БУЛСТАТ: 177492846; Адрес: гр.Варна, ул.”Дрин”№10, ет.1

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводство, Еднолично адвокатско дружество “Върбанова” публикува ГФО за 2025 год.
Дружеството не подлежи на задължителен независим финансов одит и не е задължено да изготвя доклад за дейността.

The post Годишен финансов отчет за 2025 год. на Еднолично адвокатско дружество “Върбанова” appeared first on Адвокатска кантора.

Какво представлява квалифицираният електронен подпис?

Съгласно чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, издадено от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги. Правната сила на КЕП е уредена императивно в чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, съгласно който квалифицираният електронен подпис има правна сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ препраща към легалната дефиниция на квалифициран електронен подпис по чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Когато нормативен акт изисква писмена форма, тя се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, освен в случаите, в които законът изисква квалифицирана писмена форма или държането на документа или на екземпляр от него има правно значение, т.е. когато самият закон изключва приложението на електронната форма. С Регламент (ЕС) 2024/1183 рамката на eIDAS беше актуализирана и допълнена с европейския портфейл за цифрова самоличност, но принципите относно квалифицирания електронен подпис и отговорността на титуляря се запазват.

Изискването за „единствен контрол“ – доверието в КЕП

Цялата правна конструкция на електронен подпис почива върху презумпцията, че само подписващият има достъп до данните за създаване на подписа. Съгласно чл. 26, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 усъвършенстваният електронен подпис (какъвто по дефиниция е и квалифицираният) се създава чрез данни за създаване на електронен подпис, които подписващият може да използва с висока степен на доверие единствено под свой контрол. Съгласно чл. 18, т. 1 ЗЕДЕУУ (нов – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) лице, различно от титуляря, няма право на достъп до данните за създаване на електронния подпис, електронния печат и електронния времеви печат. Това е изрична законова забрана, а не просто препоръка за добра практика. Предоставянето на смарт картата, USB токена, ПИН кода или достъпа до облачния/мобилния КЕП на трето лице – счетоводител, служител, роднина, съдружник, представлява нарушение на тази забрана. Отделно от това, задължението за опазване на средството за подписване произтича и от общите условия на квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги, които титулярят приема при издаването на удостоверението.

Правните рискове: какво може да се случи, ако дадете КЕП на друг

Обвързвате се с чужди волеизявления

Електронният документ, подписан с Вашия КЕП, се ползва с доказателствена сила и се презюмира, че съдържащите се в него изявления са направени от Вас. Договори, декларации, заявления към институции, т.е. всичко, подписано от третото лице с Вашия КЕП, поражда правни последици директно във Вашата правна сфера.

Законът Ви лишава от възможността да оспорите авторството

Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, не може да оспори спрямо адресата/получателя авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ, когато той е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. С други думи, предоставяйки подписа си, Вие губите по силата на закона правото да възразите пред насрещната страна, че не Вие сте автор на изявлението, като документът Ви обвързва така, както ако Вие сами сте го подписали. Законът предвижда ограничение на тази непротивопоставимост. Съгласно чл. 18а, ал. 2 ЗЕДЕУУ забраната за оспорване по ал. 1, т. 2 не се прилага от деня, в който адресатът получи уведомление, че електронният документ не изхожда от автора, съответно от титуляря – затова незабавното писмено уведомяване на насрещната страна при злоупотреба е от решаващо значение.

Финансови, данъчни и търговски рискове

С КЕП се извършват действия с пряк имуществен ефект – например електронно банкиране, подаване на декларации пред НАП и НОИ, заявления до Търговския регистър и регистър БУЛСТАТ, електронни обществени поръчки, разпореждания с вземания. Недобросъвестно трето лице с достъп до Вашия КЕП може да поеме задължения от Ваше име, да промени обстоятелства по партидата на дружеството Ви или да декларира неверни данни, а правните последици ще настъпят във Вашата правна сфера като титуляр. Необходимостта друго лице да извършва правни действия от Ваше име не се решава с предаване на подписа, а с упълномощаване. Пълномощникът подписва със своя собствен КЕП, като представителната власт се учредява с пълномощно и се заявява пред съответната институция. Пред НАП например упълномощаването за ползване на електронните услуги става с изрично заявление или нарочно пълномощно, а упълномощеното лице използва собствения си квалифициран електронен подпис. Така всяко изявление има ясен автор и отговорността е персонализирана.

Какво да направите, ако вече сте предоставили КЕП на трето лице или подозирате злоупотреба

Поискайте незабавно спиране или прекратяване на квалифицираното удостоверение от Вашия доставчик на удостоверителни услуги – това е първата и най-спешна стъпка. Доставчикът е длъжен да спре действието на удостоверението по искане на титуляря за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа (чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗЕДЕУУ), а искане може да направи и лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на частния ключ (чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗЕДЕУУ).

Уведомете институциите и контрагентите, пред които подписът е могъл да бъде използван (банка, НАП, Търговски регистър).

Потърсете квалифицирана правна помощ, своевременното оспорване на неавтентични електронни документи и правилното процесуално поведение са решаващи за защитата на правата Ви.

Може ли счетоводителят ми да ползва моя КЕП?

Не. Правилният ред е упълномощаване, при което счетоводителят подписва със собствен КЕП въз основа на пълномощно, заявено пред съответната институция. Предоставянето на Вашия подпис нарушава изискването за единствен контрол по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и Ви излага на всички описани по-горе рискове.

Документ, подписан с моя КЕП от друго лице, обвързва ли ме?

По правило да. Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ титулярят не може да оспори спрямо адресата/получателя авторството, титулярството, създаването и изпращането на електронния документ, когато той е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране. Непротивопоставимостта отпада занапред едва от деня, в който адресатът получи уведомление, че документът не изхожда от титуляря (чл. 18а, ал. 2 ЗЕДЕУУ), а също не се прилага, когато адресатът не е положил дължимата грижа (чл. 18а, ал. 3 ЗЕДЕУУ).

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.

Настоящата статия има информативен характер и не представлява правен съвет или консултация. Нормативната уредба е съобразена с действащото законодателство към датата на публикуване.

The post Защо не трябва да предоставяте електронния си подпис (КЕП) на трети лица? appeared first on Адвокатска кантора.

Съдържанието на чат кореспонденцията и имейлът могат да представляват и да се третират като електронни документи. Съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS), изменен с Регламент (ЕС) 2024/1183, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма – текст, звук, образ или аудио-визуален запис. А чл. 46 от Регламента изрично постановява, че доказателствената стойност на електронния документ не може да бъде отречена единствено на основанието, че той е в електронна форма. Имейлът има и собствено легално определение – § 1, т. 11 от ДР на ЗЕС. Доказателствената сила на електронния документ зависи от това дали той ще издържи на оспорване.

Автентичност и истинност – две различни неща

При електронните документи често се смесват два различни въпроса. Първият е дали електронното изявление действително изхожда от лицето, посочено като негов автор. Това е въпросът за автентичността. Вторият е дали представеният електронен документ се ползва с интегритет, т.е. дали неговото съдържание е пълно, непроменено и отразява разменените между страните електронни изявления.

Когато се оспорва авторството на електронния документ, приложение намира производството по чл. 193 ГПК. В този случай съдът изследва дали документът действително произхожда от соченото за негов автор лице, включително чрез какво устройство, профил, електронен адрес, приложение или друг технически способ е създадено или изпратено съответното електронно изявление.

Различна е хипотезата, при която не се оспорва кой е авторът или участникът в електронната комуникация, а се твърди, че представеното съдържание е непълно, редактирано, изтрито, извадено от контекст или по друг начин не отразява вярно електронния документ в първоначалния му вид. Тогава спорът не се свежда до авторството, а до цялостта и достоверността на съдържанието. В тези случаи съдът може да използва всички допустими процесуални способи за проверка – включително съдебно-техническа експертиза, оглед на устройство, изследване на метаданни, архиви, резервни копия и свидетелски показания, когато те са допустими по общите правила на процеса.

Кой какво трябва да докаже

Като общо правило тежестта да докаже авторството носи страната, която желае да се ползва от електронния документ. Тя трябва да установи, че съобщенията изхождат именно от посочените лица и че кореспонденцията е водена между тях.

Тук се крие и съществен практически капан. При обикновения електронен подпис и усъвършенствания електронен подпис правната им сила е приравнена на саморъчния подпис само ако това е уговорено между страните или ако съгласието може да се изведе от недвусмислени конклудентни действия, от които ясно следва, че страните са приели този начин на подписване и обмен на електронни документи – чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

Различно е положението при квалифицирания електронен подпис. Той е приравнен на саморъчен подпис по силата на закона – чл. 25, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Именно затова електронните документи, подписани с квалифициран електронен подпис или снабдени с други квалифицирани удостоверителни услуги, могат да осигурят значително по-висока степен на доказателствена сигурност от обикновения неподписан електронен документ.

Технологичните особености на различните средства за електронна комуникация

От доказателствена гледна точка различните технологии не са равностойни.

SMS съобщенията по правило са по-лесни за проследяване от гледна точка на трафичните данни, тъй като могат да бъдат свързани с конкретни номера и времеви периоди.

Чат приложенията за инстантна комуникация са по-сложни. При част от тях съобщенията могат да бъдат редактирани или изтривани, като следите от тези действия невинаги са видими за участниците в кореспонденцията. Видимата за участниците история невинаги позволява пълно възстановяване на първоначалното съдържание само чрез преглед на приложението, а в някои случаи е необходимо техническо изследване на устройството, базата данни или наличните архиви. При някои приложения се визуализира само потребителско име и профилна снимка, но не и мобилният номер, което отваря възможност за внушаване на чуждо авторство – два профила с еднакво име и снимка, но различни асоциирани номера. WhatsApp използва криптиране „от край до край“, поради което самата компания по правило не може да предостави съдържанието на кореспонденцията.

Екранната снимка (screenshot) не може да се приеме автоматично за автентичен електронен документ. Метаданните ѝ могат да имат значение за установяване кога и с кое устройство е генерирана, но също така и дали е била обработвана с графичен софтуер. Тук е важно да се знае, че платформи като Facebook, Instagram и WhatsApp често премахват или променят част от метаданните на споделените изображения, включително EXIF данни, с оглед защита на личните данни и оптимизация на файловете – т.е. споделеният файл може вече да е „изчистен“ от информацията за произхода си.

Затова при спор обикновено е необходима съдебно-техническа или компютърно-техническа експертиза, която да установи между кои лица, профили, номера и устройства е водена кореспонденцията, дали има архив, дали screenshot-ът е автентичен и дали съдържанието не е манипулирано.

Съгласието на адресата

Важен, самостоятелен въпрос, който често се пренебрегва е дали лицето е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления (чл. 5 от ЗЕДЕУУ). Съгласието може да е изрично или да се изведе от недвусмислени конклудентни действия – например когато едно лице само предостави профила си във Viber или Skype в отговор на обява за услуга. Липсата на такова съгласие може да има значение за доказателствената стойност на кореспонденцията, за преценката дали този канал е бил приет като средство за комуникация и за настъпването на правни последици от електронното изявление.

При записите (аудио, видео) на преден план излиза и неприкосновеността на личния живот по чл. 32 от КРБ. Тук съдебната практика постепенно се развива, като започва да приема, че значение има дали лицето е дало съгласие към момента на извършване на записа, а не дали впоследствие се съгласява записът да бъде възпроизведен или изгледан в рамките на съдебния процес. Наред с това съдът следва да извърши преценка и за баланса между правото на личен живот и необходимостта от защита на други права и законни интереси. Този баланс е особено важен при производства, свързани с домашно насилие, защита на деца, посегателства срещу личността или други отношения, при които засегнатите права се ползват с повишена степен на закрила. В тези случаи записът не следва да се отхвърля автоматично само поради липса на или при липса на последващо съгласие за използването му в процеса, а да се преценява конкретно, с оглед начина на създаване, съдържанието, целта на представянето му и значението му за установяване на релевантните факти.

Как да съхраните доказателството

Най-честата грешка е разчитането единствено на екранна снимка и заличаването на оригинала. Препоръчително е:

1. да се запази оригиналното устройство и наличната база данни/архив на приложението, а не само screenshot;
2. при риск доказателството да бъде изгубено или събирането му впоследствие да се затрудни, да се поиска обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 ГПК – този ред позволява своевременна проверка на електронния документ, включително чрез експертиза, и дава възможност насрещната страна да заяви своите оспорвания;
3. съдържанието да се удостовери чрез констативен протокол от нотариус по чл. 593 ГПК, като се има предвид, че нотариалният протокол удостоверява извършените от нотариуса действия и възприятия, но не прави неоспорими нито източника, нито авторството, нито съдържанието на електронната кореспонденция. Рискът при този способ е, че нотариусът обичайно възприема визуализирано съдържание на екран или в профил/приложение, без да извършва техническо изследване на устройството, метаданните, базата данни, архивите или възможните следи от редактиране и манипулация. Затова при последващо оспорване нотариалният протокол може да се окаже недостатъчен сам по себе си и да се наложи назначаване на съдебно-техническа експертиза.

Изводът

Водената кореспонденция чрез Viber, Messenger, WhatsApp или имейл може да представлява електронен документ и да бъде пълноценно доказателство в съда. Дали ще бъде кредитирана зависи от това дали ще издържи проверката за автентичност, цялост и достоверност на съдържанието, както и дали е била надлежно съхранена. За отношения с по-висока стойност най-сигурният подход остава използването на електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, снабдени с квалифициран времеви печат или изпратени чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща – защото законовите презумпции при тях значително улесняват доказването и поставят оспорващата страна в позиция да оборва фактите, удостоверени чрез съответната квалифицирана удостоверителна услуга.

Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“, гр. Варна, предоставя правни консултации, съдействие при подготовка, преглед и оспорване на електронни документи, както и процесуално представителство по дела, в които се използват чат кореспонденция, имейли, електронни изявления, електронни подписи, електронни доказателства и съдебно-технически експертизи. Кантората консултира клиенти относно доказателствената стойност на съобщения от Viber, Messenger, WhatsApp, SMS и имейл, начина на тяхното съхранение, представяне и оспорване в съдебен процес, както и относно рисковете при използване единствено на екранни снимки. За адвокат във Варна с опит в областта на електронните документи, електронните доказателства и защитата на права в съдебни производства, свържете се с кантората ни.

The post Може ли чат от Viber, Messenger, WhatsApp или имейл да се използва като доказателство в съда? appeared first on Адвокатска кантора.

Фактическа рамка на казуса:

Двама съдружници притежават дялове в ООД, като единият държи 70%, а другият 30%. Управлението е съвместно. В контекста на влошени отношения между тях единият съдружник свиква общо събрание с дневен ред, включващ освобождаване на другия като управител. Поканата е изпратена по електронна поща на имейл адреса, посочен изрично в дружествения договор. Адресатът не се явява на събранието. Взема се решение за освобождаване на управителя. Месеци по-късно, след заявяване за вписване на промяната в Търговския регистър, освободеният управител предявява иск с два петитума: нищожност на решенията като „липсващи“ (невзети) и при условията на евентуалност – иск за отмяна на решенията по чл. 74 ТЗ.

Имейлът като надлежна покана за свикване на общо събрание на ООД:

Ищецът оспорва, че изпращането на покана на електронен адрес представлява редовен способ за свикване на общото събрание, позовавайки се на изискването за писмена покана по чл. 138 и чл. 139 ТЗ.

Защитната позиция на ответника се основава на три взаимосвързани аргумента:

Първият е принципът на договорната автономия, приложим в рамките на дружествения договор. Когато той съдържа специална уредба относно реда за свикване на общото събрание, тази уредба има предимство пред общите правила на Търговския закон. В конкретния случай дружественият договор предвиждаше недвусмислено, че поканите до съдружниците се изпращат по електронен път на електронен адрес, посочен в дружествения договор като адрес за кореспонденция. Адресът на ответната страна беше изрично вписан в дружествения договор, който е приет от оспорващия съдружник и подписан от него.

Втората линия произтича от режима на ЗЕДЕУУ. С посочването на електронен адрес в дружествения договор съдружникът е дал съгласие да получава електронни изявления по дружествени въпроси и е приел качеството „адресат на електронното изявление“ по смисъла на чл. 5 от закона. Съгласно презумпцията по чл. 10 електронното изявление се счита получено в момента на постъпването му в информационната система, посочена от адресата, тоест в сървърите на доставчика на електронна поща (в случая Gmail). Потвърждение от адресата не е необходимо, освен ако такова не е изрично уговорено, каквато уговорка в конкретния случай не съществуваше.

Третият и вероятно най-същественият аргумент е поведението на самия адресат след изпращането на поканата. В рамките на няколко дни от получаването ѝ той изпраща серия от имейли, в които настоява поканата за свикване на общото събрание да бъде оттеглена, както и заявява, че няма да присъства на датата на провеждане на събранието. Това поведение не само опровергава твърдението за незнание, но представлява фактическо потвърждение за узнаване на съдържанието на поканата и за своевременното уведомяване.

Съдът възприе тази аргументация изцяло, приемайки, че дружественият договор е предвидил конкретен ред за водене на кореспонденция, съдружникът е посочил електронен адрес за комуникация и е приел да бъде адресат на електронни изявления. Законодателната презумпция за получаване на електронното изявление в информационната система на доставчика беше приложена пряко. Поведението на ищеца след изпращането на поканата беше тълкувано като категорично доказателство за знание.

Google Maps като електронно доказателство в гражданския процес:

Най-нестандартният процесуален момент в производството, който заслужава специално внимание от гледна точка на електронните доказателства в гражданския процес, е използването на изображения от Google Maps като доказателствен източник. Свидетелят на ищеца описваше физическите характеристики на сградата и входа по начин, несъвместим с описанието на свидетелите на ответника: вратата „светла“, стената „светла“, позвъняване на „вход долу“, описание, напомнящо вход за стълбище. Съдът извърши служебна справка в изображенията на Google Maps. Установи, че офисът е на партерен етаж, вратата е от тъмна дограма, а стената е в цвят, определен като „бледокафяво“. В непосредствена близост се намираше друга врата, също от тъмна дограма, но с по-светла стена около нея. Изводът на съда беше, че описанието на свидетеля не съответства на реалната ситуация на място и показанията му не могат да бъдат кредитирани за установяване на факта, че с ищеца са позвънили именно на вратата на офиса. Допълнително изразът „вход долу“ кореспондира с описание на вход за стълбище, а не на врата на партерен офис.

Преклузивният срок и недопустимостта на иска по чл. 74 ТЗ:

Предявеният евентуален иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни беше прекратен. Защитната позиция по допустимостта беше ясна и последователна: спазването на 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ представлява условие за допустимост на иска, а не за неговата основателност. Следователно съдружник, който е редовно поканен, следва да упражни правото си на иск в 14-дневен срок от датата на провеждане на събранието.

Делото, макар и да представлява класически дружествен спор, е показателно за начина, по който електронните комуникации и електронните доказателства все по-често намират приложение в съдебния процес. За дружествата и корпоративните адвокати клаузите в дружествения договор относно реда на кореспонденция и свикване на общото събрание не са формалност. Те могат да имат пряко правно действие и при правилно формулиране да дерогират приложението на общите законови правила. Посоченият имейл адрес може да се окаже правно обвързващ, а адресатът му – задължен да получава електронни изявления. В този смисъл изпратената до съдружника покана може да се счита получена по силата на законовата презумпция, а не да бъде третирана като правно ирелевантна.

Google Maps от своя страна може да се използва като полезен инструмент в процеса на доказване. Дигитализацията не се изчерпва с електронните регистри и платформи – тя вече се проявява и в начина, по който съдът проверява фактите и оценява доказателствата.

Подобни казуси са нагледен пример как традиционните институти на търговското право постепенно се адаптират към цифровата среда. Клаузите в дружествения договор относно електронната кореспонденция между съдружниците могат да имат пряко правно действие и да дерогират общите правила на закона. Посочването на електронен адрес като адрес за кореспонденция може да доведе до приложението на презумпциите на ЗЕДЕУУ относно получаването на електронните изявления, включително покани за свикване на общо събрание на ООД. Практиката показва също, че електронните доказателства заемат все по-важно място в съдебния процес. Използването на цифрови източници като изображения от Google Maps е пример за това как съдът може да проверява факти от обективната действителност и да съпоставя свидетелските показания с визуална информация от публично достъпни платформи.

Анализът на подобни корпоративни спорове е част от практиката на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна, която работи по дела, свързани с търговски дружества, корпоративни конфликти между съдружници, оспорване на решения на общо събрание и искове по чл. 74 от Търговския закон.

The post Електронна покана за общо събрание, ЗЕДЕУУ и Google Maps като доказателство: какво реши съдът по спор с правно основание чл. 74 ТЗ appeared first on Адвокатска кантора.

БУЛСТАТ: 177492846; Адрес: гр.Варна, ул.”Дрин”№10, ет.1

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводство, Еднолично адвокатско дружество “Върбанова” публикува ГФО за 2024 год.
Дружеството не подлежи на задължителен независим финансов одит и не е задължено да изготвя доклад за дейността.

The post Годишен финансов отчет за 2024 год. на Еднолично адвокатско дружество “Върбанова” appeared first on Адвокатска кантора.

В градската среда често приемаме дърветата по улиците за даденост, без да се замисляме за потенциалните рискове. Какво се случва, когато клон падне върху лекия ни автомобил? Чия е отговорността? Какво трябва да направим при подобен инцидент и как е най-правилно да действаме?

Казусът:
На 2 юли 2024 г. един обикновен ден за нашия клиент се превръща в неприятен и съпроводен с инцидент. Неговият автомобил “Деу Матиз” е паркиран на обозначено платено място в “синя зона” на ул. “Александър Дякович” в гр. Варна. Времето е ясно и сухо. Около 15:00 часа върху колата му пада голям клон, причинявайки ѝ сериозни щети.

В такава житейска ситуация най-правилното е да бъде подаден сигнал до РДПБЗН – Варна, чийто екип пристига на място, за да отстрани падналия клон. Щетите по автомобила са значителни: премазан таван, спукано предно стъкло, повредена врата и други. Още по-притеснителен е фактът, че в хода на съдебния процес се установи, че живущите в района многократно са подавали сигнали към Община Варна, че дървото е опасно и трябва да бъде обезопасено.

Съдът, след като анализира всички събрани доказателства – документи, издадени от РДПБЗН – Варна, фактури за ремонта, показания на свидетели и заключения на съдебно-автотехническа и психологична експертиза – уважи предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди в пълен размер.

В решението си съставът на Районен съд – Варна подчерта, че улиците, площадите и зелените площи за обществено ползване са публична общинска собственост. По силата на редица нормативни актове общината е длъжна да организира и осъществява поддръжката и опазването на декоративната растителност на своя територия. Неизпълнението на това задължение от страна на общинските служители води до възникване на отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност е за вреди, причинени от лица, на които е възложена определена работа. В случая бездействието на служителите, отговорни за поддръжката на дърветата, е пряка причина за инцидента. Съдът приема за безспорно установено, че щетите по автомобила са пряк резултат от падането на клона.

Изключително интересен е фактът, че съдът присъди и обезщетение за неимуществени вреди (стрес и притеснение). Въпреки че ищецът не е бил в автомобила по време на инцидента, съдът прие, че преживеният шок, притеснението от възможни по-тежки последици, както и неудобството от липсата на автомобил представляват реални морални вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В крайна сметка Районен съд – Варна осъди Община Варна да заплати на пострадалия гражданин пълния размер на претендираните имуществени вреди, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инцидента, както и направените по делото разноски в пълен размер.

Този случай е важен прецедент и напомняне, че общините имат не само правото да управляват собствеността си, но и задължението да я поддържат в безопасно състояние.

Вашите права:
Ако претърпите инцидент в резултат на лоша поддръжка на общинска инфраструктура, много вероятно е вие да имате право да потърсите обезщетение.

Документирайте всичко:
При инцидент подайте незабавно сигнал до компетентния орган. Направете снимки на щетите и на причината за тях. Потърсете свидетели.

Пазете доказателства:
Запазете всички документи, свързани с инцидента, разходите ви за лечение, ремонт – фактури, касови бележки, протоколи и др..

Потърсете правата си:
Както показва този случай, можете да получите обезщетение не само за материалните щети, но и за причиненото ви неудобство и стрес.

Решението на съдa утвърждава принципа, че институциите носят отговорност за своите действия или – както е в този конкретен случай – за своето бездействие.

Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Екипът на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна е специализиран в дела за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (деликтна отговорност). Ако сте пострадали и желаете да потърсите правата си по съдебен ред, можете да се свържете с нас.

The post Община Варна осъдена да плати за паднал клон върху автомобил appeared first on Адвокатска кантора.

В динамичната бизнес среда, в която всеки ден се сключват множество сделки, а доверието между контрагенти често се приема за даденост, един проблем продължава да бъде обезпокоително актуален – неплатени парични задължения.

Независимо дали става дума за търговец, който не е получил плащане за доставена услуга или стока, или за физическо лице, отпуснало заем, неизпълнението на парични задължения поставя реален риск пред интересите на добросъвестната страна. Познаването на правните инструменти за обезпечаване и събиране на вземания е ключово за защита на правата на кредитора и за своевременно осигуряване на обезпечение на вземането му.

Преди да се пристъпи към съдебна защита, разумният подход изисква изчерпване на възможностите за извънсъдебно уреждане. Това е не само по-бърз, но често и по-малко конфликтен път, особено ако страните са търговци и желаят да съхранят търговските си отношения. В тези ситуации е препоръчително да се изпратят писмени покани и напомняния – документи с доказателствена стойност, които показват добросъвестното поведение на кредитора и често водят до доброволно плащане. Възможно е в процеса на преговори да се обсъди и разсрочено плащане на задължението, което би могло не само да съхрани търговските отношения, но и да бъде ефективно решение при временна ликвидна затрудненост на длъжника.

Когато тези стъпки не дадат резултат, спорът често бива пренасян на плоскостта на съдебното производство, като искането за обезпечение на вземането се явява наложителна стъпка и гаранция за последващо изпълнение на задължението от длъжника.

Обезпечението на бъдещ иск е един от най-ефективните способи за защита на кредитора, особено когато съществува реален риск длъжникът да се разпореди с активите си, преди да бъде постановено съдебно решение и по този начин да осуети възможността на кредитора да реализира правата си. Молбата за обезпечение на бъдещ иск следва да бъде ясна, да индивидуализира бъдещия иск и да бъде придружена от съответните писмени доказателства. Държавната такса е фиксирана – 40 лв., независимо от броя на исканите обезпечителни мерки. Съдът следва да се произнесе в деня на постъпване на молбата, като този срок е инструктивен. При уважаване на молбата се определя срок до 1 месец за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на получаване на обезпечителната заповед. Непредявяването води до служебна отмяна на мерките.

Съгласно чл. 390 ГПК, молба за обезпечение може да бъде подадена преди предявяване на иска до родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи като обезпечение. Законът предоставя на ищеца избор при определяне на местната подсъдност в зависимост от обстоятелствата по делото.

Обезпечението може да бъде допуснато и в хода на делото. Компетентен да се произнесе е съдът, пред който искът е висящ, включително и въззивната инстанция. Молбата може да бъде подадена отделно или като част от исковата молба. В този случай не се дължи допълнителна държавна такса.

Независимо дали обезпечението е на бъдещ иск или е във вече висящо исково производство, то се допуска, ако са налице едновременно следните предпоставки:

Допустимост на иска: Искът трябва да бъде процесуално допустим – с надлежна страна, в срок и със съществуващ правен интерес.

Вероятна основателност: Искът трябва да бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства. Ако по делото не са представени убедителни писмени доказателства, съдът може да допусне обезпечение при условие, че бъде предоставена гаранция. Размерът на гаранцията се определя от съда. Практиката е възприела, че обичайно тя е в размер на 10% от цената на иска. Изключение от изискването за гаранция е предвидено за държавата, държавните органи, общините и някои лечебни заведения.

Обезпечителна нужда: Налице е, когато без обезпечението изпълнението на съдебното решение би било затруднено или невъзможно. При парични искове съдебната практика е възприела становището, че обезпечителната нужда се предполага, тъй като всеки разход или разпореждане с имуществото на длъжника може да намали възможността за удовлетворяване на кредитора.

Съдът е длъжен да прецени и дали избраната мярка е пропорционална на дължимата сума и не засяга неоснователно правата на длъжника.

Най-често прилаганите мерки при парични искове са:

Запор върху банкови сметки на длъжника (ответника). Не е необходимо да се посочва номер на сметката – достатъчно е да се упомене банката. Запорът обхваща наличността към момента на уведомяването, но не и бъдещи постъпления. Ако длъжникът притежава повече от една банкова сметка, запорът се извършва чрез последователно преливане от сметка в сметка до достигане на размера на обезпеченото вземане. Обезпечението обхваща само претенцията за главница и законна лихва, но не и разноските, които са направени към момента.

Запор върху движими вещи – пр. автомобил или друг вид превозно средство, притежавани от длъжника (ответника);

Запор върху вземания на длъжника (ответника) от трети лица – банкови сметки, трудови възнаграждения, наеми;

Възбрана върху недвижими имоти, чрез която се възпрепятства прехвърлянето или обременяването на имота с тежести.

Определението, с което съдът уважава или отказва да допусне обезпечение, подлежи на обжалване чрез частна жалба. Обжалването обаче не спира изпълнението на допуснатото обезпечение. Съществува възможност за замяна на един вид обезпечителната мярка с друг.

В случаи на неплатени фактури и други парични задължения, времето и действията в начален етап са от решаващо значение. Всеки ден забавяне увеличава риска вземането да се окаже неудовлетворимо. Законодателната уредба предлага работещи механизми в полза на кредитора, но те трябва да бъдат активирани своевременно и професионално. Консултацията с адвокат още при първите признаци на забавяне на плащането е не само препоръчителна – тя може да се окаже ключова за събирането на вземането. Една навременно изготвена молба за обезпечение на бъдещ иск често е по-ефективна от дълъг съдебен процес и може да мотивира длъжника да изпълни паричното си задължение.

Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.

The post Неплатени фактури или други парични задължения: Как да защитим интересите си? appeared first on Адвокатска кантора.

Всеки ден хиляди граждани преминават по улиците и тротоарите на нашия град, доверявайки се, че те са безопасни. Но какво се случва, когато тази невидима увереност бъде разбита от небрежността на отговорните институции? Когато една обикновена разходка завърши с тежка травма, болка и дълъг път към възстановяване? В нашата практика често се сблъскваме със случаи, в които бездействието на публичната власт води до сериозни последици за обикновения човек. Ще Ви споделим историята на един такъв случай, завършил с пълна и принципна победа за нашата клиентка в дело, заведено срещу Община Варна.

История на казуса

В началото на 2024 г., докато върви по тротоара на оживен булевард, кракът на нашата клиентка пропада в разместена и хлътнала плочка. Падането е тежко, а от силната болка тя за кратко губи съзнание. Случайни минувачи ѝ помагат и викат линейка. В спешния център се установява, че пострадалата има многофрагментно счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка.

За човек, който е левичар, тази травма означава пълна загуба на независимост в ежедневието. Следва спешна операция с поставяне на титаниева плака и винтове. Разходите за интервенцията и медицинските консумативи са сериозни, но се оказват само началото на едно трудно и болезнено възстановяване. Въпреки дългата рехабилитация, пълната функция на ръката не се възвръща. Развива се усложнение – синдром на Зудек, който причинява хронична болка, парене и сериозно намалява шансовете за оздравяване. Качеството на живот на клиента ни е силно влошено. Травмата оставя дълбоки емоционални белези – тя става тревожна, потисната и изпитва страх да излиза сама. Чувства се безпомощна и в тежест на своите близки, сънят и е сериозно нарушен.

Защо Общината носи отговорност:

Убедени в правотата на нашата клиентка, заведохме иск срещу Община Варна. Общините са законово задължени да поддържат тротоарите и улиците в безопасно състояние. Бездействието в тази насока е противоправно поведение, за което те носят отговорност. В хода на делото Община Варна оспори иска, като твърдеше, че липсва причинно-следствена връзка и че вината е на самата пострадала. Представени бяха протоколи за ремонтни дейности, извършени обаче през 2020 г. – повече от три години преди инцидента.

Как се разви съдебният процес:

В хода на съдебното производство разпитахме свидетел, който е не само очевидец, но и дългогодишен служител в магазин в близост до мястото на злополуката. Той категорично потвърди, че тротоарът е бил в лошо състояние от години, със счупени,  повдигнати и хлътнали плочки, и че в участъка често падат хора (случаят на клиентката ни не е изолиран). Свидетелят потвърди, че откакто работи в района, точно там ремонт не е извършван.

Назначените съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи потвърдиха обективно тежестта на физическата травма, ограниченото възстановяване и сериозното отражение върху психиката на пострадалата. След анализ на всички събрани доказателства, Районен съд – Варна отхвърли възраженията на Община Варна и прие, че инцидентът е пряко следствие от компрометираното състояние на тротоара, за което Общината носи отговорност.

С решение от юни 2025 г. съдът осъди Община Варна да заплати на нашата клиентка:

• обезщетение за всички направени имуществени вреди, включително медицински разходи;
• обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психологически срив, като постанови, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.;
• законна лихва от датата на увреждането;
• пълния размер на направените по делото разноски.

Решението не е само компенсация за клиента ни – то е признание за преживяното страдание и ясен сигнал, че Община Варна носи отговорност за бездействието си и за неизпълнението на задължението си да поддържа пешеходната инфраструктура в безопасно за гражданите състояние. То е нагледен пример, че с правилна преценка и стратегия, последователност и събиране на релевантни доказателства, справедливостта е постижима.

Ако Вие или Ваш близък сте пострадали при подобни обстоятелства, не се колебайте да потърсите правата си и да се консултирате с адвокат.
Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.

The post От счупен тротоар до справедлива победа: как защитихме правата на наш клиент срещу Община Варна appeared first on Адвокатска кантора.

Дружеството с ограничена отговорност, чийто капитал е собственост само на едно лице, се нарича еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Въпреки че търговското дружество е самостоятелен правен субект, законодателят е предвидил особена хипотеза за прекратяване на ЕООД поради смърт на едноличния собственик на капитала. В този случай, прекратяването на дружеството не настъпва автоматично, а е обусловено от липсата на разпоредба в учредителния акт за продължаване и от това дали наследниците не са заявили желание да продължат дейността (чл. 157, ал. 1 ТЗ).

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ТК на ВКС, смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като правното действие зависи от наличие на две отрицателни предпоставки: да не е предвидено друго в учредителния акт и наследниците да не са заявили продължаване. Липсата на изявление в този смисъл води до състояние на висящност, което е пречка за настъпване на прекратяване на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ. Следователно, дружеството не може да се счита за прекратено от датата на смъртта, а настъпването на прекратителното основание се отлага до изясняване на волята на наследниците или до настъпване на друго законово основание. Дали наследниците желаят да продължат дейността зависи от тяхната лична преценка. Това желание обичайно е изразено в писмена форма, чрез решение, с което един или всички наследници приемат дяловете и поемат управлението на дружеството.

От друга страна, мълчаливото бездействие на наследниците не е равнозначно на прекратяване, но ако в срок от три месеца след смъртта не бъде вписан управител, възниква правна възможност за прекратяване по съдебен ред. Съгласно чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, по иск на прокурора, съдът може да прекрати дружеството поради липса на вписан управител, тъй като смъртта на управителя се приравнява по правни последици на липса на вписан такъв. Причините, поради които дружеството е без управител, са ирелевантни. Важно е да се отбележи, че дори при започнала ликвидация, наследниците могат да вземат решение за възобновяване на дейността, ако не е започнало разпределение на имуществото. Съгласно чл. 274, ал. 1, изр. последно от ТЗ, с единодушие наследниците могат да решат да продължат дейността на прекратеното дружество, а ликвидаторът е длъжен да подаде заявление за вписване на това решение.

Интерес представлява хипотезата, при която дружеството разполага с активи, но наследниците не са проявили интерес, включително поради неосведоменост. В такъв случай, ликвидаторът има задължение да осребри имуществото, събере вземанията и погаси задълженията на дружеството. От стойността на осребреното имущество се изплаща и дължимото възнаграждение на ликвидатора. В края на процеса се съставя ликвидационен баланс, от който се вижда каква сума, в парично изражение, следва да бъде разпределена между наследниците. При всички случаи наследниците не следва да се дезинтересират от дружеството, чийто капитал е бил собственост на наследодателя, за да не се стигне до принудителна ликвидация, а да се обърнат своевременно към адвокат, който да ги консултира относно възможностите за продължаване на дейността или доброволно прекратяване (ликвидация) на дружеството с минимални разходи във връзка с осребряване на дружественото имущество.

* Тази информация има общ характер и не замества консултацията с адвокат, която би била съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, може да се свържете с нас – нашият екип ще Ви съдейства с внимание и професионализъм.

The post Последици от смъртта на едноличния собственик на капитала appeared first on Адвокатска кантора.

The post Годишен финансов отчет на ЕАД Върбанова за 2023 год. appeared first on Адвокатска кантора.