Какво представлява квалифицираният електронен подпис?

Съгласно чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, издадено от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги. Правната сила на КЕП е уредена императивно в чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, съгласно който квалифицираният електронен подпис има правна сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ препраща към легалната дефиниция на квалифициран електронен подпис по чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Когато нормативен акт изисква писмена форма, тя се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, освен в случаите, в които законът изисква квалифицирана писмена форма или държането на документа или на екземпляр от него има правно значение, т.е. когато самият закон изключва приложението на електронната форма. С Регламент (ЕС) 2024/1183 рамката на eIDAS беше актуализирана и допълнена с европейския портфейл за цифрова самоличност, но принципите относно квалифицирания електронен подпис и отговорността на титуляря се запазват.

Изискването за „единствен контрол“ – доверието в КЕП

Цялата правна конструкция на електронен подпис почива върху презумпцията, че само подписващият има достъп до данните за създаване на подписа. Съгласно чл. 26, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 усъвършенстваният електронен подпис (какъвто по дефиниция е и квалифицираният) се създава чрез данни за създаване на електронен подпис, които подписващият може да използва с висока степен на доверие единствено под свой контрол. Съгласно чл. 18, т. 1 ЗЕДЕУУ (нов – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) лице, различно от титуляря, няма право на достъп до данните за създаване на електронния подпис, електронния печат и електронния времеви печат. Това е изрична законова забрана, а не просто препоръка за добра практика. Предоставянето на смарт картата, USB токена, ПИН кода или достъпа до облачния/мобилния КЕП на трето лице – счетоводител, служител, роднина, съдружник, представлява нарушение на тази забрана. Отделно от това, задължението за опазване на средството за подписване произтича и от общите условия на квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги, които титулярят приема при издаването на удостоверението.

Правните рискове: какво може да се случи, ако дадете КЕП на друг

Обвързвате се с чужди волеизявления

Електронният документ, подписан с Вашия КЕП, се ползва с доказателствена сила и се презюмира, че съдържащите се в него изявления са направени от Вас. Договори, декларации, заявления към институции, т.е. всичко, подписано от третото лице с Вашия КЕП, поражда правни последици директно във Вашата правна сфера.

Законът Ви лишава от възможността да оспорите авторството

Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, не може да оспори спрямо адресата/получателя авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ, когато той е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. С други думи, предоставяйки подписа си, Вие губите по силата на закона правото да възразите пред насрещната страна, че не Вие сте автор на изявлението, като документът Ви обвързва така, както ако Вие сами сте го подписали. Законът предвижда ограничение на тази непротивопоставимост. Съгласно чл. 18а, ал. 2 ЗЕДЕУУ забраната за оспорване по ал. 1, т. 2 не се прилага от деня, в който адресатът получи уведомление, че електронният документ не изхожда от автора, съответно от титуляря – затова незабавното писмено уведомяване на насрещната страна при злоупотреба е от решаващо значение.

Финансови, данъчни и търговски рискове

С КЕП се извършват действия с пряк имуществен ефект – например електронно банкиране, подаване на декларации пред НАП и НОИ, заявления до Търговския регистър и регистър БУЛСТАТ, електронни обществени поръчки, разпореждания с вземания. Недобросъвестно трето лице с достъп до Вашия КЕП може да поеме задължения от Ваше име, да промени обстоятелства по партидата на дружеството Ви или да декларира неверни данни, а правните последици ще настъпят във Вашата правна сфера като титуляр. Необходимостта друго лице да извършва правни действия от Ваше име не се решава с предаване на подписа, а с упълномощаване. Пълномощникът подписва със своя собствен КЕП, като представителната власт се учредява с пълномощно и се заявява пред съответната институция. Пред НАП например упълномощаването за ползване на електронните услуги става с изрично заявление или нарочно пълномощно, а упълномощеното лице използва собствения си квалифициран електронен подпис. Така всяко изявление има ясен автор и отговорността е персонализирана.

Какво да направите, ако вече сте предоставили КЕП на трето лице или подозирате злоупотреба

Поискайте незабавно спиране или прекратяване на квалифицираното удостоверение от Вашия доставчик на удостоверителни услуги – това е първата и най-спешна стъпка. Доставчикът е длъжен да спре действието на удостоверението по искане на титуляря за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа (чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗЕДЕУУ), а искане може да направи и лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на частния ключ (чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗЕДЕУУ).

Уведомете институциите и контрагентите, пред които подписът е могъл да бъде използван (банка, НАП, Търговски регистър).

Потърсете квалифицирана правна помощ, своевременното оспорване на неавтентични електронни документи и правилното процесуално поведение са решаващи за защитата на правата Ви.

Може ли счетоводителят ми да ползва моя КЕП?

Не. Правилният ред е упълномощаване, при което счетоводителят подписва със собствен КЕП въз основа на пълномощно, заявено пред съответната институция. Предоставянето на Вашия подпис нарушава изискването за единствен контрол по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и Ви излага на всички описани по-горе рискове.

Документ, подписан с моя КЕП от друго лице, обвързва ли ме?

По правило да. Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ титулярят не може да оспори спрямо адресата/получателя авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ, когато той е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. Непротивопоставимостта отпада занапред едва от деня, в който адресатът получи уведомление, че документът не изхожда от титуляря (чл. 18а, ал. 2 ЗЕДЕУУ), а също не се прилага, когато адресатът не е положил дължимата грижа (чл. 18а, ал. 3 ЗЕДЕУУ).

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет или консултация. Нормативната уредба е съобразена с действащото законодателство към датата на публикуване.

The post Защо не трябва да предоставяте електронния си подпис (КЕП) на трети лица? appeared first on Адвокатска кантора.

Съдържанието на чат кореспонденцията и имейлът могат да представляват и да се третират като електронни документи. Съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS), изменен с Регламент (ЕС) 2024/1183, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма – текст, звук, образ или аудио-визуален запис. А чл. 46 от Регламента изрично постановява, че доказателствената стойност на електронния документ не може да бъде отречена единствено на основанието, че той е в електронна форма. Имейлът има и собствено легално определение – § 1, т. 11 от ДР на ЗЕС. Доказателствената сила на електронния документ зависи от това дали той ще издържи на оспорване.

Автентичност и истинност – две различни неща

При електронните документи често се смесват два различни въпроса. Първият е дали електронното изявление действително изхожда от лицето, посочено като негов автор. Това е въпросът за автентичността. Вторият е дали представеният електронен документ се ползва с интегритет, т.е. дали неговото съдържание е пълно, непроменено и отразява разменените между страните електронни изявления.

Когато се оспорва авторството на електронния документ, приложение намира производството по чл. 193 ГПК. В този случай съдът изследва дали документът действително произхожда от соченото за негов автор лице, включително чрез какво устройство, профил, електронен адрес, приложение или друг технически способ е създадено или изпратено съответното електронно изявление.

Различна е хипотезата, при която не се оспорва кой е авторът или участникът в електронната комуникация, а се твърди, че представеното съдържание е непълно, редактирано, изтрито, извадено от контекст или по друг начин не отразява вярно електронния документ в първоначалния му вид. Тогава спорът не се свежда до авторството, а до цялостта и достоверността на съдържанието. В тези случаи съдът може да използва всички допустими процесуални способи за проверка – включително съдебно-техническа експертиза, оглед на устройство, изследване на метаданни, архиви, резервни копия и свидетелски показания, когато те са допустими по общите правила на процеса.

Кой какво трябва да докаже

Като общо правило тежестта да докаже авторството носи страната, която желае да се ползва от електронния документ. Тя трябва да установи, че съобщенията изхождат именно от посочените лица и че кореспонденцията е водена между тях.

Тук се крие и съществен практически капан. При обикновения електронен подпис и усъвършенствания електронен подпис правната им сила е приравнена на саморъчния подпис само ако това е уговорено между страните или ако съгласието може да се изведе от недвусмислени конклудентни действия, от които ясно следва, че страните са приели този начин на подписване и обмен на електронни документи – чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Различно е положението при квалифицирания електронен подпис. Той е приравнен на саморъчен подпис по силата на закона – чл. 25, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Именно затова електронните документи, подписани с квалифициран електронен подпис или снабдени с други квалифицирани удостоверителни услуги, могат да осигурят значително по-висока степен на доказателствена сигурност от обикновения неподписан електронен документ.

Технологичните особености на различните средства за електронна комуникация

От доказателствена гледна точка различните технологии не са равностойни.

SMS съобщенията по правило са по-лесни за проследяване от гледна точка на трафичните данни, тъй като могат да бъдат свързани с конкретни номера и времеви периоди.

Чат приложенията за инстантна комуникация са по-сложни. При част от тях съобщенията могат да бъдат редактирани или изтривани, като следите от тези действия невинаги са видими за участниците в кореспонденцията. Видимата за участниците история невинаги позволява пълно възстановяване на първоначалното съдържание само чрез преглед на приложението, а в някои случаи е необходимо техническо изследване на устройството, базата данни или наличните архиви. При някои приложения се визуализира само потребителско име и профилна снимка, но не и мобилният номер, което отваря възможност за внушаване на чуждо авторство – два профила с еднакво име и снимка, но различни асоциирани номера. WhatsApp използва криптиране „от край до край“, поради което самата компания по правило не може да предостави съдържанието на кореспонденцията.

Екранната снимка (screenshot) не може да се приеме автоматично за автентичен електронен документ. Метаданните ѝ могат да имат значение за установяване кога и с кое устройство е генерирана, но също така и дали е била обработвана с графичен софтуер. Тук е важно да се знае, че платформи като Facebook, Instagram и WhatsApp често премахват или променят част от метаданните на споделените изображения, включително EXIF данни, с оглед защита на личните данни и оптимизация на файловете – т.е. споделеният файл може вече да е „изчистен“ от информацията за произхода си.

Затова при спор обикновено е необходима съдебно-техническа или компютърно-техническа експертиза, която да установи между кои лица, профили, номера и устройства е водена кореспонденцията, дали има архив, дали screenshot-ът е автентичен и дали съдържанието не е манипулирано.

Съгласието на адресата

Важен, самостоятелен въпрос, който често се пренебрегва е дали лицето е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления (чл. 5 от ЗЕДЕУУ). Съгласието може да е изрично или да се изведе от недвусмислени конклудентни действия – например когато едно лице само предостави профила си във Viber или Skype в отговор на обява за услуга. Липсата на такова съгласие може да има значение за доказателствената стойност на кореспонденцията, за преценката дали този канал е бил приет като средство за комуникация и за настъпването на правни последици от електронното изявление.

При записите (аудио, видео) на преден план излиза и неприкосновеността на личния живот по чл. 32 от КРБ. Тук съдебната практика постепенно се развива, като започва да приема, че значение има дали лицето е дало съгласие към момента на извършване на записа, а не дали впоследствие се съгласява записът да бъде възпроизведен или изгледан в рамките на съдебния процес. Наред с това съдът следва да извърши преценка и за баланса между правото на личен живот и необходимостта от защита на други права и законни интереси. Този баланс е особено важен при производства, свързани с домашно насилие, защита на деца, посегателства срещу личността или други отношения, при които засегнатите права се ползват с повишена степен на закрила. В тези случаи записът не следва да се отхвърля автоматично само поради липса на или при липса на последващо съгласие за използването му в процеса, а да се преценява конкретно, с оглед начина на създаване, съдържанието, целта на представянето му и значението му за установяване на релевантните факти.

Как да съхраните доказателството

Най-честата грешка е разчитането единствено на екранна снимка и заличаването на оригинала. Препоръчително е:

1. да се запази оригиналното устройство и наличната база данни/архив на приложението, а не само screenshot;
2. при риск доказателството да бъде изгубено или събирането му впоследствие да се затрудни, да се поиска обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК – този ред позволява своевременна проверка на електронния документ, включително чрез експертиза, и дава възможност насрещната страна да заяви своите оспорвания;
3. съдържанието да се удостовери чрез констативен протокол от нотариус по чл. 593 ГПК, като се има предвид, че нотариалният протокол удостоверява извършените от нотариуса действия и възприятия, но не прави неоспорими нито източника, нито авторството, нито съдържанието на електронната кореспонденция. Рискът при този способ е, че нотариусът обичайно възприема визуализирано съдържание на екран или в профил/приложение, без да извършва техническо изследване на устройството, метаданните, базата данни, архивите или възможните следи от редактиране и манипулация. Затова при последващо оспорване нотариалният протокол може да се окаже недостатъчен сам по себе си и да се наложи назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Изводът

Водената кореспонденция чрез Viber, Messenger, WhatsApp или имейл може да представлява електронен документ и да бъде пълноценно доказателство в съда. Дали ще бъде кредитирана зависи от това дали ще издържи проверката за автентичност, цялост и достоверност на съдържанието, както и дали е била надлежно съхранена. За отношения с по-висока стойност най-сигурният подход остава използването на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, снабдени с квалифициран времеви печат или изпратени чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща – защото законовите презумпции при тях значително улесняват доказването и поставят оспорващата страна в позиция да оборва фактите, удостоверени чрез съответната квалифицирана удостоверителна услуга.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.

The post Може ли чат от Viber, Messenger, WhatsApp или имейл да се използва като доказателство в съда? appeared first on Адвокатска кантора.

Какво представлява договорът за дарение (чл. 225 ЗЗД)

Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който с благодарност го приема. Дарението се сключва със съгласието на двете страни, но поражда задължения по принцип само за дарителя, имуществото му се намалява, докато това на надарения се увеличава. Същностният белег на дарението е намерението да се надари, тоест да се извърши имуществено разместване без насрещна престация (безвъзмездно).

Форма на договора за дарение

Формата зависи от предмета на дарението. При дарение на недвижим имот се изисква нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книги, по надлежния начин за прехвърлянето им. Спазването на формата е условие за действителност, поради което при дарение на имот несключването му в предвидената от закона форма води до нищожност.

Нищожност и ограничения (чл. 226 ЗЗД)

Законът поставя няколко ограничения. Съгласно чл. 226 ЗЗД обещанието за дарение не произвежда действие; дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно; нищожно е и дарението, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави, както и когато наложените условия или тежест са невъзможни. Тези правила очертават границите, в които безвъзмездното разпореждане е валидно.

Има ли надареният задължения?

По правило дарението не поражда за надарения задължение да издържа или да се грижи за дарителя, то не е възмездна сделка и не разменя имущество срещу грижа. Срещу полученото обаче надареният има морално задължение за признателност към дарителя. Това морално задължение при определени обстоятелства се трансформира в правно и подлежи на санкция чрез отмяна на дарението. Извън това, задължения за надарения могат да възникнат в две специфични хипотези, при дарение с тежест и при поискана издръжка.

Дарение с тежест (модус)

Допустимо е дарението да бъде направено с тежест (модус), например със задължение надареният да изпълни определено действие или да понесе определена тежест в полза на дарителя или на трето лице. Тежестта не превръща дарението във възмезден договор, но обвързва надарения да я изпълни в рамките на стойността на дареното. Неизпълнението на тежестта може да обоснове искане за изпълнение на задължението или за отмяна на дарението, доколкото тежестта е била уговорена като условие на дарението.

Задължение за издръжка на нуждаещия се дарител

Втората хипотеза произтича пряко от закона. Когато дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка от надарения, моралното задължение за признателност се превръща в правно задължение. Ако то не бъде изпълнено, е налице основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. Важно е да се подчертае, че искът по тази разпоредба не е иск за издръжка, а санкцията чрез отмяна на дарението и връщане на дареното.

Отмяна на дарението поради непризнателност (чл. 227 ЗЗД)

Хипотезите за отмяна на дарението са изчерпателно изброени в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване, нито на прилагане по аналогия. Дарението може да бъде отменено, когато надареният: (а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, изключващи наказуемостта; (б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба и такава не е подадена; и (в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Общото между трите основания е, че отмяната е санкция за обществено укоримо поведение на надарения, изразяващо непризнателност. Именно затова основанието по б. „в“ предполага степен на укоримост, сходна с тази при останалите основания.

Предпоставки по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД

За уважаване на иска за отмяна поради недаване на издръжка трябва да са налице кумулативно три предпоставки: трайна (а не инцидентна) нужда на дарителя от издръжка; отправено от дарителя до надарения искане за издръжка; и отказ на надарения, изричен или мълчалив, да я даде. Докато дарителят не поиска издръжка, задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.

Срок за предявяване и действие спрямо трети лица

Искът за отмяна се предявява в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението (чл. 227, ал. 3 ЗЗД). До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от иска е нищожен (чл. 227, ал. 4 ЗЗД).

Съгласно чл. 227, ал. 5 ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписването на исковата молба. Затова при риск от разпореждане с имота е съществено своевременното вписване на исковата молба, в противен случай дарителят може да остане само с облигационна претенция, без вещноправно действие спрямо третите лица.

Практически изводи

За дарителя – ако очаквате, че в бъдеще може да се нуждаете от грижа или издръжка, дарението не Ви гарантира това автоматично. Препоръката на нашата кантора е да се консултирате с адвокат, с когото да обсъдите възможните варианти, които ще отговарят най-добре на очакванията Ви. За надарения – приемането на дарение не поражда задължение за издръжка, освен ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска такава, а Вие имате възможност да я давате. И за двете страни е препоръчителна консултация с адвокат преди пристъпване към дарствения акт, тъй като формата, мотивът и евентуалните условия имат пряко значение за бъдещите отношения между страните.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка и преглед на документи, както и процесуално представителство по въпроси, свързани с дарение на недвижими имоти, парични средства и други имущества. Кантората консултира както дарители, така и надарени лица относно правните последици от дарението, възможните рискове, отношенията между страните, въпросите на издръжката, запазената част на наследниците, както и основанията за оспорване, унищожаване или отмяна на дарение. За адвокат във Варна, който ще прецени конкретните факти по Вашия случай и ще Ви даде реалистична оценка на възможностите, се свържете с кантората ни.

The post Договорът за дарение и задълженията на надарения: има ли „условия“ зад безвъзмездния акт appeared first on Адвокатска кантора.

Договорът за издръжка и гледане не е изрично уреден в действащото българско законодателство, но е признат от съдебната практика като допустим и действителен договор, основан на принципа на свободата на договаряне. Алеаторният характер на договора за гледане и издръжка произтича от обстоятелството, че дължимите от приобретателя издръжка и гледане не са предварително определени по обем и продължителност, а зависят от нуждите, здравословното състояние и продължителността на живота на прехвърлителя. При договор срещу издръжка и гледане задължението на приобретателя е единно и неделимо – то включва както предоставяне на материална издръжка, така и полагане на ежедневни грижи. Съдебната практика приема, че предоставянето само на парични средства без реални грижи, както и полагането на грижи без осигуряване на необходимата издръжка, може да представлява неизпълнение на договор за издръжка и гледане и да бъде основание за неговото разваляне.

Разваляне на договор за гледане и издръжка е допустимо единствено по съдебен ред, тъй като предмет на договора е недвижим имот. Правното основание се съдържа в чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Потестативното право за разваляне на договора се погасява с общата петгодишна давност, като за всяко отделно неизпълнение започва да тече нов давностен срок. Това означава, че иск за разваляне на договор за издръжка и гледане може да бъде предявен и години след сключването на договора, ако е налице неизпълнение през последните пет години.

Основният въпрос при всеки съдебен спор за договор за издръжка и гледане е дали неизпълнението е съществено. Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Именно по този въпрос е формирана богата съдебна практика на ВКС относно разваляне на договор за гледане и издръжка.ВКС последователно приема, че преценката дали неизпълнението е съществено не е само количествена, а и качествена. Съдът отчита всички конкретни обстоятелства – възрастта на прехвърлителя, здравословното му състояние, нуждата от постоянни грижи, характера на неизпълнението и отражението му върху физическото и психическото състояние на лицето. Поради това кратък период на липса на грижи може да бъде достатъчен за разваляне на договор за издръжка и гледане, когато прехвърлителят е тежко болен или зависим от чужда помощ.

В съдебната практика се приема, че когато кредиторът-прехвърлител необосновано отказва да приема дължимите грижи и издръжка или по друг начин препятства изпълнението, липсата на необходимото съдействие може да изключи виновния характер на евентуалното неизпълнение от страна на приобретателя. В подобни хипотези последният разполага и с възможност да поиска от съда трансформация на задължението в паричен еквивалент, с оглед осигуряване на надлежно изпълнение независимо от поведението на кредитора.

При уважаване на иска за разваляне на договор за издръжка и гледане настъпва обратно действие – страните следва да върнат полученото. Прехвърлителят или неговите наследници възстановяват правото си на собственост върху имота, а приобретателят може да претендира обезщетение за реално извършените разходи и положените грижи.

Правото да се иска разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо. След смъртта на прехвърлителя неговите наследници могат да предявят иск за разваляне на договора съобразно наследствения си дял, ако приживе не е било налице точно изпълнение на задълженията.

В практиката делата за разваляне на договор за гледане и издръжка са изключително сложни. От съществено значение са медицинската документация, свидетелските показания, експертизите, банковите преводи, както и всички доказателства, установяващи реалното изпълнение или неизпълнение на задълженията по договора. Именно поради това навременната правна консултация и правилно изградената процесуална стратегия са от решаващо значение за успешния изход на подобни съдебни производства.

Настоящата статия има единствено информационен характер и не представлява правна консултация, правно становище или съвет. Изложеното не може да замести индивидуална консултация с адвокат, тъй като всеки конкретен случай следва да бъде преценяван с оглед неговите специфични особености, относими доказателства и приложима съдебна практика. Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна предоставя правни консултации и процесуално представителство по спорове, свързани с договори за издръжка и гледане, включително при разваляне на договор за издръжка и гледане, защита на права на наследници, искове по чл. 87 ЗЗД, спорове относно неизпълнение на задължения за грижи и издръжка, както и процесуална защита при дела, свързани с прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Кантората осигурява цялостна правна помощ при подготовка на искови молби, събиране и анализ на доказателства, процесуално представителство пред съд и изграждане на стратегия по сложни наследствени и имуществени спорове.

The post Разваляне на договор за издръжка и гледане – кога е възможно и какво приема съдебната практика appeared first on Адвокатска кантора.

Данъчни рискове при теглене на пари от фирмената сметка без основание

На първо място, търговското дружество е самостоятелно юридическо лице, различно от своите съдружници или едноличния собственик на капитала. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) дружеството придобива права и поема задължения от свое име и за своя сметка. Това означава, че имуществото на дружеството е отделно от имуществото на съдружниците или от това на едноличния собственик на капитала, т.е. имуществото, включително паричните средства, не може да се третира от съдружниците или от едноличния собственик на капитала като тяхно лично имущество.

На второ място, правото на съдружника да получи част от печалбата е строго регламентирано. Съгласно чл. 133, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) (за ООД) съдружниците имат право на дял от печалбата, но само след решение на общото събрание за разпределянето ѝ. При еднолично дружество това решение се взема от едноличния собственик на капитала, но отново при наличие на счетоводно установена печалба. Следователно, извън разпределението на дивидент не съществува правна възможност за свободно теглене на средства от сметките на дружеството или от неговата налична каса.

На трето място, всяко получаване на средства от дружеството трябва да има конкретно правно основание – например възнаграждение по договор за управление, договор за заем или възстановяване на направени реални разходи. При липса на такова основание се стига до неправомерно намаляване на имуществото на дружеството и до незаконосъобразно теглене на средства от фирма.

Често клиентите подценяват данъчния аспект на подобно незаконосъобразно поведение, тъй като съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) „скрито разпределение на печалба“ е налице, когато в полза на съдружник или свързано с него лице се предоставят суми или активи без икономическо основание или при условия, отклоняващи се от пазарните. Подобни плащания подлежат на данъчно третиране като разпределена печалба, включително с начисляване на дължимия данък върху дивидентите, както и на лихви и санкции.

Наред с това, управителят на дружеството носи отговорност за вредите, които виновно е причинил на дружеството. Съгласно чл. 145 от Търговския закон (ТЗ) управителят отговаря за причинените вреди при виновно неизпълнение на задълженията си. Не на последно място, подобни действия лесно се установяват при данъчни проверки и ревизии от НАП, тъй като движението на средствата се проследява по банкови извлечения и счетоводни записвания. Това често води до преквалифициране на плащанията като скрито разпределение на печалба и до неблагоприятни последици както за дружеството, така и за физическото лице.

Когато става въпрос за едноличен собственик на капитала или за съдружници в търговско дружество, същите трябва да знаят, че дружеството не е „лична каса“. Всяко разпореждане със средства следва да бъде обосновано с конкретно правно основание, съобразено както с Търговския закон (ТЗ), така и с данъчното законодателство. В противен случай се създават предпоставки за данъчни санкции, лихви и имуществена отговорност.

Ако имате въпроси, свързани с управление на търговско дружество, разпределение на печалба, дивиденти, данъчни рискове или теглене на средства от фирма, навременната консултация с адвокат е от съществено значение. Правилната правна и данъчна преценка може да Ви спести значителни рискове, санкции и неблагоприятни последици при проверки от НАП.

Адвокатска кантора „Гергана Върбанова“ – Варна предлага правни консултации и процесуално представителство в областта на търговското право, данъчното право и представителство пред НАП при ревизионни производства и данъчни проверки, включително при управление и структуриране на дружества, разпределение на печалба и дивиденти, както и оценка и анализ на риска от скрито разпределение на печалба.

The post Защо съдружникът или едноличният собственик не може да „тегли пари“ от дружествените сметки и да ги ползва свободно appeared first on Адвокатска кантора.

Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 2 ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тази разпоредба отразява идеята, че макар дарението да е безвъзмездно, то предполага определено морално и правно задължение на дарения към дарителя, особено в случаите, когато последният изпадне в състояние на нужда. Правото на издръжка не възниква автоматично, а след отправяне на покана от страна на дарителя за предоставяне на необходимата издръжка. Едва при отказ или бездействие от страна на дарения дарителят може да пристъпи към предявяване на иск за отмяна на дарението по чл. 227 ЗЗД.

Отправянето на писмена покана до дарения има съществено значение както от доказателствена, така и от процесуална гледна точка. Правото да се иска отмяна на дарението се погасява в едногодишен срок от момента, в който е възникнало основанието за отмяна. Това означава, че срокът започва да тече от момента, в който дареният откаже или фактически не предостави на дарителя необходимата издръжка. В съдебната практика този срок се приема за давностен, а не за преклузивен. Това означава, че съдът не следи за изтичането му служебно – правото да се иска отмяна на дарението по съдебен ред ще бъде погасено само ако в рамките на делото надареният направи изрично възражение за изтекла давност. Поради това своевременното предприемане на действия от страна на дарителя има съществено значение за успешното реализиране на правото му.

За да бъде уважен искът за отмяна на дарение на това основание, следва да се установи наличието на няколко съществени предпоставки. На първо място е необходимо да съществува действителен договор за дарение, сключен при спазване на предвидената в закона форма. Когато предмет на дарението е недвижим имот, договорът трябва да бъде сключен с нотариален акт съгласно изискването на чл. 18 ЗЗД. Искът за отмяна на дарение на недвижим имот поради непредоставяне на издръжка на дарителя е една от най-често срещаните хипотези дела по чл. 227 ЗЗД.

На следващо място трябва да се установи, че дарителят действително се нуждае от издръжка. Тази нужда следва да бъде реална и съществена, а не хипотетична или временна. Най-често тя се проявява в ситуации на напреднала възраст, сериозно здравословно състояние, липса на доходи или обективна невъзможност лицето да се издържа самостоятелно.

Съдебната практика приема, че при иск за отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на издръжка съдът следва да прецени цялостното имуществено състояние на дарителя. Това включва както наличните парични средства, така и всички други имущества (активи), от които дарителят може да реализира доход. Когато се определя размерът на месечните средства, с които дарителят разполага, се вземат предвид не само доходите под формата на заплата или пенсия, но и различни добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби от инвестиционни инструменти, както и други допълнителни доходи, които дарителят реално може да реализира от свое имущество.

Освен имущественото състояние на дарителя, от съществено значение е и финансовото състояние и възможностите на дарения. Задължението за издръжка не е абсолютно и не възниква във всички случаи. Не е налице непризнателност респективно основание за отмяна на дарението, когато дареният обективно няма достатъчно средства да предостави издръжка или когато даването ѝ би поставило него или лицата, към които има законово задължение за издръжка, в по-неблагоприятно положение от това на дарителя. В тези случаи се приема, че е налице обективна невъзможност за изпълнение, а не виновен отказ за предоставяне на издръжка. В този смисъл с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, са дадени изрични разяснения и посоченото решение има ключово значение за практиката по делата за отмяна на дарение поради непредоставяне на издръжка на дарителя. От особено значение в съдебната практика е тълкуването на понятието „необходима издръжка“. Върховният касационен съд последователно приема, че това понятие обхваща средствата, необходими за осигуряване на нормалното съществуване на дарителя, включително разходите за храна, облекло, жилище, лекарства, включително за медицински грижи, болногледач или настаняване в специализирано заведение. Преценката на съда се извършва винаги спрямо конкретните обстоятелства, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и социалното положение на дарителя.

В практиката се срещат и случаи, при които дарението е прикрито под формата на привидна покупко-продажба. Това се случва най-често при прехвърляне на недвижими имоти между близки роднини, когато страните формално оформят сделката като продажба, но реалната им воля е имотът да бъде прехвърлен безвъзмездно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидната сделка е нищожна, а прикритата сделка поражда действие, ако отговаря на изискванията за нейната действителност. В тези случаи, ако се установи, че зад привидната продажба стои дарение, се открива възможност за прилагане на правилата на чл. 227 ЗЗД относно отмяната на дарението.

Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 2 ЗЗД изпълнява важна социална функция, като предоставя правна защита на дарителя в случаите, когато след извършване на дарението той изпадне в нужда, а дареният отказва да му осигури необходимата издръжка. Успешното реализиране на това право изисква внимателна преценка на конкретните обстоятелства по казуса, своевременно предприемане на действия и събиране на необходимите доказателства.

Екипът на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ предоставя правни консултации и осъществява процесуално представителство по дела, свързани с отмяна на дарение, включително при отказ за предоставяне на издръжка по чл. 227 от Закона за задълженията и договорите, както и по спорове относно дарение на недвижими имоти и други имущества. Правната помощ обхваща анализ на конкретната фактическа обстановка, подготовка на необходимите документи и процесуално представителство в съдебно производство за отмяна на дарение, при съобразяване с действащата правна уредба и релевантната съдебна практика.

The post Отмяна на дарение поради отказ за предоставяне на издръжка appeared first on Адвокатска кантора.

Представете си, че сте сключили предварителен договор за покупка на мечтания от Вас имот. Развълнувани сте, но изведнъж продавачът се отказва или не изпълнява задълженията си. Какво се случва тогава? Дали всичко е загубено? Не непременно, но е важно какви са клаузите на сключения от Вас предварителен договор! Българското законодателство предвижда механизъм, чрез който можете да защитите интересите си и да постигнете желаната сделка – съдебно обявяване на предварителния договор за окончателен с предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Какво представлява предварителният договор?

Предварителният договор е споразумение, с което страните се задължават да сключат окончателен договор в бъдеще. Той е изключително важен инструмент, особено при сделки с недвижими имоти, тъй като дава сигурност и на двете страни, преди да се стигне до етап, в който могат да финализират сделката с нотариален акт. Най-често предварителните договори се сключват за прехвърляне на право на собственост върху имот (апартамент, къща, земя) или за учредяване на ограничено вещно право (например право на строеж – суперфиция). Важно е да знаете, че предварителният договор не прехвърля собствеността, той е обещание за прехвърляне на собствеността в бъдеще. Предварителният договор само създава облигационни права и задължения между страните. Той трябва да бъде задължително сключен в писмена форма и да съдържа съществените условия на окончателния договор. Това включва ясно индивидуализиране на имота (точно описание, местоположение) и продажната му цена. Водената между страните електронна кореспонденция също може да има характера на предварителен договор, т.к. съгласно  чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, писмената форма се счита за спазена, когато е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Кога предварителният договор може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред?

Правото да поискате съдът да обяви предварителния договор за окончателен възниква, когато насрещната страна по него не изпълни доброволно задължението си в уговорения срок. Това може да е отказ на продавачът да се яви пред нотариус, отказ на купувача да плати цената или друго неизпълнение, което пречи на сключването на окончателния договор. Само валидно сключен предварителен договор може да бъде обявен за окончателен. Ако договорът е нищожен (например поради липса на писмена форма или съществени условия), той не поражда правни последици и не може да бъде предмет на търсената съдебна защита.

За да бъде уважен искът за обявяване на предварителния договор за окончателен, ищецът следва да е изправна страна, т.е. да е заявил реална готовност за изпълнение на поетите задължения или дори вече да ги е изпълнил съобразно договора, като на това изпълнение кореспондира неизпълнението на ответника като неизправна страна по предварителния договор. Съдебното производство по обявяване на предварителен договор за окончателен има своите специфики, макар и до голяма степен да следва общите правила на гражданския процес.

Делата за обявяване на предварителен договор за окончателен се разглеждат от съда по местонахождението на имота. Искът за обявяване на предварителен договор за окончателен се погасява с обща 5-годишна давност. Този срок започва да тече от датата, на която окончателният договор е трябвало да бъде сключен (т.е., от падежа на задължението). Ако съдът уважи Вашия иск и обяви предварителния договор за окончателен, съдебното решение замества нотариалния акт. Това означава, че с влизането в сила на съдебното решение Вие ставате собственик на имота (или титуляр на съответното вещно право). Важно е да знаете, че ако има неизпълнена част от вашето задължение (например, ако не сте платили цялата цена), съдът ще постанови в решението си, че Вие сте длъжни да изпълните съответното задължение – в конкретния пример да заплатите дължимия остатък от продажната цена. Множество детайли могат да повлияят на изхода от подобно дело. От значение е дали имотът е съпружеска имуществена общност, тъй като в тези случаи е необходимо съгласието на неучаствалия в сключването на договора съпруг, за да може предварителният договор да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. В случаите, когато една от страните е юридическо лице, трябва да се провери дали са спазени всички изисквания на закона и на съответния дружествен договор (устав) за сключване на такъв вид сделка, включително дали има валидно решение на управителния орган, както и да се провери представителната власт на лицето, което подписва предварителния договор.

Защо е важна консултацията с адвокат?

Процесът по обявяване на предварителен договор за окончателен е сложен и изисква познаване на множество правни норми и съдебна практика. Макар да сте добросъвестна страна, липсата на опит може да доведе до пропускане на важни срокове, неточности в исковата молба или неправилно представяне на доказателства. Много купувачи приемат предложените от строители или посредници т.нар. „стандартни“ договори, без да ги прегледат внимателно. От практиката ни сме установили, че често този тип договори са съставени в полза на насрещната страна и рядко защитават интересите на купувача.

Преди да подпишете предварителен договор, потърсете адвокат, с когото да обсъдите предложените Ви в договора параметри. Един от ключовите елементи е срокът – договорът трябва да съдържа конкретна дата за сключване на окончателен договор, а не неясни обещания. Особено внимание на сроковете трябва да се обърне при сключване на предварителен договор за имот, който е в строеж – „на зелено“. Дефинирането на срокове за получаване на съответните актове в строителството е от съществено значение и стимулира инвеститора–продавач към изправност и завършване на строителството в срок.

Обърнете внимание на уговорените в договора неустойки, тъй като те трябва да бъдат симетрични (при равнопоставеност на страните) – ако вие носите отговорност при забава, то и продавачът трябва да бъде обвързан със същата санкция при свое неизпълнение – например при неспазен срок за получаване на съответния акт в строителството. Има значение какъв е характерът на платената от вас сума – дали тя е оформена като авансова вноска или като задатък по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

Възможно е продавачът да Ви предложи да придобиете направо търговското дружество, което е собственик на имота. Изглежда примамливо, особено ако сделката бъде „оферирана“ само като продажба на дружествените дялове по номинал. Това обаче крие рискове за купувача, който придобива дружеството не само с неговите активи (продавания имот), но и със всички скрити и явни задължения – например стари дългове, записи на заповед, евентуални съдебни спорове и дори данъчни ревизии. Придобиването на имот, който е внесен в капитала на търговското дружество като апорт (непарична вноска), също крие определени рискове, като впоследствие купувачът може да бъде изненадан от съдебни претенции от страна на кредитори на предишния собственик (продавач).

Нашият съвет е да потърсите професионална правна помощ от адвокат, още на етап сключване на предварителен договор. Експертната консултация ще Ви помогне да прецените ситуацията, да подготвите необходимите документи и да защитите максимално ефективно Вашите интереси.

Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.

The post Когато предварителният договор не е достатъчен: Какво трябва да знаете за съдебното производство по обявяване на предварителния договор за окончателен? appeared first on Адвокатска кантора.

Съсобствеността върху недвижим имот – апартамент, къща или земя – е често срещана ситуация, обикновено възникнала след наследяване или при развод. Макар в началото отношенията между съсобствениците да са добри, с времето често възникват разногласия относно ползването, поддръжката и управлението на общия имот. Именно поради тази причина българското законодателство разглежда съсобствеността като едно преходно правно състояние. Всеки съсобственик има абсолютното право да поиска прекратяването ѝ по всяко време, като това негово право не се погасява по давност. Противната уговорка или дори волята на наследодателя имотът да не се дели и да остане в съсобственост между наследниците са недействителни.

Ако се намирате в подобна ситуация, тази статия ще ви даде основна информация за двата начина за прекратяване на съсобственост чрез делба – доброволна и съдебна.

Доброволна делба

Тя е бързият и разумен път за прекратяване на съсобствеността и, както подсказва името ѝ, се осъществява тогава, когато всички съсобственици постигнат общо съгласие за начина, по който да поделят имуществото. Това е предпочитаният, по-бърз и по-евтин вариант, но дори и когато делбата е доброволна, тя трябва да отговаря на определени нормативни изисквания.
Необходимо е съгласието на всички съсобственици. Неучастието дори на един от съсобствениците води до недействителност на делбата. Договорът за доброволна делба на недвижим имот трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Възможно е имотите, предмет на делбата, да са неравностойни на дела, който съделителят има в съсобствеността. В тези случаи неравенството се уравнява с пари или с друг имот. Необходимо е страните да заявят, че уреждат окончателно отношенията си, дори и при направени известни отстъпки при уравняването на дяловете и разпределението на имотите, участващи в делбата.

Когато липсва съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им по повод на съсобствеността чрез доброволна делба, единственият изход е съдебната делба.

Съдебната делба е специфично исково производство, което протича в две фази.

Първата фаза на съдебната делба е по допускане на делбата. Целта на този първи етап в процеса е съдът да разреши основните спорове между съделителите и да постанови решение, с което да отговори на три ключови въпроса:

• Между кои лица съществува съсобственост –  т.е. да се определи кръг на съделителите в делбеното производство;
• Кои са имотите предмет на делбата;
• Каква е частта (квотата) на всеки съделител в съсобствеността – т.е. какви са дялове на съделителите;

* В тази фаза могат да се разглеждат и свързани с делбеното производство спорове, които биха имали отношение към делбата – пр. оспорване на завещание, искания за възстановяване на запазена част от наследство, спорове във връзка със собствеността върху някой от имотите, предмет на делбата.
Решението, с което приключва първата фаза, има установително действие и след влизането му в сила формира сила на пресъдено нещо по тези три въпроса. Това означава, че те не могат да бъдат преразгледани отново между същите страни и за същите имоти.

Втората фаза обхваща процеса на същинското извършване на делбата. След като решението от първата фаза влезе в сила, съдът пристъпва към реалното прекратяване на съсобствеността.

Законът предвижда няколко способа за това:

• Теглене на жребий. Ако имотите, предмет на делбата, позволяват съставяне на дялове и теглене на жребий, съдът, въз основа на експертиза, съставя проект за разделителен протокол с обособените дялове, който след обсъждане със страните се обявява за окончателен. След това се пристъпва към теглене на жребий, за да се определи кой дял ще получи всеки от съделителите;
• Когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно (например при съществена разлика в стойността на имотите и различни дялове на съделителите), съдът може сам да разпредели имотите, допуснати до делба, между съделителите. При този способ съдът се ръководи от различни критерии – квотите на страните, вида и предназначението на имотите, кой съделител е правил значителни подобрения в даден имот и др.
• Един от най-често срещаните и важни способи, с който приключва делбата, е възлагането на неподеляемо жилище, което е предмет на делба. Този способ е приложим само за жилищен имот, който е неподеляем, т.е. от него не могат да се обособят самостоятелни жилища.  

Законодателят предвижда определени предпоставки, при които е допустимо възлагане на неподеляем недвижим имот, предмет на делбата:

• При възникване на съсобствеността от наследяване: Сънаследник, който е живял в имота при откриване на наследството (към момента на смъртта на наследодателя) и не притежава друго собствено жилище, може да поиска имотът да му бъде възложен, като заплати дяловете на останалите в пари. Ако няколко наследници отговарят на тези условия и предявят претенции, предпочита се този, който предложи по-висока цена в проведено от съда наддаване; или
• При прекратена съпружеска имуществена общност – СИО: Жилището може да бъде възложено на бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, ако той няма друго жилище.

Ако никой от посочените способи за приключване на делбата не е приложим, съдът пристъпва към изнасяне на неподеляемия имот на публична продан. Това е крайният способ, който се прилага, когато имотът е неподеляем и не може да бъде възложен на никого от съделителите по реда на чл. 349 ГПК. В този случай имотът, предмет на делбата се изнася и продава на публична продан, а получената сума се разпределя между съделителите съобразно техните квоти.

Особености в производството по втората фаза на делбата. Във втората фаза на делбата съделителите могат да предявят и своите имуществени претенции. Това са т.нар. претенции по сметките, които са свързани с реализирани доходи, направени разходи и/или подобрения в общия имот, предмет на делбата.

Най-честите хипотези за предявени претенции по сметките са:

• В претенциите по сметките може да бъде включено напр. обезщетение за лишаване от ползване, ако един от съсобствениците е ползвал имота изцяло, лишавайки останалите съсобствениците от тази възможност;
• Искания свързани с реализирани доходи от делбения имот, като напр. наеми от общия имот;
• Искания за платени общи задължения – напр. данъци или необходими разноски за запазване на имота;
• Подобрения в имота, които са увеличили стойността му – напр. ремонт;
• Други – съобразно конкретния казус и отношенията на съсобствениците.

Тези претенции трябва да бъдат предявени най-късно в първото съдебно заседание след допускането на делбата.

Процесът по съдебна делба е сложен, формален и включва множество специфични правила и срокове, чието пропускане може да доведе до необратими последици за вашите права. Независимо дали се стремите към доброволно споразумение или се подготвяте за съдебен процес, за защитата на вашите права и интереси е препоръчително да потърсите квалифицирана помощ от адвокат.

* Настоящата статия има информативен характер и не замества индивидуалната консултация с адвокат, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.

The post Как да прекратим съсобственост: Кратък пътеводител за делба на съсобствени имоти appeared first on Адвокатска кантора.

Дружеството с ограничена отговорност, чийто капитал е собственост само на едно лице, се нарича еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Въпреки че търговското дружество е самостоятелен правен субект, законодателят е предвидил особена хипотеза за прекратяване на ЕООД поради смърт на едноличния собственик на капитала. В този случай, прекратяването на дружеството не настъпва автоматично, а е обусловено от липсата на разпоредба в учредителния акт за продължаване и от това дали наследниците не са заявили желание да продължат дейността (чл. 157, ал. 1 ТЗ).

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ТК на ВКС, смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като правното действие зависи от наличие на две отрицателни предпоставки: да не е предвидено друго в учредителния акт и наследниците да не са заявили продължаване. Липсата на изявление в този смисъл води до състояние на висящност, което е пречка за настъпване на прекратяване на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ. Следователно, дружеството не може да се счита за прекратено от датата на смъртта, а настъпването на прекратителното основание се отлага до изясняване на волята на наследниците или до настъпване на друго законово основание. Дали наследниците желаят да продължат дейността зависи от тяхната лична преценка. Това желание обичайно е изразено в писмена форма, чрез решение, с което един или всички наследници приемат дяловете и поемат управлението на дружеството.

От друга страна, мълчаливото бездействие на наследниците не е равнозначно на прекратяване, но ако в срок от три месеца след смъртта не бъде вписан управител, възниква правна възможност за прекратяване по съдебен ред. Съгласно чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, по иск на прокурора, съдът може да прекрати дружеството поради липса на вписан управител, тъй като смъртта на управителя се приравнява по правни последици на липса на вписан такъв. Причините, поради които дружеството е без управител, са ирелевантни. Важно е да се отбележи, че дори при започнала ликвидация, наследниците могат да вземат решение за възобновяване на дейността, ако не е започнало разпределение на имуществото. Съгласно чл. 274, ал. 1, изр. последно от ТЗ, с единодушие наследниците могат да решат да продължат дейността на прекратеното дружество, а ликвидаторът е длъжен да подаде заявление за вписване на това решение.

Интерес представлява хипотезата, при която дружеството разполага с активи, но наследниците не са проявили интерес, включително поради неосведоменост. В такъв случай, ликвидаторът има задължение да осребри имуществото, събере вземанията и погаси задълженията на дружеството. От стойността на осребреното имущество се изплаща и дължимото възнаграждение на ликвидатора. В края на процеса се съставя ликвидационен баланс, от който се вижда каква сума, в парично изражение, следва да бъде разпределена между наследниците. При всички случаи наследниците не следва да се дезинтересират от дружеството, чийто капитал е бил собственост на наследодателя, за да не се стигне до принудителна ликвидация, а да се обърнат своевременно към адвокат, който да ги консултира относно възможностите за продължаване на дейността или доброволно прекратяване (ликвидация) на дружеството с минимални разходи във връзка с осребряване на дружественото имущество.

* Тази информация има общ характер и не замества консултацията с адвокат, която би била съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, може да се свържете с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.

The post Последици от смъртта на едноличния собственик на капитала appeared first on Адвокатска кантора.

Въведение

Смъртта е онзи правно значим факт, с настъпването на който имуществото на едно лице преминава в патримониума на неговите наследници. В българското законодателство няма легално определение за понятието наследство. Този неутрален законодателен подход е логичен, доколкото не могат да бъдат изброени изчерпателно всички права, задължения и фактически отношения (Malchev, 2019), с които са обвързани с патримониума на наследодателя към момента на откриване на наследството.

Динамиката на обществените отношения може да доведе до правно регулиране и създаване на нови имуществени и неимуществени права, които да влизат в състава на наследството, а други да бъдат изведени извън гражданския оборот и съответно изключени от него. В контекста на изложеното и пренесено на плоскостта на достиженията на техниката и науката се появиха нови обекти и явления, за които се поставят множество въпроси относно това дали същите са защитени от закона и дали влизат в състава на наследството. Доколкото от практиката и волята на пазарните субекти същите имат определена измерима в пари стойност, те са известни още под наименованието “дигитални активи”.

1. Дигитални активи

Дигитализацията променя света по начин, по който не сме подозирали. Все повече хора влизат в обществени отношения в една виртуална среда, опосредена от информационните технологии, в която създават блага, акумулиращи стойност. В националното и наднационалното право не съществува унифицирано легално определение за дигитални активи. Понятието е доктринерно и се извлича от характерните особености на възникващите за субектите особени имуществени права върху тези нови явления.

Дигиталният актив е особено имуществено право. Той съществува само във виртуална среда и представлява цифров запис със субективна стойност, притежаващ качеството наследимост. Последният белег – наследимост, е от съществено значение, доколкото дигиталните активи влизат в състава на наследството, което е  съвкупност от права, задължения и фактически отношения, образуващи масата на наследството.

От гледна точка на правото, всяко лице потребител на дигитални услуги в възможно да притежава определени дигитални активи, които могат да бъдат наследени.

Особеното при дигиталните активи е, че те представляват електронни, цифрови записи и могат никога да не съществуват като обект в реалния живот. Тази специфична тяхна природа тепърва ще повдига въпроси, свързани с възможността да бъдат включени в наследствената маса, начина на тяхното управление или дори включването им в делбеното производство. Разграничителен критерий дали едно технологично явление е дигитален актив, е дали правото го е регулирало и е свързало с неговото съществуване възникването на определени права за субектите. Настоящото изследване акцентира върху някои от възможните дигитални активи, които могат да бъдат обект на наследяване. Не е възможно изчерпателно да бъдат посочени всички дигитални активи, които биха могли да бъдат наследени. Преценката за всеки актив е индивидуална и зависи от това дали оценяем в пари, дали е правно регулиран и дали притежава качеството наследимост.

2. Видове дигитални активи

Криптовалутите, основани на блокчейн технология, представляват такъв дигитален актив. Едни от най-популярните видове криптовалути са биткойни, етери и лайткойни (Varbanova, 2019). Особеното при тези дигитални активи е, че те представляват цифров запис в платформа, в която притежателят на определено количество криптовалута има дигитален портфейл. Стойността на една единица от съответната криптовалута е субективна, зависи от доверието на потребителите към нея, сравнимо с конвенционалните валути – евро, щатски долар, британска лира и т.н., броя на издадените единици криптовалута и възможностите за реализиране на определени сделки посредством нея. Един от основните фактори за формирането на разменния курс на криптовалутата спрямо фиатните пари е търсенето и предлагането.

Динамиката в обществените отношения показва, че криптовалути се използват за придобиване на реални имущества (напр. придобиване на движима вещ). В този случай страните придават определена субективна стойност на криптовалутата и заменят един актив с друг – в посочения пример криптовалута срещу вещ.

Възможността една единица криптовалута да бъде превърната във фиатни пари е посредством размяната й в определени платформи за търговия с криптовалута или чрез прехвърлянето й в контрол на конкретен субект – директно от един криптопортфейл в друг. Между титуляря на платформата, която е изградила и поддържа криптопортфейла и потребителя, който има записани определени единици от криптовалутата, съществува облигационно отношение (Tsankova, et al. 2014). Доколкото правото на страната по това облигационно отношение има имуществена стойност и не е от категорията на intuitu personae права, то следва да е наследимо. Правото върху криптовалута по същество е делимо. Технологията позволява един биткойн да бъде разделен до осем десетични знака, т.е. най-малката единица, която може да бъде обработена при единична трансакция, е 0,00000001 биткойна. В този смисъл, допустимо е наследниците на лицето да поискат притежаваните от него биткойни да бъдат разпределени и прехвърлени в техните индивидуални криптопортфейли, съобразно притежаваните от тях идеални части от наследството. Всяка платформа сама определя общите си условия и какви документи следва да представят наследниците във връзка с откритото наследство. Обичайно практиката е всеки от наследниците да открие свой собствен криптопортфейл и всеки от сънаследниците да получи припадащия му се дял от наследената криптовалута.

Основният практически проблем, който възниква, е знанието за притежаването на криптопортфейл от наследодателя, т.е. за съществуването на облигационното отношение между него и платформата, осъществяваща записите по портфейла. Липсата на информация у наследниците би довела до състояние, при което те не знаят за съществуването на дигиталните активи, които наследяват. Възможни са различни решения – отпечатване ключа за портфейла и физическото му съхраняване в документацията на наследодателя, използване на специализиран софтуер, който уведомява посочено от наследодателя лице за притежаваните от него акаунти, предоставяне на информация за определени ресурси на трети лица, и т.н. Тези решения обаче са чисто практически и не намират законодателна опора, а това може да затрудни упражняването на отделни права от наследниците.

Друг интересен практически пример е широкото използване на водещата платежната система “PayPal”. В нея макар да се обработват записи за притежавани фиатни пари, те остават винаги като електронни записи. PayPal има изготвени стандартни общи условия, които съдържат правила за действие при смърт на титуляра на акаунта . Основният проблем, който може да възникне е, че в общите условия е предвидено, че изпълнителят на завещание следва да уведоми PayPal за смъртта на титуляра на акаунта, съответно да представи доказателства, че е изпълнител на завещанието. Наследодателите рядко създават приживе завещания, общо по-рядко въобще предвиждат как ще се наследят активите му при на смърт. При това положение дори и да има завещателни разпореждания, дигиталните активи сякаш остават извън тях. В случай че наследодателят не е оставил завещание, то наследникът по закон трябва да представи официален документ, който го легитимира като такъв – например удостоверение за наследници. При положително становище от PayPal, на наследника се изплащат по банкова сметка всички суми от виртуалния акаунт на починалия наследодател. Системата не предвижда друг начин за изплащане на сумите, натрупани по виртуалния акаунт в PayPal, поради което банковите сметки на наследодателя, свързани с PayPal акаунта, не следва да се закриват преди да е приключила процедурата пред PayPal. Ако обаче PayPal откаже да изплати сумите, би следвало наследниците да насочат претенцията си към платежната система на основание факта на наследяването.

Обект на наследяване може да бъде и притежавано от наследодателя право върху домейн име (домейн). Домейн името представлява буквено-цифровата асоциация на даден ресурс или устройство в Интернет (Dimitrov, 2014). Докато техническите характеристики на домейн имената не будят дискусии (Dimitrov, 2014), дискусионен е правният им характер.

Една от теориите е, че домейн името представлява невеществена интелектуална собственост, но тази теория мъчно може да бъде споделена в светлината на българското материално право. В националното ни право няма норми, които да уреждат правата, свързани с домейн имената. Практически за получаване на правото върху домейн име субектът-заявител сключва договор с регистър на домейн имената . Този договор е ненаименуван, но може да се квалифицира като договор за предоставяне на услуга на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия. В рамките на договорната свобода, съгласно нормата на чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. За страните възникват права и задължения – за регистранта – да заплати сумата за съответния домейн, а за регистъра – да поддържа съответна адресация на наименованието на домейн името спрямо посочения от регистранта IP адрес в интернет, за срока на договора. Създадената облигационна връзка не се разкъсва със смъртта на заявителя. Напротив, договорът продължава да обвързва регистъра и правоприемниците на заявителя, тъй като облигационното право е имуществено, не е от категорията на личните права, които се прекратяват със смъртта на титуляра им и поради това е наследимо.

По отношение на домейн имената от областта .bg, в Бълария се поддържа регистър от Регистър.БГ, който е утвърдил общи условия за регистрация. В тях обаче няма разписани правила какво ще е поведението на регистъра при смърт на заявителя – как се осъществява смяната на титулярството на правото върху домейн, как се извършва управлението на домейна и не на последно място какви са последиците от управление на домейна само от единия от наследниците. За разлика от криптовалутите, правото върху домейн името е неделимо. То същества само спрямо конкретна цифрово-словесна форма и е уникално.

Самото домейн име обичайно не съществува самостоятелно, а често насочва към интернет ресурс, където е разположено дигитално съдържание, което може да е обект на права, различни от правата върху домейн името. Така например домейнът може да сочи към интернет страница, на която да са разположени авторски произведени (Dimitrov, G.) – аудио–визуални файлове, литературно произведение, дизайн и др дигитални обекти. Тези дигитални обекти, обаче, може да са обект на самостоятелна правна закрила. Така например може да се закрилят като обекти на авторско право  или като марки. В този случай наследяването им е различното от наследяването на правото върху домейн името.

При наследяването на права върху домейн проблем би възникнал с начина на управление на домейна, тогава когато между наследниците липсва съгласие или някой от тях не желае домейн името да продължи да бъде поддържано и администрирано.

Дали даден дигитален актив може да бъде наследен, т.е. притежава ли качеството наследимост, е въпрос на преценка във всеки конкретен случай. Общият практически проблем в областта на наследяването на дигитални активи възниква основно във връзка с узнаването от страна на наследниците за съществуването му.

Дигиталните активи се обективират в електронна форма върху някакво външно устройство (напр. мобилно устройство, твърд диск на компютър), в облачно пространство достъпно посредством облачна услуга или въобще чрез някаква достъпна технология. Достъпът до такива активи, обаче, обичайно е защитен с някакво тайно знание (напр. потребителско име и парола) или с някаква специфична физиологична даденост (напр. пръстов отпечатък, глас, биометрия на лице и др.). Самият дигитален актив може да бъде и криптиран посредством различни криптографски алгоритми, при които без знанието на автентифициращата информация, е невъзможно да бъдат декриптирани и достъпени. В тази връзка се поставя въпросът как се достъпват активите е много сложен и се преценява във всеки конкретен случай, в зависимост от използваната технология.

Интересен въпрос се поставя относно наследимостта на дигитални активи – акаунт, акумулиращ имуществени права. Поначало правото върху акаунт в платформа е лично право и в общия случай би следвало да е ненаследим. Въпреки това, определени платформи дават възможност на наследниците да получат достъп до определен ресурси, съдържащи се в акаунта на наследодателя. Google например, урежда възможност как доставчикът на услугата ще процедира с потребителски акаунт, в случай, че потребителят е неактивен за дълъг период от време. Възможните опции са потребителският акаунт да бъде изтрит или данните от него и съдържащата в него информация да бъде споделена с трето, доверено лице, посочено от титуляря на акаунта. Ако потребителят не се е възползвал от тази възможност, Google има създадена нарочна процедура за подаване на заявка при починал потребител. В този случай възможностите за наследниците са лимитирани – акаунтът да бъде закрит, да получат информация за налични средства на потребителския акаунт и да получат достъп до данните от акаунта. Процедурата е свързана с представяне на документи, удостоверяващи смъртта на титуляря на акаунта и качеството наследник на заявителя, но зависи от субективната преценка на доставчика на услугата и може да завърши с отрицателен отговор. В изследвания случай, обаче, не говорим за наследяване в общия смисъл на това понятие, а за определени права, от които наследниците могат да упражнят, доколкото не се касае за разкриване на тайната на кореспонденцията.

С оглед на всичко изложено става ясно, че наследяването на дигитални активи поставя много трудности. Те могат да произтичат както относно узнаването за съществуването им от страна на наследниците, така и по отношение на достъпът до тези активи, но също и по отношение на установяването на тяхната “наследимост” от гледна точка на правото.

В тази връзка се поставя и въпросът как приживе наследодателят да уреди наследяването на притежаваните от него права върху дигитални активи. Законодателят не дава отговор на този въпрос, но саморъчното завещание изглежда неподходящ и не адаптиран към новите обществени отношения правен инструмент, доколкото за да се осигури достъп на наследниците, в него трябва да е разкрита тайната на всички всички потребителски имена и пароли, ключове към криптопортфейли и други, което  поставя имуществото на наследодателя в риск приживе. От друга страна, няма законодателно решение, което да регулира завещаване на дигитални активи и как информацията, свързана с тях да бъде достъпна за наследниците. От практическа гледна точка е възможно наследодателят да избере да съхранява информацията, свързана с притежаваните от него дигитални активи, при доверен адвокат или при ексроу-агент, който има задължение след смъртта му да уведоми наследниците за оставената в негово държане информация. Някои платформи, предоставящи услуги по поддържане и администриране на криптопортфейли, издават трети ключ, който се отпечатва на хартия и при предявяването му платформата осигурява достъп на държателя му до криптопортфейла на наследодателя. Преценката как ще се разпореди с активите си по повод на смърт е изцяло на притежателя на дигиталните активи. Поради липса на законодателно решение, наследодателят може да се възползва от различни софтуерни продукти, които имат за цел да съхранят информация за притежаваните от него акаунти и при неговата смърт да изпратят информация до посочено от него трето лице, с указания как да се разпореди с дигиталните му активи.

Заключение

Наследственото право има за предмет регулирането на онези имуществени отношения, които са свързани с факта на смъртта и преминаването на правата на наследодателят в патримониума на неговите наследниците. Достиженията на науката и техниката ни дават един нов, различен поглед върху понятието наследствено имущество и какво представлява то. Съществуването на дигиталните активи е ново предизвикателство, което тепърва ще поставя въпроси свързани с начина на упражняване на наследствените права при дигитално наследство, управлението на дигиталните активи и начина, по който се реализира наследственото право на всеки наследник, спрямо оставеното дигитално наследство.

References

1. Dimitrov, G. (2014) Pravo na informatsionnite i komunikatsionnite tehnologii. Grazhdanskopravni aspekti. Chast 1., „Pravo i internet“ fondation
2. Dimitrov, G. (2014) Avtorsko pravo i e-kontent, „Za bukvite – o, pismenehy” publishing
3. Malchev, M. (2019) Iskat za nasledstvo kato sredstvo za zashtita na pravoto na nasledyavane, Ciela pub., p.85
4. Tsankova, Ts., Mateeva, Ek., Markov, M., Petrov, V., Tanev, D. i Georgiev, I. (2016) Zakon za nasledstvoto. Nauchnoprilozhen komentar, IK Trud i pravo, Sofia, p.73
5. Varbanova, G. (2019) Legal aspects of cryptocurrency trading, The law and the business in the contemporary society. Actual Legal Challenges in the Economics, University of Economics – Varna, pp 261-269
6. PayPal terms and conditions, available on:  https://www.paypal.com/us/smarthelp/article/How-do-I-close-the-PayPal-account-of-a-relative-FAQ1694
7. Register.BG terms and conditions, available on: https://www.register.bg/

• докладът е публикувана в сборник доклади на Юбилейната международна научна конференция „Икономическа наука, образование и реална икономика: развитие и взаимодействия в дигиталната епоха“, посветена на 100 години от създаването на Икономически университет – Варна

The post Дигитални активи и дигитално наследство appeared first on Адвокатска кантора.