Фактическа рамка на казуса:

Двама съдружници притежават дялове в ООД, като единият държи 70%, а другият 30%. Управлението е съвместно. В контекста на влошени отношения между тях единият съдружник свиква общо събрание с дневен ред, включващ освобождаване на другия като управител. Поканата е изпратена по електронна поща на имейл адреса, посочен изрично в дружествения договор. Адресатът не се явява на събранието. Взема се решение за освобождаване на управителя. Месеци по-късно, след заявяване за вписване на промяната в Търговския регистър, освободеният управител предявява иск с два петитума: нищожност на решенията като „липсващи“ (невзети) и при условията на евентуалност – иск за отмяна на решенията по чл. 74 ТЗ.

Имейлът като надлежна покана за свикване на общо събрание на ООД:

Ищецът оспорва, че изпращането на покана на електронен адрес представлява редовен способ за свикване на общото събрание, позовавайки се на изискването за писмена покана по чл. 138 и чл. 139 ТЗ.

Защитната позиция на ответника се основава на три взаимосвързани аргумента:

Първият е принципът на договорната автономия, приложим в рамките на дружествения договор. Когато той съдържа специална уредба относно реда за свикване на общото събрание, тази уредба има предимство пред общите правила на Търговския закон. В конкретния случай дружественият договор предвиждаше недвусмислено, че поканите до съдружниците се изпращат по електронен път на електронен адрес, посочен в дружествения договор като адрес за кореспонденция. Адресът на ответната страна беше изрично вписан в дружествения договор, който е приет от оспорващия съдружник и подписан от него.

Втората линия произтича от режима на ЗЕДЕУУ. С посочването на електронен адрес в дружествения договор съдружникът е дал съгласие да получава електронни изявления по дружествени въпроси и е приел качеството „адресат на електронното изявление“ по смисъла на чл. 5 от закона. Съгласно презумпцията по чл. 10 електронното изявление се счита получено в момента на постъпването му в информационната система, посочена от адресата, тоест в сървърите на доставчика на електронна поща (в случая Gmail). Потвърждение от адресата не е необходимо, освен ако такова не е изрично уговорено, каквато уговорка в конкретния случай не съществуваше.

Третият и вероятно най-същественият аргумент е поведението на самия адресат след изпращането на поканата. В рамките на няколко дни от получаването ѝ той изпраща серия от имейли, в които настоява поканата за свикване на общото събрание да бъде оттеглена, както и заявява, че няма да присъства на датата на провеждане на събранието. Това поведение не само опровергава твърдението за незнание, но представлява фактическо потвърждение за узнаване на съдържанието на поканата и за своевременното уведомяване.

Съдът възприе тази аргументация изцяло, приемайки, че дружественият договор е предвидил конкретен ред за водене на кореспонденция, съдружникът е посочил електронен адрес за комуникация и е приел да бъде адресат на електронни изявления. Законодателната презумпция за получаване на електронното изявление в информационната система на доставчика беше приложена пряко. Поведението на ищеца след изпращането на поканата беше тълкувано като категорично доказателство за знание.

Google Maps като електронно доказателство в гражданския процес:

Най-нестандартният процесуален момент в производството, който заслужава специално внимание от гледна точка на електронните доказателства в гражданския процес, е използването на изображения от Google Maps като доказателствен източник. Свидетелят на ищеца описваше физическите характеристики на сградата и входа по начин, несъвместим с описанието на свидетелите на ответника: вратата „светла“, стената „светла“, позвъняване на „вход долу“, описание, напомнящо вход за стълбище. Съдът извърши служебна справка в изображенията на Google Maps. Установи, че офисът е на партерен етаж, вратата е от тъмна дограма, а стената е в цвят, определен като „бледокафяво“. В непосредствена близост се намираше друга врата, също от тъмна дограма, но с по-светла стена около нея. Изводът на съда беше, че описанието на свидетеля не съответства на реалната ситуация на място и показанията му не могат да бъдат кредитирани за установяване на факта, че с ищеца са позвънили именно на вратата на офиса. Допълнително изразът „вход долу“ кореспондира с описание на вход за стълбище, а не на врата на партерен офис.

Преклузивният срок и недопустимостта на иска по чл. 74 ТЗ:

Предявеният евентуален иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията като незаконосъобразни беше прекратен. Защитната позиция по допустимостта беше ясна и последователна: спазването на 14-дневния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ представлява условие за допустимост на иска, а не за неговата основателност. Следователно съдружник, който е редовно поканен, следва да упражни правото си на иск в 14-дневен срок от датата на провеждане на събранието.

Делото, макар и да представлява класически дружествен спор, е показателно за начина, по който електронните комуникации и електронните доказателства все по-често намират приложение в съдебния процес. За дружествата и корпоративните адвокати клаузите в дружествения договор относно реда на кореспонденция и свикване на общото събрание не са формалност. Те могат да имат пряко правно действие и при правилно формулиране да дерогират приложението на общите законови правила. Посоченият имейл адрес може да се окаже правно обвързващ, а адресатът му – задължен да получава електронни изявления. В този смисъл изпратената до съдружника покана може да се счита получена по силата на законовата презумпция, а не да бъде третирана като правно ирелевантна.

Google Maps от своя страна може да се използва като полезен инструмент в процеса на доказване. Дигитализацията не се изчерпва с електронните регистри и платформи – тя вече се проявява и в начина, по който съдът проверява фактите и оценява доказателствата.

Подобни казуси са нагледен пример как традиционните институти на търговското право постепенно се адаптират към цифровата среда. Клаузите в дружествения договор относно електронната кореспонденция между съдружниците могат да имат пряко правно действие и да дерогират общите правила на закона. Посочването на електронен адрес като адрес за кореспонденция може да доведе до приложението на презумпциите на ЗЕДЕУУ относно получаването на електронните изявления, включително покани за свикване на общо събрание на ООД. Практиката показва също, че електронните доказателства заемат все по-важно място в съдебния процес. Използването на цифрови източници като изображения от Google Maps е пример за това как съдът може да проверява факти от обективната действителност и да съпоставя свидетелските показания с визуална информация от публично достъпни платформи.

Анализът на подобни корпоративни спорове е част от практиката на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна, която работи по дела, свързани с търговски дружества, корпоративни конфликти между съдружници, оспорване на решения на общо събрание и искове по чл. 74 от Търговския закон.

The post Електронна покана за общо събрание, ЗЕДЕУУ и Google Maps като доказателство: какво реши съдът по спор с правно основание чл. 74 ТЗ appeared first on Адвокатска кантора.

Свикването на общото събрание е формална процедура. Когато в дружественият договор не се предвиждат някакви особени разпоредби, приложение ще намери чл.138 и чл.139 от Търговския закон. За да бъде редовно свикано общото събрание е необходимо всеки от съдружниците да бъде поканен за участие в него седем дни преди датата на провеждане на събранието. Самата покана следва да съдържа и дневния ред на общото събрание.

Може ли тази покана да бъде изпратена до съдружниците в дружеството по електронен път? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Тогава, когато дружествения договор предвижда връчване на поканата по посочен от съдружника електронен адрес (имейл), няма пречка общото събрание да бъде свикано от управителя чрез изпращане на покана имейл. Възможно е да бъде предвидено управителят да свика общото събрание и по друг начин – чрез sms известяване или известяване посредством приложения за изпращане на съобщения от типа на Viber, Месинджър или друг подобен софтуер за обмен на съобщения. Законът допуска тази възможност, доколкото изпратените съобщения по своята същност представляват електронен документ, а за свикване на общото събрание е достатъчно поканата да бъде в обикновена писмена форма. Изпратеното съобщение съдържащо словесно изявление представлява електронен документ, който има същата правна стойност като обикновения, писмен документ.

По-дискусионен е въпросът дали при липса на изричен текст в дружествения договор е възможно поканата за свикване на общото събрание да бъде изпратена по електронен път. По начало, за да бъде адресат на електронно изявление, в случая покана за свикване на общо събрание, съдружникът следва да е изявил изрично волята си за това. Тази воля може да е имплементирана в самия дружествен договор, но може да е изявена и в друг документ – протокол от общо събрание, уведомление и т.н. Щом съдружникът е дал своето съгласие, няма пречка изпратената до него покана по електронен да се счита за валидно връчена, достатъчно е волята му да е обективирана в друг документ и тя да може да бъде установена.

По-трудно се установява волята на съдружника, когато от него няма изрично изявено съгласие да бъде адресат на електронни изявления. В този случай е необходимо от конкретните обстоятелства да може да се изведе по един недвусмислен начин, че макар и изрично съгласие да липсва, съдружникът с конклудентните си действия се е съгласил да бъде адресат на електронни изявления. Такъв би бил случая в който, между него и управителя е разменяна кореспонденция във връзка със свикването на общото събрание или по въпроси, свързани с организацията и работата на общото събрание[i]. При всички положения обаче, поканата трябва да бъде изпратена до съдружника в срока по чл.139, ал.1 от ТЗ или в предвидения в дружествения договор срок. Въпросът, който възниква, е как ще се установи дали изпратената по електронен път покана за свикване на общото събрание е получена от адресата в законоустановения срок, за да се приеме, че общото събрание е редовно свикано. Отговорът на този въпрос зависи от действията на съдружника. Ако той прояви активност и потвърди получаване на поканата за свикване на общото събрание, то по този начин лесно ще се установи на коя дата е получил поканата, съответно има ли възражения във връзка с нейното изпращане. По-мъчен е отговорът на въпроса дали поканата е редовно връчена, тогава когато съдружникът бездейства, т.е. не потвърждава получаването ù и не реагира на нея.  ЗЕДЕУУ презюмира, че времето на получаване на електронното изявление е моментът, в който същото е постъпило в посочената от адресата  информационна система. В тази хипотезата съдружникът е заявил желание да бъде адресат на електронни изявления, като е без значение дали той е узнал какво е съдържанието на електронното изявление[ii]. Няма значение дали съдружникът е потвърдил получаването, потвърждаване е необходимо, само ако изричано е уговорено в дружествения договор или в друг документ (електронен включително).

Когато съдружникът не е изявил съгласие да получава електронни изявления на посочен от него имейл адрес или по друг електронен начин и от действията му не може да се извлече такава воля, уведомяването за свикване на общото събрание по електронен път ще е нередовно. В този случай няма да е налице валидно връчване, тъй като, за да бъде едно лице адресат на електронно изявление, трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл.4 от ЗЕДЕУУ. Без значение е дали срокът за изпращане на поканата е спазен или не, тъй като съдружникът не може да бъде задължен да е адресат на електронно изявление и уведомяването по електронен път да му бъде наложено. Субектите в гражданския и търговския оборот са свободни сами да преценят дали желаят или не да получават електронни изявления, които да ги обвързват.

Приложението на електронните документи в дружественото право ще бъде все по-често срещано явление. Това се дължи на обстоятелството, че в глобалния свят мобилността на хората не може да ограничи дейността на търговските дружества и да се превърне в пречка за свикване на общото събрание на съдружниците и препятстване на работата на върховния орган на дружеството. Винаги, когато се съставя електронен документ следва да се има предвид, че същия е приложим тогава, когато закона изисква документа да е съставен в обикновена писмена форма. ЗЕДЕУУ не намира приложение, когато законът изисква за вземане на решения да бъде съставен протокол в квалифицирана писмена форма или дружествения договор респективни учредителния акт предвиждат такава. При възникване на спорове между съдружниците съда ще трябва да изследва и волята на съдружниците, дали същите са адресати на електронни изявления респективно дали свикването на общото събрание по електронен път е валидно и допустимо ли е използване на електронни документи в процеса на вземане на решения на общото събрание.

[i] Виж Решение №1383 от 10.07.2017 г. по т.д.№2038/2017 г. на ТО VI-1 състав на Софийски градски съд

[ii] Виж Решение №303/7.10.2013 г. по гр.д.№ 3715/2013 г. на ВКС, IV г.о.

The post Приложение на електронните документи при свикване на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност appeared first on Адвокатска кантора.

The post Може ли да бъде наследен профил във Фейсбук? appeared first on Адвокатска кантора.

докладът е публикуван в сборник с доклади от 1-ва Национална научна конференция, 9 ноември 2018 – “Правото и бизнесът в съвременното общество”, Икономически университет – Варна
автор: адвокат Гергана Костова Върбанова

„Демокрацията е най-доброто постижение в човешката история не защото е съвършена, а защото още не сме измислили нещо по добро“. Перифразирайки Уинстън Чърчил и с известни заиграване с думите, може да кажем „Парите не са най-доброто постижение на човешката история, но никой още не е измислил нещо по-добро?! А дали е така?

Никой, преди 20-30 години, не е предполагал, че безкасовите плащания ще изместя разплащанията в брой или чековите плащания. Днес е много по-лесно да осъществим банкова трансакция, чрез мобилно банкиране, отколкото да извършим плащане на каса, в банков клон или в някоя институция. Когато говорим, обаче, за тези парични трансакции или просто за плащане в брой ние имаме предвид винаги фиатни пари, т.е. пари, които са законно платежно средство, валидизирани от съответната държава чрез регулиращия ù орган, и са част от единната и платежна система. 

С развиване на технологиите се развиват и системите за разплащания, създават се нови виртуални „пари“, които не са емитирани по общоприетия за финансовия свят ред, а се разпространяват децентрализирано чрез използване на блокчейн технология. Може би най-популярна сред криптовалутите е Bitcoin, която поставя началото на криптовалутния пазар през 2008 година. Криптовалутата като такава предоставя нови възможности за виртуални разплащания, но самата тя няма  правния статут  на  валута  или  пари[i] тъй като не е призната за платежно средство от нито един регулаторен орган.

Как работи криптовалутата и какво представлява тя?

Криптовалутата представлява средство за размяна основано на blockchains технология. Основната ù идея е да се разменят виртуални активи без посредник, като така се постига независимост от регулирани финансови институции и анонимност на трансакциите в криптовалута. Информацията, съхранявана в блок-веригата или така наречените blockchains, съществува като споделена и непрекъснато съгласувана, децентрализирана база данни. Децентрализирана, защото няма единен регулаторен орган, а базата данни се съхранява не на едно място, а на безброй много места във виртуалната среда, като записите са публични. Всеки потребител регистрирал се и имащ достъп до блокчейн портфейл на съответната криптовалута има и достъп до децентрализирания ù регистър и може да проследи осъществените трансакции записани в съответната блок- верига. Блок-веригата съдържа отделни блокове с информация, които блокове са подредени по хронологичен ред. Всеки блок се генерира на определен интервал от време като „наследява“[ii] информация (hash) от предходни блок, нови блок интегрира в себе си този hash и генерира нови блок, който от своя страна ще бъде „наследен“ като hash информация при следваща трансакция и при генериране на нов блок от блок-веригата.  В този смисъл, много по-трудно е да бъде компрометирана една блок-верига, която се съхранява на различни места и във всеки един момент може да бъде верифицирана. Генерирането на нов блок от блок-веригата се осъществява чрез така наречения mining процес – “копаене”. При процеса на “копаене” се използва наличната у съответния потребител изчислителна мощност (под формата на хардуер) с цел извършване на сложни математически изчисления. Всяко криптографиране интегрира в себе си електронен времеви печат, като по този начин се верифицира съответните трансакции и по време. Процесът по копаене е умишлено усложнен за да не може само едно лице/организация да влияе на процеса на валидизиране на съответния запис на блок от блок- веригата[iii]. При Bitcoin броя на възможните криптовалутни единици е ограничен до 21 милиона броя Bitcoins. За целите на настоящото изследване е достатъчно да обясним начина, по който работи блокчейн технологията, без да се навлиза в детайли на самия криптографски процес, от гледна точка на компютърните науки. Същността на криптографските процеси, които потребителят извършва посредством хардуерните си мощности, е да  провери съществуващите блокове от вече съществуваща блок-верига и да създаде нови, които наследяват вече създадените такива. Всеки потребител участващ в процеса на криптиране получава като възнаграждение виртуални единици – криптовалута.

Правна уредба на търговията с криптовалута

Япония се оказва страната с най-прогресивно законодателство в областта на търговията с криптовалута. През 2014 год. японското правителство предприема действия  и законодателна инициатива във връзка с нарасналия брой трансакции с криптовалута в страната и след като един от основните търговци, опериращи с криптовалута в страната, подава молба за откриване на производство по несъстоятелност. В резултат на усилията на японското правителство е приетa поправка в Payment Services Act (PSA), която влиза в сила на 01.04.2017 г. и за първи път в света признава криптовалутата като възможно платежно средство. Анализът на PSA показва, че Япония признава криптовалутата като платежен актив, но изрично я разграничава от фиатната валута и регулираните финансови инструменти[iv]. Дефинира се понятието криптовалута, което се ограничава до активи, които се съхраняват на мобилно устройство или друга компютърна система, които посредством електронен обмен на данни, могат да служат на неопределен кръг лица като платежно средство за закупуване или лизинг на стоки, услуги и/или наемна цена на отдавано под наем имущество или които могат да бъдат обменяни за фиатни пари. PSA регулира дейността на обменните бюра на виртуална криптовалута, като абсолютно изискване за регистрация на такова е, обменното бюро да има седалище и адрес на управление в Япония и същото да се представлява от местно лице.

Законодателствата на страните от ЕС не регулират сделките с криптовалута. Така например Министерството на финансите на Австрия[v] изготвя становище относно данъчното третиране на сделките с криптовалута. Криптовалутите, включително Bitcoin, не се признават за официална валута или финансови инструменти, а според австрийското финансово министерство същите представляват други нематериален и неналичен актив. Реализирането на печалба от сделки с криптовалута, обаче, се облага със съответната данъчна ставка предвидена за физически лица или търговци.

В Германия Federal Financial Supervisory Authority (Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht, BaFin) приравнява сделките с криптовалута на тези с финансови инструменти. Сделките с криптовалута (включително токени), имащи за цел добиване, покупко-продажба или търгуването им чрез онлайн платформи (във виртуална среда), се осъществяват само от търговски дружества или други субекти след получаване на разрешение от  BaFin. С оглед динамиката на отношенията и развитието на криптопазарите през месец Февруари 2018 г. BaFin[vi] допълва становището си и дава указание на всички търговци с криптовалута да приведат дейността си в съответствие със законодателните изисквания за осъществяване на сделки с финансови инструменти.

В Италия също няма специално законодателство по отношение на сделките с криптовалута. През 2016 г. Италианската агенция за приходите издава резолюция относно данъчното третиране на лица осъществяващи сделки с Bitcoin или друга криптовалута. Самата резолюция имплементира в себе си разрешенията дадени по дело C‑264/14 Skatteverket v. David Hedqvist, ECLI:EU:C:2015:718, в което съда на ЕС изрично посочва, че сделките с виртуална валутаBitcoin представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО.

В българското законодателство няма изрични правни норми, които да регулират търговията с криптовалута. Няколко съдебни дела представляват интерес във връзка с оперирането и реализирането на сделки с криптовалута.

Може би най-същественото е в.т.д.№984/2015 г. по описа на Софийски Апелативен Съд, образувано по повод подадена жалба срещу постановен отказ на ДЛР във връзка с регистрация на търговско дружество с основен предмет на дейност търговия с криптовалута. Съдът служебно е изискал становище от КФН и БНБ. С писмо изх. № 07-00-114/23.10.2014 г. КФН е изразила становище, че дейностите, свързани с придобиване, търгуване и разплащане с Bitcoin не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство и не подлежат на лицензионен и регистрационен режим, тъй като не представляват финансови инструменти. Същите не попадат под регулаторния режим на Закона за пазарите на финансовите инструменти и съответно не подлежат на регулация от КФН. Действащото българско законодателство не третира виртуалните валути като финансови инструменти и за сключване на сделки с Bitcoin не е необходимо издаване на лиценз от КФН за извършване на инвестиционна дейност и предоставяне на инвестиционни услуги по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. По същото дело е получено и писмо изх. № БНБ – 108809/19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, в което се излага становище, че виртуалната валута Bitcoin не представлява законно платежно средство, като такива не са регулирани от националното ни право, а сделките с тях не подлежат на някакъв лицензионен или регистрационен режим. От изложеното до тук може да заключим, че няма специални норми в действащото българското право, които да регулират търговията с криптовалута и да я приравняват на сделки с финансови инструменти.

Поставя се въпроса какви са тогава отношенията възникващи във връзка с добиването, покупко-продажбата и въобще експлоатирането във виртуална среда на различните криптовалути. При всички случаи, на криптовалутата трябва да бъде признато качеството нематериален актив, носител на определена стойност, който макар и да е неналичен, се съхранява на мобилно устройство или компютърна система, и се предава във виртуална среда между различни потребители в мрежата. От тази гледна точка, отношенията във връзка с обменна на криптовалута могат да попаднат в обхвата на различни правни норми.

Така например, ако потребители в мрежата разменят криптовалути посредством P2P  технология, то при тях отношенията ще се свеждат до замяна и правилата на ЗЗД, уреждащи отношенията във връзка с договор за замяна, ще намерят приложение на общо основание. Не така биха стояли нещата, обаче, когато макар и директна трансакция единият потребител предоставя криптовалута, а другият плаща във фиатни пари. В този случай, би следвало да намерят общите правила за продажба на вещи, като цената, която заплаща потребителя за определено количество криптовалута, ще бъде във фиатни пари. Хипотезите могат да бъдат усложнени. Възможно е придобиването на вещи да стане посредством криптовалута, която е обменена във фиатни пари и така ще сме изправени пред усложнен фактически състав. С Решение №3321 от 16.07.2018 г. по гр.д.№19197/2017 г. на 34 състав на Районен съд – Варна, съдът е признал като валидно плащане, извършените такива чрез електронен криптопортфейл . В процесния случай, част от продажната цена за придобиване на автомобил е заплатена посредством емитирани от MyChoice криптовалутни единици, които последствие са обратно изкупени от MyChoice срещу фиатни пари постъпили по електронния портфейл на купувача, съответно плащането на част от продажната цена е станала посредством реализиране на сделка с криптовалута.

По интересна е хипотезата обаче, когато покупко-продажбата на криптовалута се осъществява посредством посредници. В тези случаи, е изключително важно да се анализира какви са точните отношения между страните, дали за придобиване директно на определен брой криптовалутни единици или само за наемане на хардуерни мощности за извършване на така наречения mining в резултат, на който наемателят на съответните хардуерни мощности реализира и малка печалба под формата на криптовалута. Когато изследваме хипотезата, в която посредника само оферира предлагани от трети лица криптовалутни единици, то в този случай договорът на практика е за предоставяне на посредническа услуга или според спецификата на конкретния казус може да се приравни с мандатните отношения. Няма значение дали плащането ще се извърши директно към третото лице, продавач на криптовалутни единици или купувача ще преведе сумите по сметка на посредника, който в последствие ще преведе същата към продавача. И в двата случая сделката е между купувача и дружеството предлагащо съответната криптовалута, а посредникът свързва страните по сделката, за което обичайно му се дължи възнаграждение. Това възнаграждение може да бъде платено отделно, а може и да бъде удържано от посредника от сумата преведена му от купувача за закупуване на криптовалутни единици от продава. Случай на покупко-продажба на криптовалута е бил предмет на съдебен спор разрешен с Решение № 830 от 10.08.2018 г. по гр.д.№4422/2017 г. на XIX състав на Районен съд – Добрич. В конкретния казус, съдът е приел, че между страните има възникнало мандатно отношение, договор за поръчка, тъй като посредника е приел да извърши правни действия – придобиване за ищеца на избрани от него пакети за добив на криптовалута от компания емитираща криптовалута, основана на блокчейн технология. Съдът е приел, че в конкретния случай закупуването на мощности може да се осъществи и чрез трето лице, доколкото не се касае за лична незаместима престация, а и от доказателствата по делото се е установило, че е масова практика е закупуването на пакети, а добив на  криптовалута да се осъществява чрез посредничеството на различни инвеститори.  

По друг начин стоят нещата, тогава, когато потребителят наема хардуер с цел добив на криптовалута. В тези случай, той не става собственик на хардуерните мощности, а само за определен период от време и срещу възнаграждение, ползва ресурсите на трети лица, с цел реализиране на добив – криптовалута. Използвайки хардуерните мощности на трети лица, посредством софтуер с отворен код, потребителят се присъединява към група от наематели, които посредством наетите мощности генерират блокове от блок-вериги и за това получават възнаграждение. Наетите мощности се използват за решаване на криптографски уравнения, за което, през определен интервал от време изграждат блок и получават възнаграждение – криптовалута. Получената криптовалута постъпва в електронния портфейл на наемателя и на практика представлява добив от вещи. Възможно е договорът за наем на хардуерни мощности да бъде сключен посредством посредник, като в този случай, ще важи написаното по-горе относно посредничеството при сключване на сделки за покупко-продажба на криптовалута.

            Доколкото към момента няма норми на действащото българско позитивно право, които да уреждат сделките с криптовалута или дейностите по предоставяне на посреднически услуги, във връзка с предлагането на криптовалута или хардуерни мощности, то за всеки отделен случай следва да се изследва действителната воля на страните и да се съобрази, кои правни норми ще намерят приложение в отношенията между страните. Предвид нарастващата популярност на сделките с криптовалута и необходимо да бъдат предприети спешни законодателни мерки, които да гарантират правата на потребителите във виртуална среда, както и да бъдат предприети мерки по ограничаване на възможностите за претърпяване на загуби, следствие на спекулативни сделки с криптовалута. Може би едно от най-големите предизвикателства пред законодателството, не само за българското, но и на наднационалното право, е обстоятелството, че сделките с криптовалута се ползват с висока степен на анонимност, анонимност, която в днешния модерен свят предполага и предприемане на действия, които да ограничат възможностите виртуалната среда да се използва като средство за „пране на пари“.   

[i] ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ  на ESMA,  ЕБО  и  EIOPA  относно  рисковете, свързани с виртуални валути. Виж повече на: https://www.eba.europa.eu/documents/10180/2150185/Joint+ESAs+Warning+on+Virtual+Currencies_BG.pdf/2fa7bedf-ae58-4ede-b896-a9150664bb63

[ii] Cosset, Damien. Blockchain: what is in a block?. Виж повече на: https://dev.to/damcosset/blockchain-what-is-in-a-block-48jo

[iii] https://www.bitcoin.com/guides/what-is-bitcoin-mining-and-how-does-it-work

[iv] Regulation of Cryptocurrency Around the World, The Law Library of Congress, Global Legal Research Center. Пълен текст на доклада: https://www.loc.gov/law/help/cryptocurrency/cryptocurrency-world-survey.pdf

[v] Тax Treatment of Cryptocurrencies (Virtual Currencies), BMF, Пълен текст на: https://www.bmf.gv.at/steuern/kryptowaehrung_Besteuerung.html

[vi] Regulatory Qualification of Tokens or Cryptocurrencies on Which So-Called Initial Coin Offerings (ICOs) are Based as Financial Instruments for Purposes of Securities Regulation], reference no. WA 11-QB 4100-2017/0010, Пълен текст на: https://www.bafin.de/SharedDocs/Downloads/DE/Merkblatt/WA/dl_hinweisschreiben_einordnung_ ICOs.pdf?__blob=publicationFile&v=2

The post Правни аспекти на търговията с криптовалута appeared first on Адвокатска кантора.