Ликвидация на търговско дружество

Ликвидацията на търговско дружество представлява комплексен процес, който повдига въпроси не само в областта на търговското право, но и по отношение на финансово-счетоводните последици от прекратяване на дружеството. Процесът на ликвидация се урежда от нормите на Търговския закон (ТЗ) и макар и нормативната уредба да е сравнително ясна, възникват житейски ситуации , които намират решение в практиката. Настоящата статия има за цел да даде само базова информация за това какво представлява производството по ликвидация и не може да замени консултацията с адвокат, специалист в областта на търговското право.

Ликвидацията е сложен процес, който има за цел прекратяването на търговското дружество. Посредством ликвидацията се извършва осребряване на дружественото имущество, като основната му цел е след събирана не вземанията на дружеството и погасяване на задълженията му към кредиторите, остатъка от имуществото, ако има такъв, да бъде разпределен между съдружниците под формата на ликвидационен дял.

Съгласно ТЗ откриването на ликвидацията започва с вземане на решение на компетентния дружествен орган за прекратяване на дружество и откриване на производство по ликвидация. С решението за откриване на производството по ликвидация следва да бъде избран ликвидатор на дружеството, както и да бъде определен срок за ликвидацията. Предвид изискването на чл.272 от ТЗ, а именно, че имуществото на дружеството се разпределя, само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър, ликвидацията не може да бъде с по-кратък срок от 6 месеца, считано от датата на обявяване на поканата до кредиторите в регистъра.

Съществена предпоставка за надлежно обявяване в Търговския регистър и РЮЛНЦ на откритото производство по ликвидация е уведомяването на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на дружеството, която в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението, издава удостоверение по чл.77 от ДОПК, което се прилага към документите за обявяване на ликвидацията в Търговския регистър.

Обявяването на ликвидацията се съпровожда с публикуване в Търговския регистър на покана до кредиторите на дружеството. Без значение е дали дружеството е осъществявало дейност или дали има кредитори, ликвидаторът е длъжен да публикува покана до кредиторите съгласно нормата на чл.267 от ТЗ, която е императивна.

В производството по ликвидация ликвидаторът е длъжен да довърши текущите сделки на дружеството, да събере вземанията му, да превърне наличното имущество на дружеството в пари и да удовлетвори неговите кредитори.

Възможно е прекратяването на дружеството и откриването на производството по ликвидация да бъде извършено по решение на съда. Предпоставките за това са посочени в чл.155 от ТЗ, а именно:

• по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това;
• по иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона и
• по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител.

          При откриване на производство по ликвидация, на основание чл.155 от ТЗ, съда само прекратява дружеството и открива производството по ликвидация. След влизането в сила на решението, същото се изпраща на Агенция по вписванията, която следва да назначи ликвидатор, да определи срок на ликвидацията и да определи възнаграждение на служебно назначения ликвидатор.

          Независимо дали ликвидацията е започнала по решение на компетентния дружествен орган или с решение на съда, ликвидаторът е задължен да съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който пояснява баланса.

          Ликвидацията на дружеството приключва, когато са уредени всички задължения на дружеството, остатъкът от имуществото му е разпределен под формата на ликвидационен дял и е съставен окончателен ликвидационен баланс. След реализиране на ликвидационното производство в пълен обем, ликвидаторът подава заявление за заличаване на дружеството в Търговския регистър.

          Съдружниците получили ликвидационен дял трябва да имат предвид, че за същия се дължи данък, който към момента е в размер от 5 процента.