Какво представлява договорът за дарение (чл. 225 ЗЗД)

Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който с благодарност го приема. Дарението се сключва със съгласието на двете страни, но поражда задължения по принцип само за дарителя, имуществото му се намалява, докато това на надарения се увеличава. Същностният белег на дарението е намерението да се надари, тоест да се извърши имуществено разместване без насрещна престация (безвъзмездно).

Форма на договора за дарение

Формата зависи от предмета на дарението. При дарение на недвижим имот се изисква нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книги, по надлежния начин за прехвърлянето им. Спазването на формата е условие за действителност, поради което при дарение на имот несключването му в предвидената от закона форма води до нищожност.

Нищожност и ограничения (чл. 226 ЗЗД)

Законът поставя няколко ограничения. Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие; дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно; нищожно е и дарението, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, както и когато наложените условия или тежест са невъзможни. Тези правила очертават границите, в които безвъзмездното разпореждане е валидно.

Има ли надареният задължения?

По правило дарението не поражда за надарения задължение да издържа или да се грижи за дарителя, то не е възмездна сделка и не разменя имущество срещу грижа. Срещу полученото обаче надареният има морално задължение за признателност към дарителя. Това морално задължение при определени обстоятелства се трансформира в правно и подлежи на санкция чрез отмяна на дарението. Извън това, задължения за надарения могат да възникнат в две специфични хипотези, при дарение с тежест и при поискана издръжка.

Дарение с тежест (модус)

Допустимо е дарението да бъде направено с тежест (модус), например със задължение надареният да изпълни определено действие или да понесе определена тежест в полза на дарителя или на трето лице. Тежестта не превръща дарението във възмезден договор, но обвързва надарения да я изпълни в рамките на стойността на дареното. Неизпълнението на тежестта може да обоснове искане за изпълнение на задължението или за отмяна на дарението, доколкото тежестта е била уговорена като условие на дарението.

Задължение за издръжка на нуждаещия се дарител

Втората хипотеза произтича пряко от закона. Когато дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка от надарения, моралното задължение за признателност се превръща в правно задължение. Ако то не бъде изпълнено, е налице основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Важно е да се подчертае, че искът по тази разпоредба не е иск за издръжка, а санкцията чрез отмяна на дарението и връщане на дареното.

Отмяна на дарението поради непризнателност (чл. 227 ЗЗД)

Хипотезите за отмяна на дарението са изчерпателно изброени в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване, нито на прилагане по аналогия. Дарението може да бъде отменено, когато надареният: (а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта; (б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба и такава не е подадена; и (в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Общото между трите основания е, че отмяната е санкция за обществено укоримо поведение на надарения, изразяващо непризнателност. Именно затова основанието по б. „в“ предполага степен на укоримост, сходна с тази при останалите основания.

Предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД

За уважаване на иска за отмяна поради недаване на издръжка трябва да са налице кумулативно три предпоставки: трайна (а не инцидентна) нужда на дарителя от издръжка; отправено от дарителя до надарения искане за издръжка; и отказ на надарения, изричен или мълчалив, да я даде. Докато дарителят не поиска издръжка, задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Срок за предявяване и действие спрямо трети лица

Искът за отмяна се предявява в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението (чл. 227, ал. 3 ЗЗД). До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от иска е нищожен (чл. 227, ал. 4 ЗЗД).

Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписването на исковата молба. Затова при риск от разпореждане с имота е съществено своевременното вписване на исковата молба, в противен случай дарителят може да остане само с облигационна претенция, без вещноправно действие спрямо третите лица.

Практически изводи

За дарителя – ако очаквате, че в бъдеще може да се нуждаете от грижа или издръжка, дарението не Ви гарантира това автоматично. Препоръката на нашата кантора е да се консултирате с адвокат, с когото да обсъдите възможните варианти, които ще отговарят най-добре на очакванията Ви. За надарения – приемането на дарение не поражда задължение за издръжка, освен ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска такава, а Вие имате възможност да я давате. И за двете страни е препоръчителна консултация с адвокат преди пристъпване към дарствения акт, тъй като формата, мотивът и евентуалните условия имат пряко значение за бъдещите отношения между страните.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка и преглед на документи, както и процесуално представителство по въпроси, свързани с дарение на недвижими имоти, парични средства и други имущества. Кантората консултира както дарители, така и надарени лица относно правните последици от дарението, възможните рискове, отношенията между страните, въпросите на издръжката, запазената част на наследниците, както и основанията за оспорване, унищожаване или отмяна на дарение. За адвокат във Варна, който ще прецени конкретните факти по Вашия случай и ще Ви даде реалистична оценка на възможностите, се свържете с кантората ни.

The post Договорът за дарение и задълженията на надарения: има ли „условия“ зад безвъзмездния акт appeared first on Адвокатска кантора.

Договорът за издръжка и гледане не е изрично уреден в действащото българско законодателство, но е признат от съдебната практика като допустим и действителен договор, основан на принципа на свободата на договаряне. Алеаторният характер на договора за гледане и издръжка произтича от обстоятелството, че дължимите от приобретателя издръжка и гледане не са предварително определени по обем и продължителност, а зависят от нуждите, здравословното състояние и продължителността на живота на прехвърлителя. При договор срещу издръжка и гледане задължението на приобретателя е единно и неделимо – то включва както предоставяне на материална издръжка, така и полагане на ежедневни грижи. Съдебната практика приема, че предоставянето само на парични средства без реални грижи, както и полагането на грижи без осигуряване на необходимата издръжка, може да представлява неизпълнение на договор за издръжка и гледане и да бъде основание за неговото разваляне.

Разваляне на договор за гледане и издръжка е допустимо единствено по съдебен ред, тъй като предмет на договора е недвижим имот. Правното основание се съдържа в чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Потестативното право за разваляне на договора се погасява с общата петгодишна давност, като за всяко отделно неизпълнение започва да тече нов давностен срок. Това означава, че иск за разваляне на договор за издръжка и гледане може да бъде предявен и години след сключването на договора, ако е налице неизпълнение през последните пет години.

Основният въпрос при всеки съдебен спор за договор за издръжка и гледане е дали неизпълнението е съществено. Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Именно по този въпрос е формирана богата съдебна практика на ВКС относно разваляне на договор за гледане и издръжка.ВКС последователно приема, че преценката дали неизпълнението е съществено не е само количествена, а и качествена. Съдът отчита всички конкретни обстоятелства – възрастта на прехвърлителя, здравословното му състояние, нуждата от постоянни грижи, характера на неизпълнението и отражението му върху физическото и психическото състояние на лицето. Поради това кратък период на липса на грижи може да бъде достатъчен за разваляне на договор за издръжка и гледане, когато прехвърлителят е тежко болен или зависим от чужда помощ.

В съдебната практика се приема, че когато кредиторът-прехвърлител необосновано отказва да приема дължимите грижи и издръжка или по друг начин препятства изпълнението, липсата на необходимото съдействие може да изключи виновния характер на евентуалното неизпълнение от страна на приобретателя. В подобни хипотези последният разполага и с възможност да поиска от съда трансформация на задължението в паричен еквивалент, с оглед осигуряване на надлежно изпълнение независимо от поведението на кредитора.

При уважаване на иска за разваляне на договор за издръжка и гледане настъпва обратно действие – страните следва да върнат полученото. Прехвърлителят или неговите наследници възстановяват правото си на собственост върху имота, а приобретателят може да претендира обезщетение за реално извършените разходи и положените грижи.

Правото да се иска разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо. След смъртта на прехвърлителя неговите наследници могат да предявят иск за разваляне на договора съобразно наследствения си дял, ако приживе не е било налице точно изпълнение на задълженията.

В практиката делата за разваляне на договор за гледане и издръжка са изключително сложни. От съществено значение са медицинската документация, свидетелските показания, експертизите, банковите преводи, както и всички доказателства, установяващи реалното изпълнение или неизпълнение на задълженията по договора. Именно поради това навременната правна консултация и правилно изградената процесуална стратегия са от решаващо значение за успешния изход на подобни съдебни производства.

Настоящата статия има единствено информационен характер и не представлява правна консултация, правно становище или съвет. Изложеното не може да замести индивидуална консултация с адвокат, тъй като всеки конкретен случай следва да бъде преценяван с оглед неговите специфични особености, относими доказателства и приложима съдебна практика. Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна предоставя правни консултации и процесуално представителство по спорове, свързани с договори за издръжка и гледане, включително при разваляне на договор за издръжка и гледане, защита на права на наследници, искове по чл. 87 ЗЗД, спорове относно неизпълнение на задължения за грижи и издръжка, както и процесуална защита при дела, свързани с прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Кантората осигурява цялостна правна помощ при подготовка на искови молби, събиране и анализ на доказателства, процесуално представителство пред съд и изграждане на стратегия по сложни наследствени и имуществени спорове.

The post Разваляне на договор за издръжка и гледане – кога е възможно и какво приема съдебната практика appeared first on Адвокатска кантора.

Защо непълнолетният приема наследство само по опис

Съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството недееспособните лица приемат наследство само по опис. Малолетните, като изцяло недееспособни, попадат пряко в приложното поле на тази разпоредба. Непълнолетните – т.е. лицата, навършили 14-годишна, но ненавършили 18-годишна възраст – са ограничено дееспособни и също попадат в обхвата на нормата. В този смисъл законът изисква приемането на наследството от малолетно или непълнолетно лице да се извърши само и единствено по опис. Целта на задължителното приемане по опис е защитна – когато наследството се приема по опис, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на полученото имущество – до стойността на получените активи. Така детето никога не може да бъде поставено в положение, при което задълженията на починалия надхвърлят придобитите от детето права, т.е. не може да поеме дълговете на наследодателя само поради факта на наследяване. Приемането по опис се извършва по реда на чл. 61 – чл. 66 ЗН – с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството, подадено от законния представител на детето. Съдът изготвя опис на наследственото имущество, а приемането поражда действие от момента на заявлението. Приемането по опис само по себе си не предоставя свободна възможност за разпореждане с наследеното имущество. Съгласно чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка (нотариален акт, нотариална заверка), с влогове и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска само с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето и само ако разпореждането не противоречи на интереса му. Производството е охранително, образува се по молба на законния представител – родителя или настойника, и изисква представяне на доказателства, установяващи кои са страните по предвидената сделка, какво е имуществото – предмет на разпореждане, на каква цена и при какви условия ще се извърши, и по-важното – какво е конкретното предназначение на средствата, ако се касае за продажба. Съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства от значение за интереса на детето и да постанови разрешение само когато е убеден, че извършването на разпоредителната сделка е в интерес на детето. Съгласно чл. 130, ал. 4 СК – дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения, извършени от родител от името на детето или от непълнолетния със съгласие на родителя, са нищожни. Законодателят изначално е преценил, че тези действия са неблагоприятни за детето и ги е забранил абсолютно – без каквато и да е възможност за съдебно разрешение.

Противоречивата практика и нуждата от постановяване на Тълкувателно решение

Преди постановяването на тълкувателното решение в практиката на съдилищата съществуваше противоречие по два основни въпроса. Първият въпрос – допустим ли е отказ от наследство от непълнолетен. Част от съдилищата приемаха, че е допустим, като подлежи на преценка по чл. 130, ал. 3 СК. Други застъпваха обратното становище – че представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и е недопустим. Вторият въпрос беше дали приемането по опис е предпоставка за разрешението по чл. 130, ал. 3 СК. Практиката беше разнородна – от изискване за доказване на формалното приемане, до зачитане на конклудентни действия за достатъчни.

С Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. ВКС прие, че отказът от наследство от малолетен или непълнолетен е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Правото, което възниква при откриване на наследството, е правото на наследяване – възможността да се придобие наследството. Отказът от наследство представлява отказ именно от това право, поради което попада в забраната на закона и е нищожен. По втория въпрос ВКС приема, че представянето на доказателства за приемане по опис е задължителна предпоставка за даване на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК. Непълнолетният не може да приеме наследството с конклудентни действия. Подаването на молба за разрешение не представлява приемане и не може да замести формалното изявление по реда на Закона за наследството. С Тълкувателното решение се въвежда ясна последователност, а именно: първо приемане на наследството по опис, а след това подаване на молба за разрешение за разпореждане с имущество. Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС дава окончателен и задължителен отговор на въпросите относно наследяването от непълнолетни. Защитата на детето е изградена на два нива – ограничаване на отговорността чрез приемане по опис и съдебен контрол върху разпореждането с имуществото. Практическият извод е, че всяко действие следва да се предприема при стриктно спазване на последователността и след предварителна правна преценка, тъй като пропуските водят до неблагоприятни правни последици, а оттам – и до значителни разноски.

Кратки отговори на често задавани въпроси

Може ли непълнолетен да се откаже от наследство? Не. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, отказът от наследство от малолетен или непълнолетен е нищожен.

Как се приема наследство от малолетно или непълнолетно лице? Само по опис – с писмено заявление до районния съд по местооткриване на наследството, подадено от законния представител на детето. Приемането с конклудентни действия е недопустимо.

Нужно ли е разрешение на съда, за да се продаде наследен имот на дете? Да. Съгласно чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, всяко разпореждане с недвижим имот, влог или ценни книги, принадлежащи на непълнолетен, изисква предварително разрешение от районния съд по настоящия адрес на детето.

Каква е последователността – приемане на наследството по опис или молба до съда? Първо се приема наследството по опис, след което се подава молба за разрешение за разпореждане. Обратният ред е недопустим съгласно ТР № 1/2021 г. на ВКС.

Адвокатска кантора „Гергана Върбанова“ – Варна предлага правни консултации и процесуално представителство в областта на наследственото и семейното право, включително при приемане на наследство по опис, защита интересите на малолетни и непълнолетни наследници, както и водене на производства за издаване на разрешения по чл. 130, ал. 3 СК за разпореждане с наследствено имущество.

The post Приемане на наследство по опис от непълнолетен и разрешение за разпореждане с наследствено имущество – правна уредба и новото тълкувателно решение на ВКС appeared first on Адвокатска кантора.

Фактическа рамка на казуса:

Двама съдружници притежават дялове в ООД, като единият държи 70%, а другият 30%. Управлението е съвместно. В контекста на влошени отношения между тях единият съдружник свиква общо събрание с дневен ред, включващ освобождаване на другия като управител. Поканата е изпратена по електронна поща на имейл адреса, посочен изрично в дружествения договор. Адресатът не се явява на събранието. Взема се решение за освобождаване на управителя. Месеци по-късно, след заявяване за вписване на промяната в Търговския регистър, освободеният управител предявява иск с два петитума: нищожност на решенията като „липсващи“ (невзети) и при условията на евентуалност – иск за отмяна на решенията по чл. 74 ТЗ.

Имейлът като надлежна покана за свикване на общо събрание на ООД:

Ищецът оспорва, че изпращането на покана на електронен адрес представлява редовен способ за свикване на общото събрание, позовавайки се на изискването за писмена покана по чл. 138 и чл. 139 ТЗ.

Защитната позиция на ответника се основава на три взаимосвързани аргумента:

Първият е принципът на договорната автономия, приложим в рамките на дружествения договор. Когато той съдържа специална уредба относно реда за свикване на общото събрание, тази уредба има предимство пред общите правила на Търговския закон. В конкретния случай дружественият договор предвиждаше недвусмислено, че поканите до съдружниците се изпращат по електронен път на електронен адрес, посочен в дружествения договор като адрес за кореспонденция. Адресът на ответната страна беше изрично вписан в дружествения договор, който е приет от оспорващия съдружник и подписан от него.

Втората линия произтича от режима на ЗЕДЕУУ. С посочването на електронен адрес в дружествения договор съдружникът е дал съгласие да получава електронни изявления по дружествени въпроси и е приел качеството „адресат на електронното изявление“ по смисъла на чл. 5 от закона. Съгласно презумпцията по чл. 10 електронното изявление се счита получено в момента на постъпването му в информационната система, посочена от адресата, тоест в сървърите на доставчика на електронна поща (в случая Gmail). Потвърждение от адресата не е необходимо, освен ако такова не е изрично уговорено, каквато уговорка в конкретния случай не съществуваше.

Третият и вероятно най-същественият аргумент е поведението на самия адресат след изпращането на поканата. В рамките на няколко дни от получаването ѝ той изпраща серия от имейли, в които настоява поканата за свикване на общото събрание да бъде оттеглена, както и заявява, че няма да присъства на датата на провеждане на събранието. Това поведение не само опровергава твърдението за незнание, но представлява фактическо потвърждение за узнаване на съдържанието на поканата и за своевременното уведомяване.

Съдът възприе тази аргументация изцяло, приемайки, че дружественият договор е предвидил конкретен ред за водене на кореспонденция, съдружникът е посочил електронен адрес за комуникация и е приел да бъде адресат на електронни изявления. Законодателната презумпция за получаване на електронното изявление в информационната система на доставчика беше приложена пряко. Поведението на ищеца след изпращането на поканата беше тълкувано като категорично доказателство за знание.

Google Maps като електронно доказателство в гражданския процес:

Най-нестандартният процесуален момент в производството, който заслужава специално внимание от гледна точка на електронните доказателства в гражданския процес, е използването на изображения от Google Maps като доказателствен източник. Свидетелят на ищеца описваше физическите характеристики на сградата и входа по начин, несъвместим с описанието на свидетелите на ответника: вратата „светла“, стената „светла“, позвъняване на „вход долу“, описание, напомнящо вход за стълбище. Съдът извърши служебна справка в изображенията на Google Maps. Установи, че офисът е на партерен етаж, вратата е от тъмна дограма, а стената е в цвят, определен като „бледокафяво“. В непосредствена близост се намираше друга врата, също от тъмна дограма, но с по-светла стена около нея. Изводът на съда беше, че описанието на свидетеля не съответства на реалната ситуация на място и показанията му не могат да бъдат кредитирани за установяване на факта, че с ищеца са позвънили именно на вратата на офиса. Допълнително изразът „вход долу“ кореспондира с описание на вход за стълбище, а не на врата на партерен офис.

Преклузивният срок и недопустимостта на иска по чл. 74 ТЗ:

Предявеният евентуален иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни беше прекратен. Защитната позиция по допустимостта беше ясна и последователна: спазването на 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ представлява условие за допустимост на иска, а не за неговата основателност. Следователно съдружник, който е редовно поканен, следва да упражни правото си на иск в 14-дневен срок от датата на провеждане на събранието.

Делото, макар и да представлява класически дружествен спор, е показателно за начина, по който електронните комуникации и електронните доказателства все по-често намират приложение в съдебния процес. За дружествата и корпоративните адвокати клаузите в дружествения договор относно реда на кореспонденция и свикване на общото събрание не са формалност. Те могат да имат пряко правно действие и при правилно формулиране да дерогират приложението на общите законови правила. Посоченият имейл адрес може да се окаже правно обвързващ, а адресатът му – задължен да получава електронни изявления. В този смисъл изпратената до съдружника покана може да се счита получена по силата на законовата презумпция, а не да бъде третирана като правно ирелевантна.

Google Maps от своя страна може да се използва като полезен инструмент в процеса на доказване. Дигитализацията не се изчерпва с електронните регистри и платформи – тя вече се проявява и в начина, по който съдът проверява фактите и оценява доказателствата.

Подобни казуси са нагледен пример как традиционните институти на търговското право постепенно се адаптират към цифровата среда. Клаузите в дружествения договор относно електронната кореспонденция между съдружниците могат да имат пряко правно действие и да дерогират общите правила на закона. Посочването на електронен адрес като адрес за кореспонденция може да доведе до приложението на презумпциите на ЗЕДЕУУ относно получаването на електронните изявления, включително покани за свикване на общо събрание на ООД. Практиката показва също, че електронните доказателства заемат все по-важно място в съдебния процес. Използването на цифрови източници като изображения от Google Maps е пример за това как съдът може да проверява факти от обективната действителност и да съпоставя свидетелските показания с визуална информация от публично достъпни платформи.

Анализът на подобни корпоративни спорове е част от практиката на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна, която работи по дела, свързани с търговски дружества, корпоративни конфликти между съдружници, оспорване на решения на общо събрание и искове по чл. 74 от Търговския закон.

The post Електронна покана за общо събрание, ЗЕДЕУУ и Google Maps като доказателство: какво реши съдът по спор с правно основание чл. 74 ТЗ appeared first on Адвокатска кантора.

Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 2 ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тази разпоредба отразява идеята, че макар дарението да е безвъзмездно, то предполага определено морално и правно задължение на дарения към дарителя, особено в случаите, когато последният изпадне в състояние на нужда. Правото на издръжка не възниква автоматично, а след отправяне на покана от страна на дарителя за предоставяне на необходимата издръжка. Едва при отказ или бездействие от страна на дарения дарителят може да пристъпи към предявяване на иск за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД.

Отправянето на писмена покана до дарения има съществено значение както от доказателствена, така и от процесуална гледна точка. Правото да се иска отмяна на дарението се погасява в едногодишен срок от момента, в който е възникнало основанието за отмяна. Това означава, че срокът започва да тече от момента, в който дареният откаже или фактически не предостави на дарителя необходимата издръжка. В съдебната практика този срок се приема за давностен, а не за преклузивен. Това означава, че съдът не следи за изтичането му служебно – правото да се иска отмяна на дарението по съдебен ред ще бъде погасено само ако в рамките на делото надареният направи изрично възражение за изтекла давност. Поради това своевременното предприемане на действия от страна на дарителя има съществено значение за успешното реализиране на правото му.

За да бъде уважен искът за отмяна на дарение на това основание, следва да се установи наличието на няколко съществени предпоставки. На първо място е необходимо да съществува действителен договор за дарение, сключен при спазване на предвидената в закона форма. Когато предмет на дарението е недвижим имот, договорът трябва да бъде сключен с нотариален акт съгласно изискването на чл. 18 ЗЗД. Искът за отмяна на дарение на недвижим имот поради непредоставяне на издръжка на дарителя е една от най-често срещаните хипотези дела по чл. 227 ЗЗД.

На следващо място трябва да се установи, че дарителят действително се нуждае от издръжка. Тази нужда следва да бъде реална и съществена, а не хипотетична или временна. Най-често тя се проявява в ситуации на напреднала възраст, сериозно здравословно състояние, липса на доходи или обективна невъзможност лицето да се издържа самостоятелно.

Съдебната практика приема, че при иск за отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на издръжка съдът следва да прецени цялостното имуществено състояние на дарителя. Това включва както наличните парични средства, така и всички други имущества (активи), от които дарителят може да реализира доход. Когато се определя размерът на месечните средства, с които дарителят разполага, се вземат предвид не само доходите под формата на заплата или пенсия, но и различни добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби от инвестиционни инструменти, както и други допълнителни доходи, които дарителят реално може да реализира от свое имущество.

Освен имущественото състояние на дарителя, от съществено значение е и финансовото състояние и възможностите на дарения. Задължението за издръжка не е абсолютно и не възниква във всички случаи. Не е налице непризнателност респективно основание за отмяна на дарението, когато дареният обективно няма достатъчно средства да предостави издръжка или когато даването ѝ би поставило него или лицата, към които има законово задължение за издръжка, в по-неблагоприятно положение от това на дарителя. В тези случаи се приема, че е налице обективна невъзможност за изпълнение, а не виновен отказ за предоставяне на издръжка. В този смисъл с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, са дадени изрични разяснения и посоченото решение има ключово значение за практиката по делата за отмяна на дарение поради непредоставяне на издръжка на дарителя. От особено значение в съдебната практика е тълкуването на понятието „необходима издръжка“. Върховният касационен съд последователно приема, че това понятие обхваща средствата, необходими за осигуряване на нормалното съществуване на дарителя, включително разходите за храна, облекло, жилище, лекарства, включително за медицински грижи, болногледач или настаняване в специализирано заведение. Преценката на съда се извършва винаги спрямо конкретните обстоятелства, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и социалното положение на дарителя.

В практиката се срещат и случаи, при които дарението е прикрито под формата на привидна покупко-продажба. Това се случва най-често при прехвърляне на недвижими имоти между близки роднини, когато страните формално оформят сделката като продажба, но реалната им воля е имотът да бъде прехвърлен безвъзмездно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидната сделка е нищожна, а прикритата сделка поражда действие, ако отговаря на изискванията за нейната действителност. В тези случаи, ако се установи, че зад привидната продажба стои дарение, се открива възможност за прилагане на правилата на чл. 227 ЗЗД относно отмяната на дарението.

Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 2 ЗЗД изпълнява важна социална функция, като предоставя правна защита на дарителя в случаите, когато след извършване на дарението той изпадне в нужда, а дареният отказва да му осигури необходимата издръжка. Успешното реализиране на това право изисква внимателна преценка на конкретните обстоятелства по казуса, своевременно предприемане на действия и събиране на необходимите доказателства.

Екипът на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ предоставя правни консултации и осъществява процесуално представителство по дела, свързани с отмяна на дарение, включително при отказ за предоставяне на издръжка по чл. 227 от Закона за задълженията и договорите, както и по спорове относно дарение на недвижими имоти и други имущества. Правната помощ обхваща анализ на конкретната фактическа обстановка, подготовка на необходимите документи и процесуално представителство в съдебно производство за отмяна на дарение, при съобразяване с действащата правна уредба и релевантната съдебна практика.

The post Отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на издръжка appeared first on Адвокатска кантора.

С Решение № 755/17.12.2025 г., постановено по гр. д. № 3311/2024 г. на Върховния касационен съд (ВКС), съдебният състав е постановил разрешение, което се отклонява от трайно установената съдебна практика относно упражняването на фактическата власт от лице, допуснато да ползва недвижим имот в рамките на фактическо съжителство.

До постановяване на цитираното решение практиката на ВКС последователно приема, че когато фактическата власт върху имота е установена в резултат на фактическо съпружеско съжителство, тя по правило представлява търпими действия, основани на личните отношения със собственика и на неговото съгласие, поради което тези търпими действия не представляват владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС и в полза на лицето не тече придобивна давност. Липсата на ясно и недвусмислено намерение за своене, противопоставено на титуляря на правото на собственост, е водещият аргумент, на който съдебната практика основава отказа да признае вещноправни последици на подобно ползване, независимо от неговата продължителност и интензитет, доколкото самото упражняване на фактическа власт, обусловено от лични отношения и търпяно от собственика, не трансформира по своя характер държането във владение и не може да замести изискуемия елемент на animus domini.

В трайната си и непротиворечива практика ВКС разглежда т.нар. търпими действия като прояви на фактическа власт, които не пораждат вещноправни последици и не могат да бъдат квалифицирани като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Съдът приемаше, че когато ползването на недвижим имот се осъществява със знанието и съгласието на титуляря на правото на собственост и се основава на лични или други отношения между страните, включително в хипотезите на фактическо съпружеско съжителство, извършваните действия по обитаване, поддръжка, ремонти, подобрения и заплащане на консумативни разходи по правило представляват търпими действия. Те се разглеждаха като естествено следствие от общото ползване на жилището и от съществуващите лични отношения, поради което съдът приемаше, че не могат да обосноват наличие на владение и начало на придобивна давност.

В обсъжданото решение ВКС приема, че търпимите действия се отличават с “откъслечност и несистемност“. В доктрината обаче е прието, че правната същност на търпимите действия се извежда не от тяхната честота или продължителност, а от основанието, на което се упражняват. ВКС нееднократно е давал разяснения, че търпимите действия се определят като действия, извършвани със знанието и съгласието на собственика, произтичащи от лични, семейни или фактически отношения и лишени от намерение за своене. Следователно те могат да бъдат постоянни, продължителни и системни, без това да променя правната им квалификация като търпими.

В решението ВКС изрично приема, че интензитетът и продължителността на търпимите действия сами по себе си не са достатъчни да трансформират търпимите действия във владение, тъй като липсва субективният елемент на владението – намерението за своене (animus domini). Подобно разрешение, разглеждано извън конкретната фактическа обстановка, може да породи риск от правна несигурност. По начало при фактическо съжителство повечето действия, които обичайно биха се възприели като „собственически“ – обитаване, поддържане, ремонти, подобрения, плащане на разходи – се осъществяват именно по силата на личната връзка и със съгласието на собственика. Поради това те трудно могат да бъдат разграничени като действия, с които се отрича чуждото право, тъй като външно изглеждат напълно съвместими с търпимото ползване. Изискването за ясно и недвусмислено противопоставяне предполага поведение, което по правило е трудно съвместимо с фактическото съжителство.

В разглежданото решение ВКС приема, че продължителното фактическо съжителство, съвместното обитаване на имота за период над двадесет години, извършването на съществени преустройства и подобрения, участието в управлението на етажната собственост и публичното демонстриране на поведение като съсобственик могат да бъдат преценени като надхвърлящи рамките на търпимите действия и да обосноват извод за установено съвладение. Според съда това съвладение е било явно, трайно и несмутено и е довело до придобиване по давност на ½ идеална част от имота. Подобен подход поражда въпроси от принципен характер, тъй като допуска интензитетът и продължителността на фактическите действия да придобият съществено значение при преценката за наличие на намерение за своене (animus domini). Необходимо е ясно разграничаване между търпимите действия, произтичащи от личните отношения между страните и търпени от титуляря на правото на собственост, и проявите на фактическа власт, които обективират намерение за своене и формират субективния елемент на владението. Това разграничаване е от съществено значение за съвместимостта на съдебната практика с установените критерии на вещното право и за запазването на правната сигурност при прилагането на института на придобивната давност.

Решението създава и диспропорция, тъй като при сходна житейска ситуация, но в хипотезата на сключен граждански брак, законодателят изрично е изключил възможността за придобивна давност между съпрузи. Съгласно чл. 115, б. „в“ ЗЗД давност между съпрузи не тече, докато бракът съществува, поради което дори когато имотът е придобит от единия съпруг непосредствено преди сключването на брака и през целия период на брачното съжителство другият съпруг упражнява фактическа власт, участва в стопанисването и извършва подобрения, той е лишен от възможността да се позове на придобивна давност. В този смисъл се достига до неравнопоставеност, при която фактическото съжителство се оказва в по-благоприятно положение от брака – институт на семейното право. Подобно разрешение разклаща систематичната логика на правната уредба, тъй като чрез разширително тълкуване на владението при фактическо съжителство се допуска постигане на резултат, който законодателят съзнателно е изключил при брачните отношения.

Въпреки подробните мотиви и стремежа на съда да постигне справедлив резултат с оглед на житейската логика в конкретния казус, Решение № 755/2025 г. следва да бъде възприемано по-скоро като съдебна практика, обусловена от специфичните особености на разглеждания случай. Съдебният акт открива широко поле за дискусия и анализ, но неговото възприемане и прилагане като общо правило би могло да постави под въпрос последователността на утвърдената съдебна практика в материята на придобивната давност при фактическо съжителство.

Екипът на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ оказва правни консултации и процесуално представителство по спорове за собственост и придобивна давност, включително при фактическо съпружеско съжителство, като защитава интересите на клиентите ни съобразно конкретния казус, действащото законодателство и съдебната практика.

The post Търпими действия или владение: придобиване на недвижим имот по давност при фактическо съжителство appeared first on Адвокатска кантора.

Всеки ден хиляди граждани преминават по улиците и тротоарите на нашия град, доверявайки се, че те са безопасни. Но какво се случва, когато тази невидима увереност бъде разбита от небрежността на отговорните институции? Когато една обикновена разходка завърши с тежка травма, болка и дълъг път към възстановяване? В нашата практика често се сблъскваме със случаи, в които бездействието на публичната власт води до сериозни последици за обикновения човек. Ще Ви споделим историята на един такъв случай, завършил с пълна и принципна победа за нашата клиентка в дело, заведено срещу Община Варна.

История на казуса

В началото на 2024 г., докато върви по тротоара на оживен булевард, кракът на нашата клиентка пропада в разместена и хлътнала плочка. Падането е тежко, а от силната болка тя за кратко губи съзнание. Случайни минувачи ѝ помагат и викат линейка. В спешния център се установява, че пострадалата има многофрагментно счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка.

За човек, който е левичар, тази травма означава пълна загуба на независимост в ежедневието. Следва спешна операция с поставяне на титаниева плака и винтове. Разходите за интервенцията и медицинските консумативи са сериозни, но се оказват само началото на едно трудно и болезнено възстановяване. Въпреки дългата рехабилитация, пълната функция на ръката не се възвръща. Развива се усложнение – синдром на Зудек, който причинява хронична болка, парене и сериозно намалява шансовете за оздравяване. Качеството на живот на клиента ни е силно влошено. Травмата оставя дълбоки емоционални белези – тя става тревожна, потисната и изпитва страх да излиза сама. Чувства се безпомощна и в тежест на своите близки, сънят и е сериозно нарушен.

Защо Общината носи отговорност:

Убедени в правотата на нашата клиентка, заведохме иск срещу Община Варна. Общините са законово задължени да поддържат тротоарите и улиците в безопасно състояние. Бездействието в тази насока е противоправно поведение, за което те носят отговорност. В хода на делото Община Варна оспори иска, като твърдеше, че липсва причинно-следствена връзка и че вината е на самата пострадала. Представени бяха протоколи за ремонтни дейности, извършени обаче през 2020 г. – повече от три години преди инцидента.

Как се разви съдебният процес:

В хода на съдебното производство разпитахме свидетел, който е не само очевидец, но и дългогодишен служител в магазин в близост до мястото на злополуката. Той категорично потвърди, че тротоарът е бил в лошо състояние от години, със счупени,  повдигнати и хлътнали плочки, и че в участъка често падат хора (случаят на клиентката ни не е изолиран). Свидетелят потвърди, че откакто работи в района, точно там ремонт не е извършван.

Назначените съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи потвърдиха обективно тежестта на физическата травма, ограниченото възстановяване и сериозното отражение върху психиката на пострадалата. След анализ на всички събрани доказателства, Районен съд – Варна отхвърли възраженията на Община Варна и прие, че инцидентът е пряко следствие от компрометираното състояние на тротоара, за което Общината носи отговорност.

С решение от юни 2025 г. съдът осъди Община Варна да заплати на нашата клиентка:

• обезщетение за всички направени имуществени вреди, включително медицински разходи;
• обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психологически срив, като постанови, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.;
• законна лихва от датата на увреждането;
• пълния размер на направените по делото разноски.

Решението не е само компенсация за клиента ни – то е признание за преживяното страдание и ясен сигнал, че Община Варна носи отговорност за бездействието си и за неизпълнението на задължението си да поддържа пешеходната инфраструктура в безопасно за гражданите състояние. То е нагледен пример, че с правилна преценка и стратегия, последователност и събиране на релевантни доказателства, справедливостта е постижима.

Ако Вие или Ваш близък сте пострадали при подобни обстоятелства, не се колебайте да потърсите правата си и да се консултирате с адвокат.
Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.

The post От счупен тротоар до справедлива победа: как защитихме правата на наш клиент срещу Община Варна appeared first on Адвокатска кантора.

Съсобствеността върху недвижим имот – апартамент, къща или земя – е често срещана ситуация, обикновено възникнала след наследяване или при развод. Макар в началото отношенията между съсобствениците да са добри, с времето често възникват разногласия относно ползването, поддръжката и управлението на общия имот. Именно поради тази причина българското законодателство разглежда съсобствеността като едно преходно правно състояние. Всеки съсобственик има абсолютното право да поиска прекратяването ѝ по всяко време, като това негово право не се погасява по давност. Противната уговорка или дори волята на наследодателя имотът да не се дели и да остане в съсобственост между наследниците са недействителни.

Ако се намирате в подобна ситуация, тази статия ще ви даде основна информация за двата начина за прекратяване на съсобственост чрез делба – доброволна и съдебна.

Доброволна делба

Тя е бързият и разумен път за прекратяване на съсобствеността и, както подсказва името ѝ, се осъществява тогава, когато всички съсобственици постигнат общо съгласие за начина, по който да поделят имуществото. Това е предпочитаният, по-бърз и по-евтин вариант, но дори и когато делбата е доброволна, тя трябва да отговаря на определени нормативни изисквания.
Необходимо е съгласието на всички съсобственици. Неучастието дори на един от съсобствениците води до недействителност на делбата. Договорът за доброволна делба на недвижим имот трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Възможно е имотите, предмет на делбата, да са неравностойни на дела, който съделителят има в съсобствеността. В тези случаи неравенството се уравнява с пари или с друг имот. Необходимо е страните да заявят, че уреждат окончателно отношенията си, дори и при направени известни отстъпки при уравняването на дяловете и разпределението на имотите, участващи в делбата.

Когато липсва съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им по повод на съсобствеността чрез доброволна делба, единственият изход е съдебната делба.

Съдебната делба е специфично исково производство, което протича в две фази.

Първата фаза на съдебната делба е по допускане на делбата. Целта на този първи етап в процеса е съдът да разреши основните спорове между съделителите и да постанови решение, с което да отговори на три ключови въпроса:

• Между кои лица съществува съсобственост –  т.е. да се определи кръг на съделителите в делбеното производство;
• Кои са имотите предмет на делбата;
• Каква е частта (квотата) на всеки съделител в съсобствеността – т.е. какви са дялове на съделителите;

* В тази фаза могат да се разглеждат и свързани с делбеното производство спорове, които биха имали отношение към делбата – пр. оспорване на завещание, искания за възстановяване на запазена част от наследство, спорове във връзка със собствеността върху някой от имотите, предмет на делбата.
Решението, с което приключва първата фаза, има установително действие и след влизането му в сила формира сила на пресъдено нещо по тези три въпроса. Това означава, че те не могат да бъдат преразгледани отново между същите страни и за същите имоти.

Втората фаза обхваща процеса на същинското извършване на делбата. След като решението от първата фаза влезе в сила, съдът пристъпва към реалното прекратяване на съсобствеността.

Законът предвижда няколко способа за това:

• Теглене на жребий. Ако имотите, предмет на делбата, позволяват съставяне на дялове и теглене на жребий, съдът, въз основа на експертиза, съставя проект за разделителен протокол с обособените дялове, който след обсъждане със страните се обявява за окончателен. След това се пристъпва към теглене на жребий, за да се определи кой дял ще получи всеки от съделителите;
• Когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно (например при съществена разлика в стойността на имотите и различни дялове на съделителите), съдът може сам да разпредели имотите, допуснати до делба, между съделителите. При този способ съдът се ръководи от различни критерии – квотите на страните, вида и предназначението на имотите, кой съделител е правил значителни подобрения в даден имот и др.
• Един от най-често срещаните и важни способи, с който приключва делбата, е възлагането на неподеляемо жилище, което е предмет на делба. Този способ е приложим само за жилищен имот, който е неподеляем, т.е. от него не могат да се обособят самостоятелни жилища.  

Законодателят предвижда определени предпоставки, при които е допустимо възлагане на неподеляем недвижим имот, предмет на делбата:

• При възникване на съсобствеността от наследяване: Сънаследник, който е живял в имота при откриване на наследството (към момента на смъртта на наследодателя) и не притежава друго собствено жилище, може да поиска имотът да му бъде възложен, като заплати дяловете на останалите в пари. Ако няколко наследници отговарят на тези условия и предявят претенции, предпочита се този, който предложи по-висока цена в проведено от съда наддаване; или
• При прекратена съпружеска имуществена общност – СИО: Жилището може да бъде възложено на бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, ако той няма друго жилище.

Ако никой от посочените способи за приключване на делбата не е приложим, съдът пристъпва към изнасяне на неподеляемия имот на публична продан. Това е крайният способ, който се прилага, когато имотът е неподеляем и не може да бъде възложен на никого от съделителите по реда на чл. 349 ГПК. В този случай имотът, предмет на делбата се изнася и продава на публична продан, а получената сума се разпределя между съделителите съобразно техните квоти.

Особености в производството по втората фаза на делбата. Във втората фаза на делбата съделителите могат да предявят и своите имуществени претенции. Това са т.нар. претенции по сметките, които са свързани с реализирани доходи, направени разходи и/или подобрения в общия имот, предмет на делбата.

Най-честите хипотези за предявени претенции по сметките са:

• В претенциите по сметките може да бъде включено напр. обезщетение за лишаване от ползване, ако един от съсобствениците е ползвал имота изцяло, лишавайки останалите съсобствениците от тази възможност;
• Искания свързани с реализирани доходи от делбения имот, като напр. наеми от общия имот;
• Искания за платени общи задължения – напр. данъци или необходими разноски за запазване на имота;
• Подобрения в имота, които са увеличили стойността му – напр. ремонт;
• Други – съобразно конкретния казус и отношенията на съсобствениците.

Тези претенции трябва да бъдат предявени най-късно в първото съдебно заседание след допускането на делбата.

Процесът по съдебна делба е сложен, формален и включва множество специфични правила и срокове, чието пропускане може да доведе до необратими последици за вашите права. Независимо дали се стремите към доброволно споразумение или се подготвяте за съдебен процес, за защитата на вашите права и интереси е препоръчително да потърсите квалифицирана помощ от адвокат.

* Настоящата статия има информативен характер и не замества индивидуалната консултация с адвокат, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.

The post Как да прекратим съсобственост: Кратък пътеводител за делба на съсобствени имоти appeared first on Адвокатска кантора.

В българското наследствено право свободата на безвъзмездното разпореждане с имущество приживе или чрез завещание не е абсолютна. Законодателят е предвидил специален защитен механизъм за най-близките роднини на наследодателя – институтът на запазената част от наследство. Този механизъм гарантира, че низходящите (деца, внуци), съпругът и родителите не могат да бъдат напълно лишени от наследство чрез безвъзмездни разпореждания като дарения и завещания.

Какво представляват запазената и разполагаемата част?

Институтът на запазената част има дълбоки исторически корени, уреден е както в българския Закон за наследството от 1889 г., така и в сега действащия Закона за наследството от 1949 г. Запазена част е тази частта от имуществото на наследодателя, с която той не може да се разпорежда безвъзмездно (чрез дарения или завещания), тъй като тя е “запазена” за определена категория наследници – тези от най близкия му кръг, които ще бъдат призвани към наследяване. Разполагаема част е онази частот наследството, с която наследодателят може свободно да се разпорежда в полза на когото и да е. Размерът на запазената и разполагаемата част е законодателно уреден в чл. 29 от ЗН и зависи от кръга на наследниците.

Примери онагледяващи най-често срещаните житейски ситуации при възстановяване на запазена час:

Когато наследодателят е оставил едно дете: Запазената част на това дете е 1/2, а разполагаемата част на наследодателя е ½, с която последния може да се разпореди приживе.

• Когато наследодателят е оставил две деца: Тяхната обща запазена част е 2/3, а разполагаемата част на наследодателя е 1/3.
• Когато наследодателят е оставил преживял съпруг и едно дете: Запазената част на съпруга е 1/3, на детето – 1/3, а разполагаемата част на наследодателя е 1/3.
• Когато наследодателят е оставил преживял съпруг и две деца: Запазената част на съпруга е 1/4, а на всяко от децата – по 1/4, като разполагаемата част на наследодателя е 1/4.
• Запазената част на родителите или само на преживелия (при липса на низходящи и съпруг) от тях  е 1/3.

Кой и как може да претендира за възстановяване на накърнена запазена част?

Правото да се иска възстановяване на накърнена запазена част принадлежи само на наследниците със запазена част или техните низходящи (наследници). Това са деца, родители и съпруг, които са призовани към наследяване и са приели наследството. Дори съпруг, който е участвал в дарение на имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), може да иска намаляване на дарението по отношение на ½ идеална част, която накърнява запазената му част, тъй като участието му не се счита за отказ от бъдещото му право на иск за възстановяване на накърнена запазена част. В определени случаи, освен накърнена запазена част, наследникът трябва да е предприел и действия по приемане на наследството под опис. Пропускането на тази особеност може да доведе до отхвърляне на иска за възстановяване на запазената част само на  това формално основание – пропускът да бъде прието наследството под опис.

За да се установи дали запазената част е накърнена, съдът трябва да образува масата на наследството. Образуването на масата на наследството започва със събирането на стойността на всичко, което наследодателя е притежавал към момента на смъртта си – имоти, моторни превозни средства и други активи. От така получената обща сума се изваждат всички негови задължения, за да се получи т.нар. „чист актив“ на наследството. Финалната и най-важна стъпка е към този чист актив мислено да се прибави стойността на всички направени от наследодателя дарения, с изключение на обичайните. Целта на тази на пръв поглед сложна сметка е да възстанови „картината“ на имуществото такава, каквато би била, ако тези безвъзмездни разпореждания не бяха правени. По този начин се гарантира, че никой не може да заобиколи правилата за запазената част, като предварително „раздаде“ имуществото си и така лиши най-близките си наследници от това, което им се полага по закон. След като се получи общата стойност на тази наследствена маса, може да се изчисли в парично изражение какъв е размерът на запазената и разполагаемата част на наследодателя и дали запазената част на наследниците е накърнена, съответно подлежи на възстановяване.

Правото по чл. 30 ЗН се погасява с общата 5-годишна давност. При даренията, които накърняват запазената част давността започва да тече от деня на откриване на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя. При завещания давността започва да тече от деня, в който облагодетелстваното от завещанието лице упражни своите права по завещанието. Това може да бъде например обявяване на завещанието по негова молба или извършване на действия, които несъмнено сочат волята му за приемане на завещаното имущество.

Институтът за възстановяване на запазена част е сложен, но той предвижда един справедлив механизъм, който балансира между интересите и свободната воля на наследодателя и съхраняване на имуществените интереси на най-близките роднини на наследодателя и правото им да получат част от неговото наследство. Процесът изисква прецизни изчисления, стриктно спазване на процесуални правила и задълбочено познаване на съдебната практика. Предвид многобройните специфики и потенциални казуистични сложности, ангажирането на опитен адвокат в областта на наследственото право е не просто препоръчително, а наложително за успешната защита на накърнените права на наследниците със запазена част.

* Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация с адвокат, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.

The post Лабиринтът на запазената част или как наследниците могат да възстановят накърнената си запазена част. appeared first on Адвокатска кантора.

Във връзка с това, възникват много въпроси у вече бившите съпрузи и понякога, дори и положили усилия, те не могат да разрешат възникналите между тях спорни ситуации доброволно. Това налага намесата на съда, който следва да разреши възникналия гражданско правен спор между бившите съпрузи – съделители в делбеното производство.

В този случай, при образувано съдебно производство за делба на неподеляем жилищен имот, придобит по време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност, често се поставя въпросът може ли този имот да бъде възложен на някой от съделителите – бивши съпрузи и да не бъде изнасян на публична продан.

Съгласно чл.349 от ГПК aко неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака не притежава друго собствено жилище, то този бивш съпруг може да поиска от съда да постави в негов дял и в изключителна негова собственост придобития по време на брака жилищен имот. Съдът ще постанови уравняване на дела на другия бивш съпруг с други имоти или с пари.

Следва да се има предвид, че имотът предмет на делба, трябва да е жилищен имот по предназначение и да бъде реално неподеляем, т.е. да няма възможност от него да се обособят реално две или повече жилища. Необходимо е целият имот да бъде придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Тази възможност не може да се приложи по отношение на имот, който е придобит в съсобственост с трети лица.

Само този съпруг, който реално упражнява родителските права, по отношение на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца, може да поиска възлагане на неподеляем жилищен имот.

Отделно от това, не може да бъде поставен в дял жилищен имот, тогава когато съпругът поискал възлагането на имота притежава друг жилищен имот. Когато съделителят поискал възлагането притежава друг недвижим имот, който не е жилищен или само идеални част от друг жилищен имот, няма пречка и съдът следва да допусне възлагане, при наличието на посочените по-горе предпоставки за възлагане на неподеляемо жилище. Прехвърлянето на друг жилищен имот непосредствено преди предявяването на иска за делба или в хода на делбеното производство не е пречка имотът да бъде поставен в дял на съделителя, извършил прехвърлянето.

* Тази информация има общ характер и не замества консултацията с адвокат, която би била съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, може да се свържете с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.

The post Делба на съсобствен имот, след прекратяване на брака appeared first on Адвокатска кантора.