Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е създадена, за да защитава пострадалите при пътнотранспортни произшествия и други трети лица. Тя гарантира обезщетение за всички причинени вреди – както имуществени, така и неимуществени, независимо дали увреденото лице е пешеходец, велосипедист, пътник или водач на друго превозно средство.

Вашето право на пряка претенция към застрахователя

Българското законодателство, чрез Кодекса за застраховането (КЗ), предоставя на пострадалия от ПТП или неговите близки (при смърт) правото да предявят своята претенция директно към застрахователя на виновния водач. Това е закрепено в чл. 432, ал. 1 от КЗ, който гласи, че „увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност““. Това право обхваща всички претърпени вреди – разходи за лечение и рехабилитация, пропуснати доходи, както и болки, страдания и душевни терзания, включително и при загуба на близък човек.

Проверка за валидна застраховка в Гаранционния фонд

Преди предявяване на претенция е ключово да се установи дали автомобилът на виновния водач има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Тази справка може да бъде направена бързо и лесно на официалната страница на Гаранционния фонд. Фондът поддържа публичен електронен регистър, в който по регистрационния номер на автомобила може да се провери наличието на сключена и валидна застраховка. Тази стъпка е от съществено значение, тъй като потвърждава към кой застраховател трябва да се насочи претенцията.

Защо Ви е нужен адвокат?

На теория процедурата изглежда проста – подава се претенция и застрахователят следва да изплати обезщетение. На практика обаче често възникват проблеми: застрахователят може да предложи занижена сума, да откаже плащане или да забави произнасянето си, което поставя пострадалия в трудна ситуация и пред необходимост от вземане на решение. В такива случаи не бива да се забравя, че зад застрахователните компании стоят екипи от опитни юристи и експерти, чиято задача е да защитят интереса на дружеството. Именно тук ролята на добрия адвокат е решаваща. Адвокатът ще Ви съдейства за правилното формулиране на претенцията и нейното подкрепяне с необходимите писмени доказателства, ще води преговори със застрахователя, като целта е постигането на извънсъдебно споразумение, което е по-бързо и по-малко стресиращо за пострадалия, но и справедливо компенсира имуществени и неимуществени вреди от претърпяното пътнотранспортно произшествие. Ако предложената сума е несправедливо ниска или ако застрахователят откаже плащане, адвокатът ще подготви и ще води дело във връзка с удовлетворяване на претенцията Ви. В такива случаи съдебната практика е особено важна, защото именно тя определя конкретните стандарти за „справедливо обезщетение“. Адвокатът знае как да се позове на нея и как да защити интересите на клиента си. Намесата на адвокат е решаващ фактор за размера и навременността на обезщетението. Пострадалият не трябва да се задоволява с минимални суми, които не покриват реално претърпените имуществени и неимуществени вреди. Той има право на пълна компенсация, а адвокатът е този, който ще изгради стратегия за постигането ѝ – било чрез споразумение, било чрез подготовката и воденето на съдебен процес.

Предявяването на претенция към застраховател по „Гражданска отговорност“ е право на всяко пострадало лице, но защитата на това право изисква професионален подход. Ако сте претърпели инцидент, най-сигурният начин да получите справедливо обезщетение е да се обърнете към адвокат, който ще Ви съдейства на всеки етап – от извънсъдебните преговори до евентуалното съдебно производство. Адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ е на разположение за консултации и защита при застрахователни претенции, за да гарантира, че Вашите права ще бъдат защитени, а Вие ще получите обезщетението, което наистина заслужавате.

Нашите съвети към Вас:

• Събирайте и пазете всички медицински документи и фактури – те са основни доказателства за размера на обезщетението за имуществени вреди;
• Не подписвайте споразумение със застрахователя преди консултация с адвокат – първоначално предложените суми са занижени;
• При ПТП винаги пазете копие от съставения протокол от органите на КАТ;
• Ако застрахователят се бави повече от законовия срок, можете да потърсите обезщетение по съдебен ред;
• Извънсъдебното споразумение е по-бързо и по-удобно, но само ако сумата е справедлива и удовлетворява претенциите Ви;
• Посочването на актуална банкова сметка е задължително – без нея застрахователят не дължи лихви при забавяне на плащането.

The post Обезщетение при пътнотранспортно произшествие: какво да знаете за застраховка Гражданска отговорност appeared first on Адвокатска кантора.

Визуалната привлекателност на съдържанието е от значение в Интернет, особено тогава, когато рекламирате продукт или услуга. Колкото по-въздействащо е дадено изображение, използвано в блог публикация, рекламна кампания или публикация в социалните мрежи, толкова повече потребители и потенциални ползватели или купувачи то ангажира. Едно бързо търсене в Google може да предостави безброй възможности за изображения, които изкушават да бъдат използвани. С няколко клика идеалното за вас изображение е намерено, изтеглено и качено. Безобидно, бързо и преди всичко – безплатно? Всъщност, напълно погрешно!

        Всяка снимка, която притежава дори минимален творчески елемент, е защитена от момента на създаването си от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Предположението, че това, което е достъпно в интернет, освен че е лесно за копиране, е и свободно за използване, е правен мит.

        За да се разбере защо използването на снимки от интернет е рисковано, първо трябва да се изясни кога една снимка получава правна закрила. Фотографското изображение трябва да е в резултат на творческа дейност и да е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП – фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския, са обект на авторското право.

        Творческата дейност не следва да се схваща само като форма на произведение на изкуството или сложна артистична композиция. Съдебната практика, включително тази на Съда на Европейския съюз (СЕС), тълкува това понятие много по-широко. Според установената практика, една фотография е защитена, ако представлява собствено, авторско интелектуално творение. Необходимо е фотографското изображение да отразява личността на автора чрез неговите свободни и творчески избори при създаването ѝ – композиция, ракурс, осветление, момент на заснемане, последваща обработка и преработка и т.н. На практика всяка една снимка или произведение, създадено по начин, аналогичен на фотографския, е обект на защита от авторското право. Авторското право възниква автоматично – със самото създаване на произведението. Всяко едно фотографско изображение, което една компания би се изкушила да използва за своите маркетингови цели, почти сигурно е защитен обект на авторско право, а използването на фотографско изображение без съгласието на автора крие сериозни рискове, включително и за финансова компенсация.

        Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът притежава изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Това означава, че всяко използване без неговото предварително и изрично съгласие е нарушение. Основните форми на използване, релевантни за онлайн средата, включват:

Възпроизвеждане – самото действие по изтегляне на снимката и качването ѝ на уебсайт или включването ѝ в рекламна кампания в социална мрежа;

Разпространението сред неограничен брой лица – рекламно съобщение, изпратено чрез имейл, съдържащо изображение, обект на закрила;

Публично показване и предоставяне на достъп до неограничен кръг лица – публикуването на снимката на уебсайт, в блог или в профил в социалните мрежи, където тя става достъпна за всеки интернет потребител.

        Всяко едно от тези нарушения само по себе си пряко засяга авторското право на фотографа и неговите имуществени интереси, тъй като го лишава от възнаграждението, което би получил, ако беше отстъпил права за ползване чрез съответния договор.

        Освен имуществени, авторът притежава и лични, неимуществени права, които са неотчуждаеми и не могат да бъдат прехвърляни. Две от тези права са особено често нарушавани при неправомерно използване на снимки онлайн:

Правото да иска признаване на своето авторство –  авторът има право името му, псевдонимът му или друг индивидуализиращ го знак да бъдат посочени при всяко използване на произведението му.

Правото да реши дали произведението може да бъде разгласено – авторът сам решава кога, къде и по какъв начин неговата творба да стане за първи път достояние на публиката.

        Съгласно чл. 23 от ЗАПСП – свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. На практика нормата поставя три кумулативни условия – използването да е допустимо само в изрично посочените в закона случаи, да не се пречи на нормалното използване на произведението и да не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. На практика всяко комерсиално използване, което лишава автора от потенциално възнаграждение, уврежда неговите законни интереси, съответно лишава автора от възнаграждение и уврежда имуществения му интерес и защитените му неимуществени права. Анализът на закона и съдебната практика ясно показва, че неправомерното използване на авторски произведения крие реални рискове от санкция за нарушителя на авторските права чрез търсене на съдебна защита. Съдебната практика приема, че отговорността не може да се прехвърли върху служителя, изтеглил изображението, а върху търговското дружество, което на практика се ползва от фотографското изображение.

        Използването на „безплатна“ снимка от интернет е голямо изкушение. Но рисковете далеч надхвърлят евентуалните „ползи“. Практиката показва, че правилния подход е да инвестирате в заплащане на възнаграждение на автора и в уреждане на авторските права за изображението, което ще използвате. Тази инвестиция обикновено е в пъти по-малка от потенциалните разходи за съдебни разноски, присъдени обезщетения и не на последно място – репутационната щета, която може да нанесете на търговското си дружество или на бранда си. Проактивният и законосъобразен подход към визуалното съдържание не е просто добра практика – той е стратегическа необходимост в съвременната онлайн бизнес среда.

        Настоящата статия е с информативна характер и не представлява консултация. При нужда от съдействие по конкретен казус можете да се свържете с нашия екип във Варна, специализиран в областта на авторското право и интелектуалната собственост в интернет среда.

The post Снимка от интернет – Защо свободното използване на фотографии е мит и колко може да ни струва това? appeared first on Адвокатска кантора.

В градската среда често приемаме дърветата по улиците за даденост, без да се замисляме за потенциалните рискове. Какво се случва, когато клон падне върху лекия ни автомобил? Чия е отговорността? Какво трябва да направим при подобен инцидент и как е най-правилно да действаме?

Казусът:
На 2 юли 2024 г. един обикновен ден за нашия клиент се превръща в неприятен и съпроводен с инцидент. Неговият автомобил “Деу Матиз” е паркиран на обозначено платено място в “синя зона” на ул. “Александър Дякович” в гр. Варна. Времето е ясно и сухо. Около 15:00 часа върху колата му пада голям клон, причинявайки ѝ сериозни щети.

В такава житейска ситуация най-правилното е да бъде подаден сигнал до РДПБЗН – Варна, чийто екип пристига на място, за да отстрани падналия клон. Щетите по автомобила са значителни: премазан таван, спукано предно стъкло, повредена врата и други. Още по-притеснителен е фактът, че в хода на съдебния процес се установи, че живущите в района многократно са подавали сигнали към Община Варна, че дървото е опасно и трябва да бъде обезопасено.

Съдът, след като анализира всички събрани доказателства – документи, издадени от РДПБЗН – Варна, фактури за ремонта, показания на свидетели и заключения на съдебно-автотехническа и психологична експертиза – уважи предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди в пълен размер.

В решението си съставът на Районен съд – Варна подчерта, че улиците, площадите и зелените площи за обществено ползване са публична общинска собственост. По силата на редица нормативни актове общината е длъжна да организира и осъществява поддръжката и опазването на декоративната растителност на своя територия. Неизпълнението на това задължение от страна на общинските служители води до възникване на отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност е за вреди, причинени от лица, на които е възложена определена работа. В случая бездействието на служителите, отговорни за поддръжката на дърветата, е пряка причина за инцидента. Съдът приема за безспорно установено, че щетите по автомобила са пряк резултат от падането на клона.

Изключително интересен е фактът, че съдът присъди и обезщетение за неимуществени вреди (стрес и притеснение). Въпреки че ищецът не е бил в автомобила по време на инцидента, съдът прие, че преживеният шок, притеснението от възможни по-тежки последици, както и неудобството от липсата на автомобил представляват реални морални вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В крайна сметка Районен съд – Варна осъди Община Варна да заплати на пострадалия гражданин пълния размер на претендираните имуществени вреди, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на инцидента, както и направените по делото разноски в пълен размер.

Този случай е важен прецедент и напомняне, че общините имат не само правото да управляват собствеността си, но и задължението да я поддържат в безопасно състояние.

Вашите права:
Ако претърпите инцидент в резултат на лоша поддръжка на общинска инфраструктура, много вероятно е вие да имате право да потърсите обезщетение.

Документирайте всичко:
При инцидент подайте незабавно сигнал до компетентния орган. Направете снимки на щетите и на причината за тях. Потърсете свидетели.

Пазете доказателства:
Запазете всички документи, свързани с инцидента, разходите ви за лечение, ремонт – фактури, касови бележки, протоколи и др..

Потърсете правата си:
Както показва този случай, можете да получите обезщетение не само за материалните щети, но и за причиненото ви неудобство и стрес.

Решението на съдa утвърждава принципа, че институциите носят отговорност за своите действия или – както е в този конкретен случай – за своето бездействие.

Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Екипът на адвокатска кантора „д-р Гергана Върбанова“ – Варна е специализиран в дела за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (деликтна отговорност). Ако сте пострадали и желаете да потърсите правата си по съдебен ред, можете да се свържете с нас.

The post Община Варна осъдена да плати за паднал клон върху автомобил appeared first on Адвокатска кантора.

В ерата на информационните технологии и дигиталната трансформация на частния сектор, един от най-ценните активи за всеки бизнес са базите данни. Те обхващат всичко – от списъци с клиенти и доставчици до сложни аналитични масиви и пазарни проучвания – и стоят в сърцето на модерната икономика. Загубата им или неправомерното им използване от конкуренти може да доведе до сериозни финансови щети или да предостави неоснователно конкурентно предимство на лице, получило нерегламентиран достъп. Ето защо защитата на базите данни е от ключово значение, като един от най-ефективните правни механизми за това е третирането им като търговска тайна.

Какво превръща една база данни в търговска тайна?

Не всяка база данни автоматично се ползва със закрилата на търговската тайна. За да бъде призната за такава съгласно българския Закон за защита на търговската тайна (ЗЗТТ), който транспонира Директива (ЕС) 2016/943, е необходимо информацията в нея да отговаря едновременно на три критерия:

1. Търговската тайна не следва да бъде общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация. В контекста на чл. 3 от ЗЗТТ това означава, че съдържанието на базата данни не е общодостъпно и не може да бъде лесно възпроизведено или получено без значителни усилия.
2. Базата данни трябва да има реална или потенциална търговска стойност, произтичаща именно от факта, че е тайна. Например, база данни с клиенти, изградена чрез продължителна работа, маркетинг и взаимоотношения на доверие, може да осигури конкурентно предимство на своя притежател.
3. Притежателят на базата данни трябва да е предприел адекватни и разумни мерки за опазване на поверителността ѝ. Пасивното поведение не е достатъчно – необходимо е систематично и целенасочено да се защитава този ценен актив, когато се квалифицира като търговска тайна.

Кои елементи на базата данни подлежат на защита?

Защитата на базата данни като търговска тайна може да обхване няколко нейни аспекта:

Съдържанието (самите данни): Това е т.нар. най-очевиден елемент – клиентски списъци, ценови листи, информация за доставчици, резултати от изследвания, финансови данни и др. Уникалността на информацията и трудността при събирането ѝ подсилват характера ѝ на търговска тайна. Това могат да бъдат примерно база данни с клиенти, включваща имена, предпочитания, история на покупки и условия за индивидуално ценообразуване, изградена чрез дългосрочна работа на търговския отдел.

Структурата и организацията: Дори когато отделните данни са публично достъпни, специфичният начин, по който те са подредени, систематизирани и свързани в базата данни, може да представлява интелектуален труд и да има самостоятелна търговска стойност. Онлайн платформа, обединяваща данни за продукти, цени, наличности и логистика чрез вътрешна система за динамично управление на търговски процеси, може да представлява търговска тайна, при условие че отговаря на законовите критерии за непубличност, търговска стойност и предприети защитни мерки.

Комбинацията от данни: Често стойността се крие не в отделните информационни единици, а в тяхната съвкупност и във възможността за извличане на анализи, зависимости и прогнози. Комплексна база данни, комбинираща маркетингови кампании, клиентско поведение и сезонни тенденции, която позволява прецизно прогнозиране на продажбите и оптимизиране на стоковите наличности, представлява търговска тайна.

Практически съвети за защита на вашата база данни

За да бъде една база данни ефективно защитена като търговска тайна и за да имате благоприятен изход при евентуален правен спор, от съществено значение е да бъдат предприети конкретни мерки. Те следва да бъдат насочени към предотвратяване на неправомерен достъп и използване на информацията и могат да се разделят на организационни и технически.

Организационни мерки

Споразумения за конфиденциалност (Non-Disclosure Agreement – NDA): Препоръчително е във вашата организация да бъдат изготвени и подписани споразумения за неразкриване на информация с всички служители, подизпълнители и търговски партньори, които имат достъп до базата данни, третирана като търговска тайна. Важно е тези споразумения да бъдат индивидуално съобразени с конкретните правоотношения с всяко лице или контрагент. Препоръчително е документите да бъдат изготвени със съдействието на адвокат, така че да отговарят на действащите нормативни изисквания и да бъдат ефективни в случай на нарушаване на задължението за конфиденциалност;

Вътрешни правила и политики: Въведете ясни вътрешни правила за работа с поверителна информация – включително бази данни, които представляват търговска тайна. Препоръчително е да обучите служителите си относно значението на търговската тайна и правните последици при нейното нарушаване, включително възможността за ангажиране на съдебна отговорност и задължение за репариране на щетите, настъпили в резултат на неспазване на изискванията за опазване на търговската тайна;

Ограничаване на достъпа по принципа „необходимост да се знае“: Не всеки служител следва да има достъп до цялата база данни или до информация, която се третира като търговска тайна. Достъпът трябва да бъде ограничен само до онази част от информацията, която е необходима за изпълнение на конкретни служебни задължения. Препоръчително е да се прилагат и технически мерки за разграничаване и обозначаване на документи и/или файлове като търговска тайна.

Правилното прилагане на организационните мерки не само минимизира риска от изтичане на чувствителна информация, но и укрепва правната ви позиция в случай на спор.

Технически мерки

Прилагането на технически мерки е не само въпрос на добра практика, но и юридически критерий за наличие на търговска тайна по смисъла на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на търговската тайна, притежателят на информация следва да е предприел адекватни и разумни действия за опазване на нейния поверителен характер. Наличието на системи за контрол на достъпа, криптиране и мониторинг може да се окаже решаващо доказателство при спор относно неправомерно придобиване или използване на данните.

Сигурност при достъп: Необходимо е да бъде въведено изискване за използване на надеждни пароли, двуфакторна автентификация и различни нива на потребителски права в зависимост от длъжността и отговорностите на съответното лице.

Криптиране: Препоръчително е криптиране както на самата база данни, така и на устройствата, на които тя се съхранява – включително сървъри, лаптопи и други преносими устройства.

Мониторинг и логове: Препоръчително е внедряване на системи за регистриране и наблюдение на достъпа до базата данни, които да позволяват проследимост – кои лица (служители), кога и до кои данни са осъществил достъп до базите данни или до информация, която се третира като търговска тайна.

Физическа сигурност: Осигуряването на физическа защита на сървърите и устройствата чрез контрол на достъпа, видеонаблюдение, заключени помещения и други подходящи мерки е от съществено значение за запазване на базите данни или информацията, която се разглежда като търговска тайна.

Правна рамка и съдебна практика

Макар и ограничена, съдебната практика на Върховния касационен съд по въпросите за неправомерното разкриване на търговска тайна е противоречива. В Решение № 50077 от 11.05.2023 г. по гр. д. № 2835/2022 г. съдебният състав приема, че отговорността по Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) е деликтна, а не договорна. Това означава, че увреденото дружество не може предварително да уговори размера на обезщетението под формата на неустойка, а трябва да докаже в съдебния процес конкретния размер на претърпените вреди в резултат на недобросъвестното поведение на служителя, довело до нарушаване на търговската тайна.мСъдът приема, че споразумението за конфиденциалност е валидно в частта, в която се дефинира каква информация е поверителна, но клаузата за неустойка е нищожна. Решението е подписано с особено мнение от съдия в състава, който застъпва тезата, че страните по трудовото правоотношение могат валидно да уговорят неустойка за умишлено разкриване на поверителни сведения, когато това е извършено извън или не по повод изпълнение на трудовите задължения.

В случай на неправомерно придобиване, използване или разкриване на база данни, защитена като търговска тайна, Законът за защита на търговската тайна предвижда редица правни средства за защита, включително:

• искове за преустановяване на нарушението;
• изтегляне на продукти от пазара, създадени в резултат на неправомерно използваната информация;
• обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи.

Законът предвижда също, че на всеки етап от съдебното производство, страните или всяко заинтересовано лице, включително свидетели, могат да поискат от съда да определи определена информация като поверителна, когато тя съдържа или предполага търговска тайна. Тази мярка за поверителност е приложима само в производства по реда на ЗЗТТ, но не и в други съдебни производства, дори когато в тях се представят документи със съдържание, което отговаря на характеристиките на търговска тайна. Такава мярка може да бъде приложима и за бази данни, които отговарят на законовите изисквания и могат да бъдат обосновано определени като поверителна информация в хода на съдебния процес.

Проактивният подход към защитата на базите данни не е просто добра практика – това е инвестиция в сигурността и устойчивостта на вашия бизнес. Законът въвежда 5-годишен давностен срок за предявяване на иск от страна на притежателя на тайната. Правото на иск се погасява с изтичането на пет години от извършване на нарушението. Пропускането на този срок може да ви лиши от възможността за съдебна защита и репариране на вредите, причинени от неправомерното използване или разкриване на търговската тайна.

Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.

The post Базите данни като ценен актив: как да ги защитим като търговска тайна? appeared first on Адвокатска кантора.

Всеки ден хиляди граждани преминават по улиците и тротоарите на нашия град, доверявайки се, че те са безопасни. Но какво се случва, когато тази невидима увереност бъде разбита от небрежността на отговорните институции? Когато една обикновена разходка завърши с тежка травма, болка и дълъг път към възстановяване? В нашата практика често се сблъскваме със случаи, в които бездействието на публичната власт води до сериозни последици за обикновения човек. Ще Ви споделим историята на един такъв случай, завършил с пълна и принципна победа за нашата клиентка в дело, заведено срещу Община Варна.

История на казуса

В началото на 2024 г., докато върви по тротоара на оживен булевард, кракът на нашата клиентка пропада в разместена и хлътнала плочка. Падането е тежко, а от силната болка тя за кратко губи съзнание. Случайни минувачи ѝ помагат и викат линейка. В спешния център се установява, че пострадалата има многофрагментно счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка.

За човек, който е левичар, тази травма означава пълна загуба на независимост в ежедневието. Следва спешна операция с поставяне на титаниева плака и винтове. Разходите за интервенцията и медицинските консумативи са сериозни, но се оказват само началото на едно трудно и болезнено възстановяване. Въпреки дългата рехабилитация, пълната функция на ръката не се възвръща. Развива се усложнение – синдром на Зудек, който причинява хронична болка, парене и сериозно намалява шансовете за оздравяване. Качеството на живот на клиента ни е силно влошено. Травмата оставя дълбоки емоционални белези – тя става тревожна, потисната и изпитва страх да излиза сама. Чувства се безпомощна и в тежест на своите близки, сънят и е сериозно нарушен.

Защо Общината носи отговорност:

Убедени в правотата на нашата клиентка, заведохме иск срещу Община Варна. Общините са законово задължени да поддържат тротоарите и улиците в безопасно състояние. Бездействието в тази насока е противоправно поведение, за което те носят отговорност. В хода на делото Община Варна оспори иска, като твърдеше, че липсва причинно-следствена връзка и че вината е на самата пострадала. Представени бяха протоколи за ремонтни дейности, извършени обаче през 2020 г. – повече от три години преди инцидента.

Как се разви съдебният процес:

В хода на съдебното производство разпитахме свидетел, който е не само очевидец, но и дългогодишен служител в магазин в близост до мястото на злополуката. Той категорично потвърди, че тротоарът е бил в лошо състояние от години, със счупени,  повдигнати и хлътнали плочки, и че в участъка често падат хора (случаят на клиентката ни не е изолиран). Свидетелят потвърди, че откакто работи в района, точно там ремонт не е извършван.

Назначените съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи потвърдиха обективно тежестта на физическата травма, ограниченото възстановяване и сериозното отражение върху психиката на пострадалата. След анализ на всички събрани доказателства, Районен съд – Варна отхвърли възраженията на Община Варна и прие, че инцидентът е пряко следствие от компрометираното състояние на тротоара, за което Общината носи отговорност.

С решение от юни 2025 г. съдът осъди Община Варна да заплати на нашата клиентка:

• обезщетение за всички направени имуществени вреди, включително медицински разходи;
• обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания, психологически срив, като постанови, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.;
• законна лихва от датата на увреждането;
• пълния размер на направените по делото разноски.

Решението не е само компенсация за клиента ни – то е признание за преживяното страдание и ясен сигнал, че Община Варна носи отговорност за бездействието си и за неизпълнението на задължението си да поддържа пешеходната инфраструктура в безопасно за гражданите състояние. То е нагледен пример, че с правилна преценка и стратегия, последователност и събиране на релевантни доказателства, справедливостта е постижима.

Ако Вие или Ваш близък сте пострадали при подобни обстоятелства, не се колебайте да потърсите правата си и да се консултирате с адвокат.
Настоящата информация има общ характер и не замества индивидуалната консултация, съобразена със спецификата на Вашия конкретен казус. Ако имате нужда от съдействие от адвокат в гр. Варна, свържете се с нас – нашият екип ще Ви помогне с внимание и професионализъм.

The post От счупен тротоар до справедлива победа: как защитихме правата на наш клиент срещу Община Варна appeared first on Адвокатска кантора.