция – „Възпоменателен
акаунт“[6].
Чрез създаването на тази услуга, Фейсбук даде възможност на потребителите да се
разпоредят със своя акаунт в случай на
смърт. Всеки потребител може сам да реши дали акаунтът му да бъде закрит
след смъртта му или да продължи да се поддържа от негов близък, роднина или приятел. Достъпът до възпоменателния акаунт
е лимитиран. Лицето, което управлява акаунта, няма достъп до личните съобщения
на починалия или до публикуваното приживе от него съдържание. Тази допълнителна
услуга на Фейсбук поставя редица въпроси – какви са правните последици от
избора на възпоменателен акаунт, как този избор обвързва Фейсбук и наследниците
на починалия, какви са правата на наследниците по отношение на акаунта на
потребителя в социалната мрежа и т.н. Интересно е как и като какви ще се
квалифицират отношенията между лицето, което ще управлява възпоменателния
акаунт и наследниците на починалия. Това лице може да е от кръга на роднини,
призвани да наследят, но може и да не е – примерно колега, близък приятел, лице
с което живее на семейни начала и т.н. Отделно от това се поставя въпросът
каква е отговорността на лицето, управляващо възпоменателния акаунт, ако
последното реши да закрие акаунта, като по този начин изтрие и съдържанието му. Как
това ще се отрази върху кръга от лица, призвани да наследяват, морално и правно
допустим ли е един такъв акт на разпореждане и т.н. Може ли едно такова
действие да бъде предмет на обезпечителна заповед и т.н.

Лимитираният
достъп до възпоменателния акаунт ограничава както лицето, управляващо акаунта,
така и наследниците и те нямат достъп до кореспонденцията на починалия. Това от
своя страна може да накърни правата на
наследниците на починалия. Фейсбук аргументира тази рестрикция с желанието
да запази само за автора личната му кореспонденция, но не отчита обстоятелството,
че обичайно тя е водена между две или понякога повече от две лица. В неформална
среда на общуване може да са създадени произведения,
обект на авторско право – пр. кратък разказ, поема, текст на песен и т.н.,
които да са споделени именно чрез лични съобщения. Едно такова лимитиране на
достъпа може да доведе до невъзможност да се упражнят авторски права или да се
защитят авторските права на починалото лице, които след смъртта му се
упражняват от наследниците му. Споделянето на авторски произведения с
определено лице, може да доведе до злоупотреба
след смъртта на автора и присвояване на неговия труд. Наследниците, дори и
да предполагат авторството му, не биха могли да защитят правата на създадените
от наследодателя им произведения ако нямат достъп до съдържанието на профилът
му.

Може
да се отиде и по-далеч. Социалните мрежи вече не са просто средство за общуване
между приятели, но и начин за отдалечена комуникация с работодател или
възложител. Посредством социалните мрежи могат да се обменят различни файлови
формати, които да съдържат обекти на авторско право или изпълнение на проекти,
по които има неразплатени суми. Наследниците имат право и могат, по силата на
наследственото правоотношение, да предприемат действия по събиране на
вземанията на своя наследодател. Информация за тях може да съществува в
разменените лични съобщения между наследодателя и възложителя посредством
Фейсбук или друга социална мрежа. Възможна е и обратна хипотеза наследниците да
желаят да изпълнят задължения на своя наследодател, но това да се окаже трудно
или дори невъзможно, защото информацията се съдържа само в потребителския
акаунт на наследодателя във Фейсбук.

Изложените
примери илюстрират само малка част от житейските ситуации, които могат да
възникнат по повод на смърт и които имат отношение към разпореждане с Фейсбук
акаунта на наследодателя. Да се даде приоритет на конфиденциалността на  кореспонденция и да се откаже достъп до
потребителското съдържание не е в интерес нито на наследниците, нито дори на
самия наследодател. Едно такова разрешение не кореспондира с идеята за
възникване на наследствените права и задължения и въобще с наследяването като
право. Видно от общите условия, приложимо за потребителите е онова право, което
се прилага спрямо тях, ако са резиденти на държава членка на ЕС. Пречупено през
призмата на националното ни законодателство при наследяване, ще се прилагат
правилата на Закона за наследството и Фейсбук ще е обвързан от него. Няма спор
в теорията и практиката, че наследниците имат право да получат като част от
наследството и кореспонденцията на своя наследодател (лични писма, ръкописи,
скици и т.н.). Поставя се въпросът, защо тогава наследниците да нямат право да
наследят и личния акаунт на своя наследодател. Той може да съдържа също
сантиментално съдържание и да носи същия емоционален заряд, както и
кореспонденцията, която приживе е водил наследодателя. Разграничителният
критерий между двете не може и не бива да бъде съществуването на съдържанието
само във виртуална среда. Точно обратното – независимо, че има съдържание, което е достъпно само във виртуална
среда, то също може да бъде обект на наследяване.

Прецедент
в това отношение е решение по Case no.
III ZR 183/17[7]
на германския федерален съд (Bundesgerichtshof, BGH), който постановява, че
наследниците имат право на достъп до потребителския акаунт на починалия.
Аргументите на съда са, че наследниците се явяват универсални правоприемници по договора, сключен между потребителя и
Фейсбук, поради което имат право на достъп до акаунта на наследодателя. Интересен
е и доводът на BGH, че GDPR регулацията не
намира приложение, защото нормите за поверителност на личните данни и
информацията, свързана с тях, не се прилагат
по отношение на починали лица, поради което и не е пречка акаунтът и
личната кореспонденция, водена посредством него, да бъде наследена, дори и да
засяга трети лица. Според немското законодателство, касаещо конфиденциалността
на съобщенията, наследниците не се третират като трети лица, а като страна,
която е участвала в кореспонденцията.

Следва
да се има предвид, че изборът на лице, което да управлява възпоменателния
акаунт, не означава и трансфериране на
имуществените права, които може да съществуват в съдържанието на
потребителския профил от наследодателя към лицето, избрано да управлява акаунта.
С него не се създава квази заветно правоотношение, а само задължение за управление на възпоменателния акаунт. Потребителят е
задължен да се съобрази с волята на наследодателя и да запази, съхрани съдържанието
на потребителския акаунт, но той не може
да се разпорежда с неговото съдържание. На практика съдържанието до смъртта на
наследодателя не е достъпно за лицето, което ще управлява акаунта след неговата
смърт. Идеята тук е да съхрани профил и след смъртта на неговия създател. Какво
обаче се случва със съдържанието? То продължава да се съхранява на сървърите на
Фейсбук, но нито лицето управляващо възпоменателния акаунт, нито наследниците
имат достъп до него. Както беше посочено, съдържанието на акаунта може да
имплементира в себе си обекти на авторското право. Да се отрече възможността на
наследниците да се ползват от тях би означавало да бъдат лишени от част от
наследствените им права. Нашето законодателство е чуждо на подобен род
ограничение.

От
гледна точка на действащото право няма
пречка както Фейсбук акаунт, така и друго дигитално съдържание да бъде
наследено. Информацията, която се съдържа в имейл кореспонденцията, може да
съдържа данни за банкови сметки на наследодателя, които имат отношение към
наследствените права. Самия наследодател може да притежава различни домейн
имена, които също биха могли да бъдат обект на наследяване и които имат реално
стойностно изражение – представляват актив и част от масата на наследството. Фейсбук
акаунтът на наследодателя може да съдържа произведения на авторското право –
разкази, поеми, визуални изображения, аудио произведения и т.н., все права,
които се упражняват от наследниците след неговата смърт и защитени от закона за
определен период от време. Не на последно място дори и определено дигитално
съдържание да не съдържа в себе си икономически блага, то може да има
емоционален заряд и да представлява спомен, който наследника желае да притежава
след смъртта на наследодателя. Липсата на съдебна практика не означава, че
въпросът за наследяването на Фейсбук акаунт няма да бъде повдигнат пред съда
в  бъдеще. Съда ще бъде изправен пред
предизвикателството не само да прецени дали дадено дигитално съдържание е наследимо,
но и как да го съхрани с оглед запазване интересите на наследниците. Това от
своя страна налага едно по-добро познаване и разбиране на дигиталната среда и
електронните документи, които се създават в нея, тяхното приложение и значение
за правото.

[1] Информация за
населението на Земята е достъпна на адрес:
https://www.worldometers.info/world-population/;

[2] Повече
информация на адрес:
https://wearesocial.com/blog/2019/01/digital-2019-global-internet-use-accelerates;

[3] Conway, H.,
& Grattan, S. The ‘New’ New Property: Dealing with Digital Assets on Death.
In H. Conway,& R. Hickey (Eds.), Modern Studies in Property Law, Volume 9 (2017),
pp. 99-115, Hart Publishing, Oxford

[4] Lilian Edwards
and Edina Harbinja, What happens to
my Facebook profile when I die?”: Legal Issues Around Transmission of Digital
Assets on Death, достъпна на адрес https://www.create.ac.uk/wp-content/uploads/2013/03/CREATe-Working-Paper-No-5-v1.0.pdf

[5] Общи условия на
Файсбук, достъпни на https://www.facebook.com/legal/terms

[6] Damien
McCallig, Facebook after death: anevolving policy in asocial network,
International Journal of Law and Information Technology, Vol. 22, No. 2 (2014),
pp. 107–140

[7] Информация по
делото е достъпна на английски език в Библиотеката на конгреса на САЩ – https://www.loc.gov/law/foreign-news/article/germany-federal-court-of-justice-rules-digital-social-media-accounts-inheritable/

Последни новини

Категории