Последици от смъртта на едноличния собственик на капитала
Дружеството с ограничена отговорност, чийто капитал е собственост само на едно лице, се нарича еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Въпреки че търговското дружество е самостоятелен правен субект, законодателят е предвидил особена хипотеза за прекратяване на ЕООД поради смърт на едноличния собственик на капитала. В този случай търговското дружество се прекратява, ако не е предвидено друго в учредителния акт на дружеството или ако наследниците не поискат да продължат дейността на дружеството[1].
Съдебната практика приема, че в хипотезата на чл.157 от ТЗ, едноличното дружество с ограничена отговорност се прекратява с настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала, освен ако в учредителния акт на дружеството не е предвидено друго. Във властта на едноличния собственик на капитала е да вземе решение дали смъртта му ще доведе до прекратяване на дружеството или то ще продължи да съществува след смъртта му. Тогава когато едноличния собственик не е взел решение и в учредителният акт няма норма, която да урежда последиците от смъртта му ще се приложи нормата на чл.157 от ТЗ и дружеството ще се счита за прекратено от датата на смъртта на едноличния собственик на капитала.
Привидно това прекратяване настъпва автоматично, но нормата поставя едно допълнително условия, а именно наследниците да не са пожелали да продължат дейността на дружеството. Дали наследниците желаят да продължат дейността на дружеството зависи от личната им преценка. Това желание обичайно е изрично изразено, под формата на решение или друг писмен акт, в което един или всички наследници поемат дела на своя наследодател и разпределят дружествените дялове съобразно квотите им в наследството.
От друга страна, нежеланието на наследниците да продължат дейността на дружеството може да бъде изразено както изрично, така и мълчаливо – чрез простото дезинтересиране към дружеството.
Обикновено, след изтичане на три месеца, в които дружеството практически е прекратено поради смъртта на едноличния собственик на капитала и е без новоназначен управител, по искане на окръжния прокурор по седалище на дружеството се инициира и действия по прекратяването му.
В този случай съдебната практика е разнопосочна. Едни съдебни състави приемат, че на основание чл.155, т.3 от ТЗ дружеството може да бъде прекратено по искане на съответния окръжен прокурор, без да държат сметка за нормата на чл.157 от ТЗ, а именно че по силата на законовата норма дружеството се счита за прекратено. Други съдебни състави приемат, че макар и дружеството да е прекратено на основание чл.157 от ТЗ, то при постъпило искане на прокурора за дружеството следва да се открие производство по ликвидация. Независимо как ще подходи съдът, последиците за дружеството се свеждат до откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор от Агенция по Вписванията (АВ).
Длъжностното лице по регистрацията към АВ е компетентно да определи ликвидатор на дружеството и срок на ликвидация, както и дължимото на ликвидатора месечно възнаграждение.
Интересна е хипотезата, в която дружеството разполага с активи, но наследниците не желаят да продължат дейността на дружеството или не знаят, че дружеството разполага с активи. В този случай в тежест на ликвидатора е да осребри имуществото на дружеството, да предприеме действия по събиране на вземанията на дружеството и по заплащане на задълженията му. Именно от осребреното дружествено имущество, ликвидаторът получава и дължимото му възнаграждение. След осребряване на имуществото и погасяване на всички задължения на дружеството може да се оформи окончателен ликвидационен баланс, в който се посочва каква част, остойностена в пари, ще получи всеки наследник на едноличния собственик на капитала.
Във всички случаи наследниците не следва да се дезинтересират към дружеството, чийто капитал е бил собственост на наследодателя, с оглед избягване на процедурата по принудителна ликвидация, а да се обърнат към адвокат, който да предприеме необходимите действия съобразно желанието на наследниците – дали да продължат дейността на дружеството или да предприемат процедура по доброволна ликвидация на същото.
[1] Виж чл.157 от Търговския закон