Поставяне под запрещение: Когато грижата изисква вземане на трудни решения.
В живота на всяко семейство може да настъпи момент, в който грижата за близък човек изисква вземане на тежки, но необходими решения. Едно от най-емоционалните и трудни решения е поставянето под запрещение на близък роднина. Макар думата да звучи плашещо, трябва да разберем, че това не е наказание, а правен механизъм за защита и охраняване на имуществените интереси на поставеното под запрещение лице.
Целта на запрещението е да се предпази пълнолетен човек, който поради душевна болест или особено състояние на ума не може да разбира смисъла на своите действия и да се грижи адекватно за собствените си интереси. Същевременно недобросъвестни лица могат да злоупотребят с доверието и имуществото на такива лица, поради което е необходима една особена грижа – поставяне под запрещение с цел охраняване на интересите им.
Какво представлява поставянето под запрещение и защо съществува?
Дееспособността представлява възможността едно лице самостоятелно и с действията си да упражнява правата си и да поема правни задължения. Тя възниква с навършване на пълнолетие и е свързана със способността на лицето да действа разумно, съзнателно и правно валидно. Ограничаването или отнемането на дееспособността има сериозни последици – поради което се допуска само при наличие на тежки психични или умствени състояния, възпрепятстващи лицето да разбира и контролира действията си.
Запрещението е съдебна процедура, с която се ограничава или отнема напълно дееспособността на едно лице. Дееспособността е способността на човек да извършва правни действия (да подписва договори, да продава имоти, да тегли кредити и др.) и да носи отговорност за тях.
Законът предвижда тази мярка при две основни хипотези:
- Когато лицето страда от слабоумие: Това включва състояния като деменция, която настъпва в резултат на болестни процеси (напр. Болест на Алцхаймер, Мозъчно-съдова болест и др.) или тежък интелектуален дефицит (умствена изостаналост), които пречат на човек да разсъждава разумно. До слабоумие водят както вродени заболявания, така и впоследствие придобити такива, които могат да се дължат включително на възрастови изменения.
- Душевна болест: Различни психични заболявания, които трайно засягат способността на лицето да възприема реалността и да се грижи за своите собствени работи, включително в юридическия смисъл – напр. да разбира последиците от сключване на договор за покупко-продажба, кредит и т.н.
Основната цел на поставянето под запрещение е да се предотврати ситуация, в която болният човек може да стане жертва на измама, да разпилее имуществото си или да сключи договори, които са в негова вреда.
Законодателят е уредил двата вида запрещение: пълно и ограничено, като разграничителният критерий е състоянието на лицето.
При искане за поставяне под пълното запрещение, лицето, чието запрещение се иска, изобщо не може да разбира свойството и значението на постъпките си. Такова лице губи напълно своята дееспособност. В случаите на пълно запрещение, на запретеното лице се назначава настойник, който извършва всички правни действия от името на поставеното под запрещение лице.
При искане за поставянето под ограничено запрещение, състоянието на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, не е толкова тежко и то да може да разбира действията си, но да се нуждае от помощ и съгласие, за да управлява делата си. Такова лице има ограничена дееспособност. То може да извършва само дребни, ежедневни сделки, но за по-важните (продажба на имот, теглене на заем) е необходимо писменото съгласие на назначения от съда попечител.
Разпореждане с имущество на запретеното лице (например: продажба, дарение, учредяване на ипотека, теглене на по-големи суми и др.) може да се извърши само с предварително разрешение от районния съд по местоживеене на запретения и само ако е в интерес на лицето, поставено под запрещение. Поставянето под запрещение е сериозна стъпка и се осъществява единствено по съдебен ред, което гарантира правата на всички страни.
Кой може да поиска запрещение?
Процедурата за поставяне на лице под пълно или ограничено запрещение започва с подаване на искова молба, като ГПК посочва кръга на правоимащите лица, а именно:
- Съпругът или съпругата на лицето;
- Близки роднини – родители, деца, внуци, братя и сестри;
- Прокурорът – когато няма роднини или те бездействат;
- Всяко лице, което има правен интерес – например човек, който е в ежедневен контакт със засегнатото лице и може да докаже, че неговото състояние застрашава интересите му или интересите на самия болен.
В производството по поставяне на едно лице под запрещение задължително участва прокурор. Това гарантира обективността на процеса и защитава правата на лицето, за което се иска ограничаване/лишаване от дееспособността му.
Компетентен да разгледа молбата за поставяне под запрещение е Окръжният съд по постоянния адрес на лицето, чието запрещение се иска. В молбата се излагат фактите и обстоятелствата, които налагат поставянето под запрещение, и се прилагат всички налични писмени доказателства (медицински епикризи, документи от ТЕЛК и др.). Съдът задължително назначава съдебно-психиатрична експертиза с вещи лица – съдебен психиатър, чието експертно заключение трябва да отговори на въпроси, свързани с психичното състояние и способността на лицето, чието запрещение се иска, да се грижи за себе си. Делото се разглежда в открито заседание. Съдът е длъжен лично да изслуша лицето, чието запрещение се иска, за да придобие преки впечатления. Разпитват се и свидетели – обикновено близки и съседи, които могат да разкажат за поведението на лицето въз основа на преките си наблюдения и контакта си с него. Въз основа на всички събрани доказателства, и най-вече на заключението на вещото лице – съдебен психиатър, съдът постановява решение, с което поставя лицето под пълно или ограничено запрещение, или отхвърля искането. След като решението влезе в сила, препис от него се изпраща на общината по местоживеене, която назначава настойнически или попечителски съвет.
Запрещението не е състояние, което е „доживотна присъда“. В случай че състоянието на лицето се подобри до степен, че то вече не се нуждае от защита, по съдебен ред може да се поиска отмяна на запрещението.
Поставянето под запрещение е крайна мярка, но понякога е единственият начин да бъде защитен уязвим член на семейството от злоупотреби от трети, недобросъвестни лица, които се възползват от състоянието му – или дори от самия него. Това е акт на грижа, а не на отнемане на права. Ако сте изправени пред такова решение, консултацията с опитен адвокат е от съществено значение. Специалистът ще Ви помогне да подготвите необходимите документи, да преминете през сложната съдебна процедура и най-вече – да защитите по най-добрия начин интересите на Вашия близък.
Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.